300 свидетели срещу Милошевич

Главният прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте предвижда на процеса срещу Слободан Милошевич да свидетелстват 300 души - от жертви до "най-вътрешните хора" на бившия югославски президент, предаде Ройтерс.

Процесът срещу бившия югославски държавен глава започва днес. Милошевич е първият бивш държавен ръководител, който е изправен пред международното правосъдие, обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както и за геноцид в Босна.

Това не е процес срещу Сърбия или сърбите, подчертава главният прокурор на Хагския трибунал пред италианския вестник Република.

Милошевич може да бъде сигурен, че съществуват неопровержими доказателства за това, че е отговорен за извършването на геноцид, казва дел Понте в интервюто. В много случаи имената на свидетелите

ще бъдат разкривани само 10 дни преди да свидетелстват

Принудени сме да защитаваме много от тях, защото са обект на сериозни заплахи, на смъртни заплахи, посочва дел Понте. Тя отбелязва, че очаква процесът срещу бившия югославски президент да продължи не по-малко от две години.

Въпреки че сръбското правителство сътрудничи с международната институция, дел Понте казва, че югославският президент Воислав Кощуница ѝ е отказал достъп до военните документи.

Съединените щати са убедени, че Слободан Милошевич е виновен за множество престъпления, обяви говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър преди започващия днес процес. "Съдът е този, който ще се произнесе, но след като приветствахме предаването му на съда и предявяването на обвиненията, ние смятаме, че той е виновен за множество престъпления", каза Баучър, цитиран от АФП. "Началото на този процес е изключително важен момент" за Международния съд за военните престъпления в бившата Югославия, продължи говорителят на Държавния департамент. "Ние твърдо подкрепяме съда в усилията му да установи истината и да има справедливост за жертвите на геноцида и на другите жестокости", каза той.

В Лондон британският външен министър Джак Стро прикани балканските държави да преследват и другите заподозрени военнопрестъпници, които са все още на свобода. "Радован Караджич и Ратко Младич са най-известните заподозрени военнопрестъпници, които са на свобода. Но има и други, които също трябва да бъдат изправени пред съда. Цялостната интеграция в Европа няма да е възможна, докато тази глава от историята на балканските страни не е задоволително затворена", каза Стро, цитиран от Ройтерс.

Карла дел Понте имаше само 11 дни,

за да построи обвинението си. Недостигът на време звучи направо нелепо - все пак Милошевич беше обвинен тъкмо от нея още преди 32 месеца. Тогава обаче съдът в Хага образува само едно дело - за престъпленията, извършени в Косово. Малко по-късно, след друго обвинение, повдигнато от прокурорите, беше образувано второ, отделно дело - за престъпленията, извършени на територията на Босна и Хърватия. След многомесечни опити на Карла дел Понте да обедини двете дела в едно, съдът прие аргументите ѝ, но го направи не просто в последния момент, а и с условието, че прокурорите нямат право да искат отсрочка, за да се подготвят. Делата срещу Милошевич бяха обединени официално 11 дни преди да започне старта на процеса.

Карла дел Понте без съмнение е била готова с всяко от отделните обвинения. Но поставянето им под общ знаменател изисква съвсем различен подход на прокуратурата и съвсем друг тип доказателства.

Докато Косово, Босна и Хърватия бяха отделни случаи, дел Понте говореше за отговорността на висшестоящия. Прокурорите имаха две групи доказателствени тези - за извършените зверства и за властта на обвиняемия да ги спре. Когато нямаха директни улики за причастността на Милошевич към един или друг епизод от войната, те казваха, че той е бил длъжен да предотврати насилието, защото не е можел да не знае за него. С този основен аргумент беше съден и маршалът на Райха Гьоринг, който не дочака присъдата, поемайки отрова в килията си. Така беше осъден и губернатора на Филипините, японският генерал Ямашито Томоюки.

Сега нещата стоят другояче - Карла дел Понте трябва да докаже, че Милошевич е имал съзнателно начертан план да изгради Велика Сърбия, като си служи с изтребление на не-сърбите. Че именно този единен мотив обединява трите различни войни, провеждани от него в различно време. И че съществува директна и доказуема връзка между заповедите, издавани от президента Милошевич, и заповедите на армейските и полицейските началници от различен ранг.

Главната прокурорка от месеци твърди, че иска и може да докаже това. Точно по тази причина тя, а не друг, настояваше да се обединят двете дела срещу Милошевич, независимо от факта, че старата постройка на обвинението вече нямаше да е валидна, а за нова не оставаше достатъчно време.

Кръгът на Милошевич оспори това решение на съда, както

оспорва и изначалната легитимност на Трибунала

Според привържениците на бившия президент в акта на обединението на делото е заложено едно фундаментално недоразумение - то поставя на една плоскост сръбската територия Косово и суверенните държави Босна и Хърватия. Впрочем, не само националистите на Милошевич, а и независими юристи в Белград миналата седмица изтъкнаха същия аргумент - че обединението на делото имплицира независимост на Косово.

Разбираемата сръбска чувствителност към статута на Косово обаче няма особена юридическа тежест при новата постройка на обвинението. Далеч по-съществен е друг факт - че казусите "Босна" и "Хърватия" се смятат за много по-трудни, отколкото е "косовското" обвинение. Проблемът идва тъкмо от разликата в статутите. В Косово бяха нахлули десетки хиляди военни и полицаи. Това се случваше в страна, на която Милошевич беше и президент, и върховен главнокомандващ. И обратното - в суверенните държави Босна и Хърватия зверствата бяха извършени предимно от паравоенни формирования. Да докажеш, че техните действия и заповедите или наставленията на Милошевич са част от една и съща верига, се смята за изключително трудно. А точно това се очаква от обвинението.

Може би заради тази йерархия на трудностите, делото започва с изричното условие, че първо ще гледа по-"лесния" казус Косово. В съчетание със специфичната процедура на трибунала това означава, че до края на юни съдът надали ще пристъпи към престъпленията в Босна и Хърватия.