Българите – консервативни и с очакване за безплатни благини от държавата

Най-важните ценности за българина са семейството и мира. В българското общество не преобладава тежко ценностно разделение.

Това показва изследване "Тренд“ сред 1004 души чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" по поръчка на Институт за дясна политика от 3 до 10 октомври. Консервативни възгледи ясно личат сред българите особено в отношението към бежанци, мигранти, еднополови бракове, цигани, както и спрямо легализацията на леките наркотици и проституцията. Налице е все още сериозен дял недоверие спрямо богатите хора в България. Нещо повече, според голяма част от българите успехът зависи много повече от това кого познаваш, а не дали работиш усърдно.

46 на сто от анкетираните са посочили семейството като най-важната ценност заедно с мира - 44 на сто. Третото място в ценностната система на българина е сигурността - 38%, отговор, който допълва първите два. Човешките права и свободата са след това. Едва 23 на сто са се сетили и за върховенството на закона.

Над 90% от всички анкетирани са на мнение, че образованието и здравеопазването трябва да са напълно безплатни, а 86% споделят позицията, че трябва да се гарантира минимален доход на всеки човек и че държавата е длъжна да осигури работа на всеки, който иска да работи.
Българинът отчетливо изисква сериозна роля на държавата в живота си, но въпреки това не е склонен срещу това да се повишават данъците. Традиционното схващане, че подобни нагласи са наследство от социализма не е достатъчно обяснение, защото се забелязва, че сред най-младите възрастови групи съотношенията са напълно сравними с общата картина.

Българинът остава силно скептичен към допускането на бежанци и мигранти на своя територия. Нещо повече – няма разлика в отношението към бежанците и икономическите мигранти от Близкия Изток, като и в двата случая малко над 80% от всички респонденти са на мнение, че те не трябва да бъдат допускани на територията на страната.

Силно консервативно е отношението към еднополовите бракове, както и спрямо възможността хора от един пол да осиновяват деца. Две трети от анкетираните се обявявяат против подобни възможности, отчита агенцията.

Отношението към различните малцинствени групи е диференциран. Турците се приемат далеч по-добре от ромите, а отношението към бежанците е дори по-негативно в сравнение с това към ромите. Под една четвърт от респондентите биха поддържали приятелски отношения с бежанец, докато 69% няма нищо против да имат приятели турци. Подобни са съотношенията и на опцията да се живее в един жилищен вход с изброените.

На богатството в България се гледа с недоверие. 68% от всички българи са на мнение, че всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път, като само 21% са на обратното мнение. Заключението се потвърждава и от данните от друго твърдение, че в България можеш да станеш богат по честен път, като две трети от хората не са съгласни с това твърдение. При разбивката по възраст се отчита малко по-различна картина при младите в сравнение с общата такава, но въпреки това и при тях малко повече от половината имат недоверие към честното забогатяване.

Социолозите отчитат нагласата у българите, че успехът в България зависи от това кого познаваш. Това твърдение се споделя от 69% от всички анкетирани, а 24% са на обратното мнение, а две трети от запитаните не са съгласни, че в България можеш да станеш богат по честен път. Нещо повече, близо половината не се съгласяват, че в България ако се трудиш усърдно можеш да успееш.