20 г. след атентатите на 11 септември, Саудитска Арабия лъска имиджа си

Принцът престолонаследник Мохамед бин Салман

Двайсет години след атентатите от 11 септември, повечето от чиито извършители бяха саудитци, ултраконсервативното кралство Саудитска Арабия полага усилия да се представи като отворена и толерантна страна чрез поредица икономически и социални реформи, предава Франс прес.

При терористичните атаки, отговорност за които пое джихадистката мрежа Ал Каида, загинаха близо 3000 души. Изпаднала за известно време в немилост, Саудитска Арабия успя впоследствие пак да се сближи със своя съюзник САЩ.

Богатата страна от Персийския залив, пръв световен износител на суров петрол и отдавнашен партньор на американците, отрече изобщо да е замесена в атаките, при все че най-малко 15 от 19-те им извършители бяха саудитци.

Едва през последните години обаче, по инициатива на принца престолонаследник Мохамед бин Салман, кралството предприе серия реформи с цел да отхвърли зависимостта си от петрола и да подобри имиджа си на страна, дълго време обвинявана в експорт на сурова сунитска уахабитска доктрина.

На жените бе разрешено да карат кола, кината отвориха отново, позволено беше поп концертите да се посещават от смесена публика.

Тези реформи са "сред дългосрочните последици" от 11 септември, смята Ясмин Фарук, изследователка в аналитичния център "Фондация Карнеги за международен мир".

Според семейства на жертви от 11 септември, поверителни документи може би съдържат доказателства, че саудитското правителство е поддържало връзки с атентаторите. Президентът на САЩ Джо Байдън обеща скоро да ги разсекрети.

Вчера посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон приветства изявлението на Байдън, като "потвърди отново отдавнашната подкрепа (на Рияд) за пълното разсекретяване" на всички документи "с надеждата веднъж завинаги да се сложи край на безпочвените обвинения срещу кралството".

"Липса на диалог"

Според Ясмин Фарук светът вече вижда "една нова Саудитска Арабия". Издигането на принца престолонаследник бе последвано от почти непредставими в миналото промени в тази ултраконсервативна страна.

Правителството стегна юздите на нравствената полиция, която пъдеше от моловете всеки клиент, дошъл в часовете за молитва, и следеше хора от различен пол да не стоят близо един до друг.

Магазините и ресторантите могат вече да не затварят врати по време на петте всекидневни молитви, както бяха задължени доскоро.

Страната, където се намират най-почитаните светини на исляма, разчита и да привлече туристи с живописните си, все още малко познати пейзажи.

Днес кралството е "съвсем различно и много по-добро място", твърди Али Шихаби, съветник на саудитското правителство.

Според него тези реформи са разстроили "структурите и мрежите на радикалния ислям в страната. Резервът от млади саудитци, надъхани с реакционен ислям, бързо се изчерпва".

По думите на Ясмина Фарук обаче реформите "не са достатъчни" за изкореняване на екстремизма, щом липсва "диалог с обществото, чрез който да се парират доводите на екстремистите".

"Много е важно да има диалог, за да се постигнат целите, а не просто да се налагат промени на хората", казва тя пред Франс прес.

"Колосална задача"

При всяко положение въвеждането на социални реформи не означава да спрат репресиите срещу всяка опозиция или активизъм от страна на гражданското общество при днешния политически режим, особено непримирим към публичните дискусии.

Реформите наистина бяха приветствани от международните неправителствени организации, но те все още осъждат грубото потискане на дисидентските гласове, хвърлянето в затвора на радетелки за правата на жените и убийството на критично настроения журналист Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул.

И въпреки че кралството започна да преследва ислямистките проповедници фундаменталисти, радикализмът в обществото не е изкоренен.

Според Кристин Диуан, изследователка във вашингтонския център "Араб гълф стейтс инститют", реформите трябва да бъдат насочени преди всичко към образователната система, свързвана дълго време с уахабизма.

"Да реформираш цяла една образователна система - програмите, преподавателите, институциите - е колосална задача, почти като да преобразуваш самото общество", отбелязва тя.

В момента властите преразглеждат училищните учебници, очернящи немюсюлманите, и просветното министерство съобщи, че разработва нова програма, прокарваща "ценности като свободата на мисълта и толерантността".

През 2018 г. принц Мохамед заяви, че би желал да прочисти образователната система от всички "екстремистки елементи".

"Без никакво съмнение намерението е налице, но осъществяването му ще отнеме време", заключава Кристин Диуан.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?