35 милиона евро са нужни за благоустрояване на ромските квартали в София

В София има четири големи ромски квартала. “Факултета“ е най-голям сред тях. В него живеят 35 000 души, които имат адресни регистрации. Нелегалните са между 20 и 30 процента. През лятото този квартал се пука по шевовете заради хората от провинцията, които виждат възможност да се реализират в строителството. Другият голям квартал е “Христо Ботев“, в който живеят около 10 000 души. В кв. “Филиповци“ живеят около 7000 души. В “Модерно предградие“ живеят около 3500 роми.

Част от тях са в законни жилища. Това са условно между 30 и 50 процента от всички. Много трудно е да се обхване точният брой на законните жилища, защото през годините често са се променяли критериите за законност, а и населението расте. Хората прииждат от провинцията и се бъркат всички сметки, не казвам планове, защото такива почти не се прилагат.

Още през 1998 г. Столична община (СО) започна по инициатива на ромските организации изграждането на жилища в кв. “Христо Ботев“. Те бяха завършени миналата година. Изградиха се над 170 жилища в самостоятелни блокове. С това строителство СО успя частично проблема на младите семейства, които имаха въпиюща нужда от дом. Проектът бе насочен към този квартал заради липса на терени другаде. С оглед на това да излезе по-евтино, решихме да строим само на общински терени, това даде и по-ниска себестойност на жилищата.

Този първи пилотен проект е повече от успешен. Европейската банка, която отпусна кредита за неговата реализация, дори опрости част от лихвите. Това означава, че и тя като институция също го е оценила като успешен. До тук са добрите новини.

Миналата година имаше напрежение около няколко района в столицата, които касаеха ромското население, пребиваващо там. Общината излезе със становище, че те незаконно обитават определена територия, те от своя страна предявиха права върху нея. Установи ли се дали ромите пребивават законно?

Този проблем не се е решил още и изгледите за решаването му в една средносрочна перспектива не са големи. Ако говорим за конфликтите във “Факултета“ миналата година, те бяха по-скоро политически, заради изборите. По този случай се разбра кой е предизвикал и организирал разприте. Навечерието на изборите е точно времето, в което се правят тези неща. Съответната партия спечели от това. За първи път ромска партия спечели във "Факултета". Бяха обрани дивидентите от този шум. Той обаче беше изблик на това, което ние всички - и роми, и българи - сме таяли дълго време и сме си заривали главата в пясъка и сме отричали жилищния проблем и проблемите в общуването.

Има проблем, който доведе до политически пререкания, ако нямаше проблем – нямаше да има пререкания. В крайна сметка имаме едни квартали, които са ужасно неблагоустроени. Какво се прави?

Да, ако нямаше проблеми, политическият момент щеше да увисне във въздуха. Още в началото на проекта за строежа на жилищата в “Христо Ботев“, много добре осъзнавахме липсата на каквото и да благоустройство. От това време датира нашето предложение за цялостно решение на проблема. Ние предложихме комплекс от мерки, които засягат образованието, здравеопазването, възпитанието, заетостта, изграждането на жилища и ремонт на инфраструктура. Всичко това, доколкото е възможно, искаме да реализираме с пряка ангажираност на хората, които живеят в тези квартали. Ако хората бъдат ангажирани пряко, само тогава можем да очакваме добри резултати.

До колко сте успели?

Още е рано да се правят оценки, защото сме във фаза на проектиране. През 2006 г. екип на главния архитект на София разработи по искане на кмета програма за ревитализация на тези квартали. Преди това трябваше да картотекираме хората, които имат жилища. Доста от цифрите са по-скоро условни. Законно построените жилища в тези 4 квартала са не повече от 1500. Те отговорят на стандартите. Около 2000 жилища могат да бъдат узаконени, ако им се направи ремонт. Около 6 до 10 хиляди жилища трябва да бъдат изградени тепърва. Защото това, което имаме в момента, не става за нищо. Става дума за бараки. Преобладават онези жилища, които не отговарят на никакви изисквания.

С какъв бюджет разполагате годишно за решаване на тези проблеми?

За съжаление, Столична община не разполага с такъв бюджет. За миналата година средствата бяха под 200 000 лева и те са несериозен дял от общите средства за ремонти.

Накъде вървите тогава?

И аз се питам накъде вървим през тези 8 години, в които нашата организация работи. Аз се надявам, след като България стана член на ЕС, да можем да използваме фондовете на Съюза за решаване на част от тези проблеми. Ние можем да очакваме, че през следващите 5 – 10 години може да преодолее част от това изоставане в тези ромски квартали, основно в инфраструктурата. За да се постигне такъв ефект, са нужни поне 5-6 години и около 35 милиона евро. Това не са толкова много пари, но много е желанието, което всички ние трябва да дадем, за да решим тези проблеми.

Това ангажира общинската и държавната администрации, ромските организации и самите роми и българи, които живеят в тези квартали. В тези ориентировъчни средства се предвижда цялостен ремонт на ВиК-мрежата, асфалтиране, ремонт на тротоари, бордюри и ремонт на електропреносната мрежа. Аз съм оптимист, че с 30-40 милиона евро ромските квартали в София биха могли да светнат. Те няма да са като главните булеварди в София, но ще отговарят на нуждите на хората.

Има ли конкретни архитектурни планове за това?

Няма изготвени архитектурни планове за всички ромски квартали. Това, което вече уговорихме с Дирекция “Архитектура и градоустройство“ към главния архитект, е да работим поотделно за всеки квартал. Ще се изработят идейни проект, работни проекти, ще се изготви документацията за кандидатстване за пари от европейските фондове и след тяхното отпускане ще се изберат изпълнители. През 2006 година започнахме разговорите си за това със сегашния кмет Бойко Борисов.

Нещо на хартия виждали ли сте?

Няколко неща могат да се представят на хартия. В приетата от миналия общински съвет Стратегия за развитие на София има залегнали конкретни проекти и програми за благоустрояване на всякакви квартали, включително и тези, които са населени с етнически малцинства.

Това е само заявено желание?

Да, но без него не може. След като то бе декларирано, започнаха конкретните разговори за благоустрояване на тези квартали. Мислим да започнем с два терена. Да изнесем живущите в квартал “Батолова воденица“, в “Добри Желязков“ и “Константин Величков“. Два терена вече са дадени. Единият е в кв. “Христо Ботев“, другият е извън него. В момента се работи по тяхно прецизиране.

Къде ще ги настаните тези хора, след като ги изместите от там?

Идеята е да се разработят на модулен принцип жилища от фургони. Става дума за едни контейнери, които могат да се видят в цяла западна Европа, в които се използват и в един от университетите в Нюрнберг. Тези контейнери са 20 и 40-футови. Те са с изолация и се ползват за временни жилища, където могат да бъдат преместени част от хората. Тези фургони ще имат всички удобства, вода, канализация и ток. При всички положения ще живеят при по-добри условия. На тези терени ще бъдат разположения 2 или 3 модула. Един модул събира между 400 и 600 души. Ако успеем да съберем в тези модули около 300 семейства, ще успеем да освободим терените и там ще започне същинското изграждане на жилища.

От къде ще намерите финансиране?

Оперативна програма “Регионално развитие“ дава възможност за финансиране. Говори се по тази тема и с Министерството на регионалното развитие и благоустройство и на политическо ниво, доколкото и на нас ни е известно. Опитваме се да ги убедим, че София преимуществено трябва да получи част от тези пари. Финансирането обаче не е гарантирано в момента от никого. Знаете, че при кандидатстването при проекти между 10 и 20 процента трябва да бъдат осигурени от кандидатстващата институция – в случая Столична община или държавата.

През тези години сме извървели своя път, за да пробием първо закостенялото мислене. Единственото, което не успяхме да направим, е да се справим с проблема с общественото мнение. Преди две години, когато беше отреден терен за стартирането на първата жилищна програма, кметът на район “Овча купел“ надигна глас, че там не може да се построят ромски жилища. В случая трябва съчетаем много несъвместими неща. Има проектна готовност за кандидатстване по оперативните програми. Това е за ремонт в район “Кремиковци“, за изграждане на център за общуване в квартала “Ботунец“ и ремонт на читалището. Около това читалище бихме искали да кандидатстване за пари за ремонт на един жилищен блок, за което ще отидат доста средства.

Тепърва започваме да работим по този въпрос и да кандидатстваме по проекти.

Тези проекти обаче са насочени повече към затваряне на тази група хора в определени жилищни квартали, създава се усещането за гето. Както и да изглеждат тези квартали, те ще бъдат гета.

Ние живеем на Балканите и имитираме едно традиционно гостоприемство, което абсолютно не се случва. Само трябва да погледнем около себе си, за да го разберем. Мит е, че българинът живее добре с всички останали. Мит е, че сърбинът живее добре. Това най-добре се видя след 1989 г. Политиците яхнаха този проблем и получиха дивиденти от него. Ако се върнем в близкото и по-далечното минало, ще намерим все такива добре известни ни факти. В случая аз бих попитал обществото – до кога то ще се разделя то на българи, цигани, евреи и турци. Нима в САЩ не живеят различни етнически групи в мир? Не говоря за любов, любовта не е толкова необходима, говоря за търпимост. Скоро Балканите ще си вземат поука от всичко това, което се случва през последните години и ще спрат да разделят хората по етнически признак. Инвалидите също са отделени от обществото по подобен начин. Всички биват разделяни.

Обществото трябва да спре да толерира онези политически лидери и партии, които изкуствено разделят нацията, от това полза няма. Съгласен съм, че всеки, който извърши престъпление, трябва да бъде наказван с цялата суровост на закона. Бил той ром, бил той българин, какъвто ще да е. Ние не трябва да толерираме етническото противопоставяне, разбойничеството, а да толерираме едни добри взаимоотношения. В този смисъл нашата организация изработи един видео и аудио клип, който се надяваме след 1 март да започнем да излъчваме по медиите. Не крия, че медиите не приемат този клип да се разпространява безплатно, въпреки че е в полза на обществото. Той не рекламира стока, което някой иска да продаде, той рекламира едни добри взаимоотношение. Медиите на първо място трябва да започнат да работят в тази посока и да започнат да търсят това, което ни сближава, а не това, което ни разделя.

Работи ли се по идея да се десегрегират кварталите?

Имаме идеята в тези нови квартали, които трябва да бъдат построени, да не живеят само роми. Онези, които искат искат и харесват тези жилища, могат да общуват с ромите мирно, да отидат и да си купят. Тези жилища няма да бъдат безплатни за ромите. Те ще бъдат по-евтини до толкова, доколкото всеки, който се включи в техния строеж да си изработи своя дял и да си плаща съответния наем. Освен това ние искаме в тези квартали, в програмата е записано, че ние не изграждаме жилища за роми, ние изграждаме жилища за социално слаби слоеве от българското население, които желаят да живеят заедно. Идеята е именно да десегрегрираме толкова силно сегрегираните ромски квартали, училища и отношения. Това е много тежка задача, но трябва да се направи опит в тази посока.

Как се гарантира обществения ред и сигурност в ромските квартали?

Ние работим в много областите, но ние не можем да изземем функциите на правоохранителните и правораздавателните власти. До сега тези институции не се отнасят по сериозен начин към тези си задължения. Нещата в тези квратали са оставени на милостта на Бога и на решението на клановете. Когато там възниква конфликт между различните родове, обикновено полицията се намесва, когато всичко вече е свършило. От друга страна, полицията има своето оправдание за това и до някъде им съчувствам, защото не е изградена онази система от превантивни мерки, която е съществувала по времето на социализма. Днес никаква система не съществува и властите нямат никаква идея какво се случва в тези квартали. Никой не ходи да пита хората какво става в квартала. Навремето кварталният си знаеше контингента, привикваше си ги, понабиваше си ги.

Много от това сме го говорили пред МВР. Помагали сме им да влязат в квартала, да подхванат този проблем. Много от организациите, които се опитваха да помагат обаче вече не съществуват, защото от отсрещната страна явно не прояви голямо желание да работи. В тази държава трябва да си много тъп и много упорит, за да свършиш нещо. Нищо се получава от раз и трябва да хвърлиш страшно много усилия на вятъра, за да се задвижат неща поне малко напред.

От една страна, правоохранителните органи нямат желание да работят в тези квартали, от друга искаме нови хора да отидат там. Как е възможно?

"Параграф 22" сякаш е много присъщ за нашия живот във всички сфери. Между различни сфери няма връзка, нещата се правят, за да се отчете дейност. За 18-19 години преход докато България влезе в ЕС или я пуснаха да влезе, всичко вече ми намирисва на една по-голяма политика и на една по-малка политика, само, за да се възползват политиците от създалата се ситуация. Ние се опитваме да работим, от среща обаче всичко се прави фиктивно, по-скоро конюктурно, епизодично, хаотично. Самата държава няма политика, по който и да е въпрос. Не са само ромите.