70 млн.лв. са дълговете към касата за здравни осигуровки

70 млн.лв. са натрупаните дългове към здравната каса от неплатени осигурителни вноски. Досега са разсрочени борчове за 29 млн.лв., но те трябва да се изплатят до края на годината, съобщи в понеделник управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков.

400-500 хиляди еднолични търговци и земеделски стопани са сигурните длъжници към здравната каса от всички 2 090 000 българи с прекъснат осигурителен статус заради неплатени вноски за 3 и повече месеца. Тези хора трябва да си внесат осигуровките, ако не - ще плащат за медицинските услуги, обясни управителят на НОИ. За останалите, които се водят длъжници, положението е различно според конкретния случай.

Лекар предлага приватизация на касата Здравната каса трябва да се приватизира незабавно. Това лично мнение изрази д-р Динко Младенов, член на УС на Асоциацията на частните лечебни заведения в интервю за БТА. Той уточни, че тази тема ще се обсъжда на предстоящата национална среща на организацията. Всички районни здравноосигурителни каси да станат акционерни дружества с държавно участие под 50 на сто, предлага той. Раздържавяването на Националната осигурителна здравна каса може да стане чрез обявяване на търг сред здравноосигурителните фондове, добави д-р Младенов. още

Най-голямата група от борчлии формират българите зад граница. 700 хиляди души пребивават над шест месеца в чужбина, а 300-400 хиляди са постоянно извън България. Тези хора обикновено дори не знаят, че имат задължения към здравната каса, но присъстват в списъците на личните лекари и затова Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща за тях месечна такса на джипитата, която спира от 1 октомври.

Според българския закон за здравно осигуряване, за да получат достъп до безплатна медицинска помощ хората зад граница трябва да покрият всички дължими вноски за целия период, през който са отсъствали от страната. Нашият закон е много суров, коментира Христосков и посочи, че в много страни системата е по-либерална. Там проверяват последната дата, на която лицето-длъжник е потърсило лекарска помощ и след това се засича дали е направило определен брой здравни вноски за този период. Но ние сме длъжни да спазваме закона такъв, какъвто е, добави шефът на НОИ.

Още в началото на годината Христосков лансира идеята за така нареченото прекъсване и възстановяване на здравноосигурителните права тъкмо за българите, които за определени периоди излизат в чужбина. Шефът на НОИ публично посочи няколко възможни варианта за възстановяване на правата, чрез плащане наведнъж на 6 или 9 месечни вноски. До промяна в законодателството обаче не се стигна, а НОИ няма законодателна инициатива. Едва в последните дни от НДСВ заговориха за възможни варианти в тази насока.

Управителят на НОИ обясни и причината част от работещите на трудов договор да попаднат в списъка на длъжниците, въпреки че техните осигуровки би трябвало да се отчисляват от работодателя и да се внасят от него в НОИ.

Пълна информация за работещите на трудов договор в НОИ имат от началото на 2003 г., когато влезе в сила задължителната регистрация на трудовите договори. За този период хората на трудов договор, дори и да имат неплатени вноски, не губят осигурителните си права и не са в списъка на длъжниците, защото НОИ си търси средствата от работодателя.

За предишните две години - 2001 и 2002 обаче в осигурителния институт няма такива данни и НОИ не може да разграничи кои от длъжниците не са осигурени по вина на работодателите си и кои е трябвало сами да се осигурят, а не са го сторили.

Именно през първите две години от влизането в сила на здравното осигуряване са натрупани най-големите дългове и през последните дни управата на здравната каса на няколко пъти обвини НОИ, че не им подал точна информация за видовете длъжници.

Шефът на осигурителния институт днес повтори, че ако хора, които са били на трудов договор и през този период, се окажат в списъка на длъжниците към здравната каса, ще бъдат извадени оттам само срещу представяне на трудова книжка. Онези от тях, които обаче са работили в сивата икономика и са вземали пари на ръка, ще трябва да си понесат последиците и да си внесат дължимите суми за здраве, ако искат да ползват осигурителната система, предупреди Христосков.

Шефът на НОИ съобщи още, че близо 200 хиляди бедни също са сред борчлиите, защото са извън сферата на социалното подпомагане и за тях държавата не е плащала здравни вноски. Те трябва да бъдат намерени от бюрата за социално подпомагане и държавата да ги осигури върху минимален пакет, за да имат право на безплатно медицинско обслужване.

Няма да имат проблеми с получаването на безплатна лекарска помощ всички деца до 18-годишна възраст, студентите редовно обучение, 220 хиляди души, които в периода 2001-2003 г. са били наборни войници, и 100 хиляди социално слаби, съобщи Христосков. За тях са уредени по служебен път документите, удостоверяващи че са им платени здравните вноски.

При висшистите драмата е възникнала заради това, че много от тях не са подали декларация в началото на учебната година, че не се осигуряват по друг начин, обясни Христосков. Студентската им книжка обаче е достатъчно доказателство, че са изрядни.

При социално слабите проблемът основно е бил заради често променящото се законодателство, както и заради доскорошното двойно подчинение на службите за социално подпомагане - към общините и към Агенцията за социално подпомагане. След ревизия на НОИ се установило, че списъците на бюрата не са изрядни и вноските не са плащани регулярно. Всичко това вече е уредено, заяви Христосков. Ако пък за минал период лицето е било социално подпомагано и сега има проблем с вноските за тогава, с бележка от службата му се възстановява здравния статус, обясни шефът на НОИ.

131 хиляди души са подали молби за разсрочване на задълженията им до крайния срок 30 септември, сочат данните на НОИ. 22 500 от тях обаче не са спазили погасителния си план и фактически пак са с прекъснати права, обясни Христосков.

Въпрос на политическо решение е ново разсрочване на дължимите здравноосигурителни вноски или тяхното опростяване, коментира управителят на НОК и напомни, че осигурителният институт изпълнява решенията на законодателната и изпълнителната власт.

Каквото зависеше от НОИ, беше направено, категоричен бе Христосков. Свършихме дори работата на други институции, каза той, визирайки възникването на част от проблемите със здравните вноски заради неизрядни документи на службите за социално подпомагане, бюрата по труда, вузовете и поделенията на армията.