88% от българите смятат за важно да се спортува, но едва 23% го правят

Мнозинството от българите (88%) споделят мнението, че е важно да се спортува и само 5% са на обратното мнение. На практика, обаче, по-малко от една четвърт (23%) спортуват, а останалите (76%) не го правят. Това сочат данните от проучване на "Тренд", проведено в периода 20-28 ноември сред 1310 души над 15 години по поръчка на Националната спортна база. Профилът на хората, които спортуват са най-вече на възраст 15-29 г, в по-голям дял мъже за сметка на жените, хора с по-високи доходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите населени места.

39% споделят, че са посещавали школи или курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и подобни, но вече не го правят. Почти половината (48%) никога не са практикували спортни занятия. 12% посещават и в момента такива занимания.

Сред тези, които не спортуват, основен аргумент е, че нямат свободно време. В пъти по-нисък е делът на хората, които нямат мотивация и интерес или физическа възможност.

Спортуващите от своя страна най-често практикуват в зала (39%) и в по-малка част ползват външни игрища и съоръжения (19%) или спортуват навън без съоръжения (18%). 38% от всички спортуващи спортуват без да харчат пари за това.

Основен мотив на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80%). След това се нареждат опциите "за забавление“ (46%), за подобряване на спортната форма (39%), за почивка (39%) и за подобряване на външния вид (35%).

По отношение на тези, които плащат, за да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е между 31 и 50 лева месечно. Ниски дялове се отчитат при суми над 60 лева.

Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че държавата инвестира достатъчно средства в спорт. 62% са на обратното мнение. 83% споделят, че държавата трябва да инвестира повече в спорта, а 87% да се инвестира повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години смятат, че физическата активност на българите трябва да бъде приоритет на държавата.

Над половината от българите оценяват здравословното си състояние като отлично (19%) или много добро (35%), докато 11% като лошо. Съвсем закономерно, здравословното състояние е пряка функция на възрастта – над две трети от тези над 60 години оценяват здравния си статус като лош или много лош.

40% от българите се хранят здравословно, а над половината (51%) заявяват, че не се хранят здравословно. И на този въпрос отново откриваме зависимост с възрастта – по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните.