62% от българите твърдят, че вярват в Бог

62% от българите твърдят, че вярват в Бог, докато 26% твърдо заявяват, че не вярват.

Това става ясно от втората част на изследването на ценностните нагласи на населението, направено от агенция „Тренд“ по поръчка на Института за дясна политика. От 3 до 10 октомври са интервюирани 1004 души по метода „лице в лице“.

От първата част на изследването стана ясно, че в българското общество няма тежко ценностно разделение, а най-важните ценностни опори на населението са семейството и мирът.

За близо 60% от българите религията не е важна част от живота

Данните във втората част показват, че жените са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от анкетираните жени заявяват, че вярват в Бог, докато само половината от мъжете споделят същото мнение.

При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали вярват в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата, като близо три четвърти от тях вярват в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са относително равни.

Въпреки високите стойности на вяра в Бога повече от половината от всички анкетирани посещават религиозни храмове само по празници. Всеки пети пък изобщо не стъпва в църква, джамия или друг религиозен храм.

Светският характер на държавата не се подлага на съмнение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата, посочват още социолозите от „Тренд“. Една четвърт от българите обаче са на обратното мнение.

„Тук отново отчитаме динамика при различните демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните дела, докато една трета от живеещите в селата подкрепят това. Въпреки различията, във всички демографски групи преобладава несъгласието църквата да играе роля в управлението на държавата“, посочват от агенция „Тренд“.

Близо една трета от анкетираните споделят мнението, че религията е много важна част от живота им, а 58% са на обратното мнение

Повечето българи по селата не смятат, че България е демократична

51% от българските граждани смятат, че България е демократична страна, докато 41% са на обратното мнение.

И тук се наблюдават различия по възраст и тип населено място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна спрямо общата картина, докато в селата например преобладава мнението, че България не е демократична страна.

55% от всички български граждани смятат, че демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение. Тук отново личат подобни демографски зависимости сред най-младите и живеещите в столицата.

Проява на демократичен инстинкт са и данните относно твърдението дали в България е добре всичко да се решава от един човек или властта трябва да бъде разпределена между множество хора, посочват още от агенция „Тренд“. Една трета от всички анкетирани споделят, че е най-добре начело на страната да има един човек, който да решава всичко, докато 54% смятат, че е по-добре властта да бъде разпределена между множество хора.

67% от хората смятат, че изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта, докато 19% са на обратното мнение, показва още анкетата.

Над 50% от българите смятат, че хората трябва да сключват брак

53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 г. и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.

70% от хората смятат, че гражданският брак е по-важният, докато 14% смятат ,че това е църковният.

Преобладаващо е мнението, че човек трябва да стане родител за първи път във възрастта между 24 и 27 години. От разбивките по тип населено място ясно личи, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че нормално е първото дете да се появи между 28 и 30 години.

44% от българите са правили дарение през последната една година, а други 44% признават, че не са. Над една трета от благотворителността е чрез смс-и. 25% са направили дарението си на място, а едва 2% пращат пари по банков път.

36% пък от всички българи са дарявали кръв.

2/3 смятат, че технологиите водят света към по-добро

Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро.

„Тук се открива много силна зависимост в различните възрастови групи. Сред най-младите само една десета смятат, че технологиите водят светът към по-лошо, докато при хората над 60 години процентът нараства до над една трета“, посочват от „Тренд“.

Според социолозите подобна зависимост се открива и при въпроса дали държавата трябва или не трябва да наблюдава потребителите в интернет. Общото мнение е разделено на относително равни проценти с малък превес на мнението, че не трябва. За сметка на това сред най-младите делът на тези, които смятат, че държавата не трябва да следи потребителите в интернет, е два пъти по-висок от дела на онези, които са за „Биг Брадър“. При най-възрастните преобладава мнението, че потребителите в интернет трябва да бъдат следени от държавата.