60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството в ЕС

Общо 60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива, показват данните от проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", публикувани в сряда.

В същото време има нарастване на неодобрение за начина, по който се управлява ЕС. Според социолозите това се дължи, както на неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и върховенството на правото до богатите държави, така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие.

12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% - само донякъде, а 39% - са определено неудовлетворени.

В същото време изследването показва, че много от детайлите на европейските политики и дебати остават встрани от вниманието на българите.

Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище.

Проучването регистрира най-позитивно отношението към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%), показва изследването. Това обаче не е достижение на ЕС, а право, което следва от членовото на България в Съвета на Европа, която е съвсем различна организация.

Има удовлетвореност от възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%).

Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство се подкрепя от 53%, както и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%). Те обаче срещат и по-висок дял негативни мнения - по около 30 на сто.

Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления. Зеления преход се подкрепя от 34% рещу 42% отрицателно. За всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем.

Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).

Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в Европа.

Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения. Земеделската политика среща 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение.

Увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства не се подкрепя от 77% от българите, въпреки че българите нямат никакво доверие и към собствените си институции.

"Въпреки че в личен план българите виждат ползи за себе си и за страната от европейското членство, за 17 години те не успяха де се убедят, че от техния глас зависи как ще функционира Европейския съюз и в каква Европа ще живеем. Затова не е учудващо, че избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна от всички други избори", коментира "Алфа рисърч".

Предстоящият вот не прави изключение – не повече от една трета заявяват твърда готовност да отидат до урните през юни. Ако тази тенденция се запази, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души.

ПП-ДБ скъсява преднината на ГЕРБ

Най-висока мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. ПП-ДБ повишава своя резултат до 19.9% и скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите.

"Възраждане", подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13.2%.

По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8.9%) и ДПС (8.4% - чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).

Настоящото изследване е проведено в периода 1 – 7 март 2024 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.