200 млн. лв. ще струва отпадането на данъка върху земеделските субсидии до 100 000 лв.

Бюджетът ще загуби 200 млн. лв. от отпадане на данъците върху доходите и върху печалбата на земеделските субсидии до 100 000 лв. Това заяви по време на заседание на бюджетната комисия в петък Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите. В четвъртък предложението бе подкрепено в пленарна зала по отношение на данъка върху доходите на земеделците, които са физически лица и еднолични търговци. В петък същият текст трябваше да се гласува и за данъка върху печалбата на фирмите, но дотам не се стигна заради пленарното заседание за промените в конституцията.

Облекчението е внесено от ГЕРБ, но през пролетта на тази година същата идея бе предложена от депутати от ПП и ДБ и дори одобрена на първо четене. Отстъпката се прави с аргумента, че тя е в полза на дребните и средните земеделски производители. За да стане факт, тя трябва да премине и през одобрение от страна на Европейската комисия за това, че не нарушава правилата за държавните помощи.

Депутатът от "ПП-ДБ" Мартин Димитров обаче смята, че мярката не е безспорна. "Какво означава това? Освен че даваме огромни субсидии на земеделските производители, ще ги облекчим и при облагането – привилегия, която не сме дали на никой друг сектор", възрази Димитров.

В четвъртък с промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица бе прието на второ четене в зала и друго облекчение за земеделските стопани. Въвежда се минимален праг от 3000 лв., над който рентите от отдаване под аренда на земеделска земя не следва да се декларират пред НАП.

Друга спорна тема, която разрази дебат в бюджетната комисия, е въвеждането на глобален минимум на данък печалба в размер на 15%. Депутатите бяха поканили големите търговски камари на чуждия бизнес у нас – германска, гръцка, американска и др., които вкупом поискаха да се гласува облекчението за съществена икономическа дейност.

В България данък печалба е 10%, а при определени обстоятелства ефективната ставка е дори по-ниска. Решението за общо облагане в около 130 държави по света се взе на глобално равнище преди няколко години, тъй като мултинационалните корпорации търсеха данъчни оазиси и избягваха облагане на печалбата си в държавите, в които я реализират. ЕС рещи да въведе мярката с евродиректива, която България е длъжна да въведе.

Едрият бизнес у нас обаче настоява да се ползват всички възможни изключения и облекчения от директивата с цел по-високото облагане да се отложи максимално напред във времето.

Людмила Петкова от МФ обаче твърди, че това е невъзможно. Дори дъщерното дружество на мултинационалната компания, което работи у нас, да не се обложи в България, на ниво група компанията майка ще плати по-високия данък, но в държавата на компанията майка. "Въпросът е единствено къде да постъпи този данък", каза Петкова.

Йордан Цонев се включи в дебата, за да се оплаче от дългогодишния натиск върху България да вдигне ниския си данък печалба, за да не прави данъчен дъмпинг в ЕС. "Моята партия и лично аз въведохме това данъчно законодателство в България през 2007 г./2008 г., но от деня, в който сме го въвели, вашите политици правят всичко възможно, аз свидетелствам за това, недвусмислено да ни оказват натиск да увеличим този данък, за да няма нелоялна данъчна конкуренция. Минималният данък е първа стъпка към уеднаквяване на данъчната политика в ЕС. България винаги се е противопоставяла на единната данъчна политика, за която мечтаят Германия, Франция, Белгия, Италия", заяви Цонев, като се обърна към представителите на чуждите търговски камари.