Публикациите в социалните мрежи се оказват най-разпространото четиво сред българите за 2021 г., сочат данните от проучване на "Алфа Рисърч", което е част от мащабно 16-годишно изследване на състоянието на четенето в България.

Според данните постингите в социалните мрежи са най-четени сред българите (38.7%), докато на второ място остава художествената литература с 37.4%. След тях се нареждат имейлите и съобщенията (33.8%) и информационни интернет портали (30.2%).

В резултат на дългогодишното изследване бяха публикувани две книги – "Читателски практики в България 2006 – 2022" и "Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература". Те бяха представени заедно с данните от проучването по време на микроконференция в понеделник вечер в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Четенето остава престижно, но над 30% от българите не четат

Близо 38% от българите към 2021 г. изобщо не четат, но се забелязва спад в сравнение с данните през 2019 г., когато 42.3% от анкетираните не са прочели нито една книга. Хората най-често четат до 5 книги годишно (30.4%), а едва 5.1% прочитат повече от 30 книги за 12 месеца. Близо половината от българите никога или твърде рядко четат през свободното си време, а най-предпочитаната активност е гледането на телевизия (70%), докато за младежите до 30 години – различни дейности в интернет (57%).

"Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, а особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител", коментира ръководителят на изследването проф. Александър Кьосев в интервю за БТА.

Все пак обаче 59.7% от обществото е на мнение, че четенето е значимо и си струва. Този процент нараства с близо 10% за 7 годни, като през 2014 г. малко над 50% от анкетираните дават подобен отговор. Почти всички, поощрили четенето (94%) казват, че се прочели повече от 6 книги за последната година.

Основната причина хората да четат остава удоволствието (45.6%), а след това се нареждат иформирането по различни въпроси (38.2%) и развлечението (33.5%).

По време на представянето на мащабното проучване изследователите обобщиха, че за 15 години се забелязва капсулиране на една устойчива читателска общност (около 15%), която чете интензивно в различни жанрове и форми.

Четенето на хартия намалява, а разсейването нараства

Четенето на хартия е намаляло с близо 15% за последните няколко години. През 2014 четящите от хартиен носител са били 67.3%, докато през 2021 са малко над половината от читателите (52.2%). Постепенно нарастват процентът на четящите през екраните на компютър, таблет или телефон, както и на слушащите аудиокниги.

"На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето", отбеляза проф. Кьосев.

Интересно е, че хората, които четат повече, отколкото преди, нарастват – 11.7% през 2021 г. спрямо 8% през 2014 г. Намалява и броят на хората, които спират да четат с времето – от 22% през 2014 г. на 14.4% през 2021 г. Повече от 10% от анкетираните през 2021 г. обаче отбелязват, че не са прочели и една книга през живота си.

Хората отбелязват, че четат по-рядко и по-малък обем от страници, но пък четат по-задълбочено и разбират повече от текста. Като основни причини за по-рядкото четене се посочват конкуренцията на телевизията и интернет, напрежението във всекидневието и липсата на време.

Съвременната българска литература се чете от близо 350 хил. души

Около 15% от анкетираните четат съвременни български автори, а най-предпочитани са худежествените романи (37.4%), световната класика (20.4%) и документалната и историческа литература (19.4%)

"Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори. Това е много особен ефект", казва Александър Кьосев, според когото българската издателска дейност е във възход.

Той цитира социологическите данни, според които публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души.

Близо половината (45%) от анкетираните пък изобщо не разговарят за книги, а едва 8% участват в някакъв вид читателски общности.

Все повече родители четат на децата си

Значителна положителна промяна се забелязва в дела на родителите, които четат на децата си. Към 2021 г. 83% от родителите четат на децата си, а преди 15 години те са били 59%. Повечето родители посочват, че най-голямо влияние върху желанието на детето да чете оказва семейството (50.6%) и едва след това училището (30.9%)

Повечето родители смятат, че 37.6% от децата са прочели поне 5 книги за годината, а 7.8% от родителите са на мнение, че децата са прочели двуцифрен брой книги през последната година.

Мнозинството от читатели купуват книги от книжарници или заемат книги от приятели, като на библиотеките се доверяват само 19.4% от анкетираните. При избора си на книга активните читатели вярват най-вече на препоръката на приятел, популярността на автора и информацията за книгата в медиите.

Най-често четящите хора са прочели до 100 книги в живота си досега (13%), а 10% са прочели повече от 500 книги. Голяма част от анкетираните (47%) вярват, че всяка възраст е подходяща за четене, докато други 42% смятат, че юношеските години са най-хубавото време за тази дейност.