Изложбата "Война в ефира" по повод 60-годишнината от първото предаване на български език на радио "Свободна Европа" бе открита в петък в музея на МВР.
Преди официалното откриване председателят на държавната агенция "Архиви" доц. д-р Мартин Иванов коментира, че радио "Свободна Европа" през тоталитарните години е било координационен център на демократично мислещите хора, както сега е Фейсбук.
Мартин Иванов отбеляза, че радиото от средата на 80-те години на миналия век е легитимирало свободното слово.
По повод годишнината и изложбата в България са трима бивши директори на радиото - А. Рос Джонсън, Роберт Жилет и Ричард Къмингс.
Президентът д-р Желю Желев разказа от своя страна, че е бил слушател на радио "Свободна Европа", въпреки опитите да го заглушават.
"Свободна Европа" е съюзник на бъдещото демократично мислене. Тя е една школа на критическо, демократично мислене, заедно с другите западни радиостанции", коментира Желев.
От агенция "Архиви" припомнят, че в годините на Студената война радиото е феноменът, който има главна заслуга за повдигането на информационната завеса, поставена от управляващите комунистически режими в съветската "сфера на влияние". Така техните усилия да наложат централизиран еднопартиен идеологически модел с пълно информационно затъмнение за други мнения и гледни точки претърпяват крах и в своето безсилие комунистите буквално обявяват война на свободното слово. Понеже по време на война всичко е позволено, българските власти използват всякакви средства, за да подсилят "звукоизолацията” на родния ефир.
Тоталното радиозаглушаване, следенето и дискредитирането на журналистите от българските редакции са мерки, които бледнеят пред отвличанията и физическото ликвидиране на особено опасните лица. Тези усилия обаче имат противоположен ефект – с течение на годините аудиторията на чуждите радиостанции, и особено на РСЕ, се разраства неимоверно. Войната в ефира се превръща в един от най-ефективните психологически инструменти, допринесли за рухването на “желязната завеса” между Западна и Източна Европа и за края на Студената война.
Голямата част от включените в изложбата документални материали са неизвестни и се показват за първи път. Документите от Централния държавен архив ни разкриват "военната стратегия" на партията, която е доразвита и реализирана от ДС. Следите на тези практически мерки откриваме в свидетелствата от Комисията по досиетата. Историята се обогатява и онагледява с материалите от Музея на МВР, от архива на Нов български университет и от Националния политехнически музей.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
ТУК В СОФИЯ МОЖЕХМЕ ДА ГО СЛУШАМЕ ЕДВА В КРАЯ НА 80-ТЕ. ПРЕДИ ТОВА ГО ЗАГЛУШАВАХА НЕИСТОВО.
За мен радио "Свободна Европа" беше светлинка в тунела на комунистическата желязна завеса.Липсват ми и сега неговите предавания.Лошото е че младите хора трудно могат да си представят какво беше за нас това радио.Разбира се не трябва да се забравят и "Гласът на Америка" и "Дойче веле"Интересно ми е дали в музея на "светлото" комунистическо минало има поне един експонат от техниката с която се заглушаваха предаванията на тези радиа.
Май тук пишем само, които знаем за какво става въпрос - знаещите какво значи свобода на духа. Да си спомняте кой копой избяга, като си забрави каскета на закачалката в студиото на Свободна Европа при ВЕЛИКАТА Румяна Узунова /мир на праха й/. И много ми е интересно бившите и НАСТОЯЩИ копои да организират такава изложба!?! Нещо не мога да вдяна. Защо имам чувството, че ни е необходимо радио Свободна България. Но нямаме журналисти без наколенки. За /по/слушателите не ми се пише. Ламповият ветеран "Хр. Ботев" доскоро държах в гаража.
За жалост такова радио пак е необходимо. В момента в България отсъства свободно слово, свободно изразяване на мнение и истинска дискуси, които да стигат до всички хора. Да, Интернет направи информационна революция, но той е среда за намиране на информация за малка част от населението, за съжаление. Докато радиото и телевизията са масовките и там липсва каквато и да е дискусия, защото всичко е платено.
Велко Верин беше много готин в тия времена, а Джилда Карол правеше добри музикални предавания. Корнел Кирияк от Румънската Свободна Европа правеше велика Неделна музикална програма-"Метроном доминикал".
Българин Комунистическият паметник на свободата бяха мачтите на заглушителите на Радио "Свободна Европа" над Вакарел.
НЕЗАБРАВЕНО ИСТОРИЧЕСКО ДЕЛО НА РАДИО "СВОБОДНА ЕВРОПА" И ДЕЙЦИТЕ МУ !
На днешното поколение е трудно да си представи какво бе Радио "Свободна Европа" за България - лъч светлина в иначе непрогледен информационен мрак на полувековно комунистическо мракобесие ! Благодарение на предаванията за България на заглушавания "квартет" - Радио "Свободна Европа" (студио в Мюнхен, предаватели в Испания), ВВС, Радио "Дойче Веле" ("Немска вълна") и Радио "Гласът на Америка" (студио във Вашингтон и Мюнхен, предаватели …
в Солун) комунистите никога не можаха да скрият напълно от гражданите в България нелицеприятните истини за себе си, истините за България и света.
Днешните меверисти (сред тях и някогашни комунистически и някогашни кадесари) пропускат и прескачат една друга безкрайно ценна безкрайно неприятна им дейност на българската редакция на Радио "Свободна Европа", заслуга на дългогодишния й директор Килил Панов и незабравимата журналистка и човек Румяна Узунова.
В годините непосредствено преди падането на Берлинската стена, повлекла и българския комунистически режим, комунистическите изверги в България, изоставени от Горбачов, бяха решили да се справят сами и без съветски танкове, тихомълком ликвидирайки "превантивно" физически всички, които им бяха действителна непримирима опозиция и "врагове" в страната. Към средата на 1988 г. започнаха да задържат всички известни им с "вражески" прояви дисиденти и да ги затварят при нечовешки физически и психически условия в ликвидационни подлудяващи изолационни карцери на ДС (между тях например Илия Минев, противници на "възродителния процес", Стефан Чолаков, излежал затвор за призив за създаване на български профсъюз "Солидарност" и много други). Близките им обаче намериха начин да информират българската редакция на Радио "Свободна Европа" за подготвеното им ликвидиране. Румяна Узунова даде гръмка публичност в цяла Европа на подготвеното от режима, организира заедно с близки в България на български политически емигранти в Западна Европа мрежа и система за неуловимо за копоите на ДС предаване от непрекъснато сменящи се телефони от България на информация и интервюта "на живо" за ставащото със задържаните. И отрепките на Живков, без КГБ зад гърба си, се стъписха и уплашиха. Отказаха се от разправата със задържаните и в мнозинството си ги експулсираха в чужбина. Десетки хора днес дължат живота си на Радио "Свободна Европа" и лично на незабравимата Румяна Узунова.
Това, че една жена с граждански кураж в Радио "Свободна Европа" направи да се отпират пагони "за несправяне с работата" на някогашните копои меверисти и кадесари на Живков, хич не им е драго за припомняне на днешни презимували в МВР копои на комунистическия режим.
НА АНОНИМЕН (3) "Архипелаг ГУЛАГ", ръкописът на който по молба на Александър Солженицин бе тайно изнесен от СССР от шведския журналист с безкраен кураж Стиг Фредриксон (и с отличен опит като кореспондент на шведското радио в Москва в конспиравивна предпазливост спрямо копоите на КГБ), бе издаден от руското емигрантско издателство "Посев" с редакции в Париж и Мюнхен и бе четен по Радио "Свобода" (руската редакция на Радио "Свободна Европа") от студиото в Мюнхен.
Да си припомним: USA имаше голяма роля за запзване на вярата в доброто в ония сиви времена...
Някой спомня ли си къде четяха Архипелаг Гулаг в Свободна Европа или в Гласът на Америка