Регионалните инспектори за опазване на културното наследство намаляват наполовина, а за сметка на това ще има звено със стратези. Преименуват се дирекции, а служителите се преразпределят между тях. Това са само част от промените, които министърът на културата Евтим Милошев планира в структурата на оглавяваното от него ведомство.

Предложенията за изменение на Устройствения правилник на министерството бяха публикувани за обществено обсъждане преди дни. Te сa аргументирани с нуждата от повишаване на ефективността на администрацията, оптимизирането на нейните структури и подобряването на качеството във ведомството.

Преструктурирането предвижда преразпределение на служители между различни дирекции, преименуване на някои от тях и създаване на звено за стратегическо планиране. Въпреки промените, числеността на служителите във ведомството остава същата – 188.

В доклада на министъра се отбелязва, че е установено фрагментиране на административни звена, неоптимално разпределение на човешкия ресурс спрямо натоварването и затова са очертани мерки за преодоляването на маркираните проблеми.

Според доклада наличната структура, организация и численост на административните звена във ведомството не са оптимални за изпълнение на програмите на министерството.

Инспекторите намаляват наполовина

Най-сериозните промени, които предстоят във ведомството, са свързани с главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство". Досега дирекцията имаше общо 40 служители разпределени в 6 регионални инспектората и едно Централно управление. След приемането на промените служителите ще бъдат 29.

Инспекторите в шестте инспектората във Враца, Велико Търново, Варна, Бургас и Пловдив ще бъдат намалени наполовина. Вече във всеки ще има по двама служители, а досега бяха четирима. Промяна ще има и в Централното управление, където ще работят 17 души.

Според доклада на Евтим Милошев промените се налагат, защото се наблюдава "наличие на дублиращи функции на регионалните инспектори, изпълнявани от служители в главната дирекция".

Всички щатни бройки, пряко обвързани с политическия кабинет на министъра на културата, и тези на негово пряко подчинение се запазват – общо 20.

Служителите от общата администрация налаляват с един и стават 57, като по предложение на Евтим Милошев те ще бъдат разпределени в шест дирекции.

Най-същественото преразпределение засяга дирекция "Административно обслужване и човешки ресурси", която намалява от 21 на 16 шатни бройки.

Пет от досегашните щатове ще бъдат прехвърлени към дирекция "Управление на собствеността", която ще се увеличи от 7 на 12 служители. Целта на разширението ѝ е управлението на движимото и недвижимото имущество на министерството да бъдат обединени в една структура.

Увеличение се предвижда и за дирекция "Връзки с обществеността и протокол", която ще разполага с четири вместо с трима служители. С една щатна бройка намалява дирекция "Бюджет и финансово-счетоводни дейности" и служителите стават 13. "Правнонормативна дейност и публични предприятия" също намалява и служителите вече ще бъдат 8, а не 9. Освен това дирекцията се преименува на "Правна", но ще запази функциите си по отношение на публичните предприятия, върху които министърът на културата упражнява правата на държавата.

Част от аналитичните дейности, свързани с финансовото състояние и имуществото на тези предприятия, ще се осъществяват от други компетентни дирекции.

Числеността на дирекция "Обществени поръчки" пък остава непроменена – четири щатни бройки.

Стратези за културните политики

Докато инспекторите намаляват значително, във ведомството вече ще има 12 стратези. Предвижда се създаването на изцяло нова дирекция "Стратегическо планиране, координация, анализ и оценка на културната политика", която ще има 12 служители.

Новото звено ще отговаря за разработването на стратегии, анализирането на състоянието на културния сектор, координацията на отделните политики и оценката на резултатите от тяхното прилагане.

В мотивите се посочва, че действащият устройствен правилник не предвижда достатъчно ясно подобни функции, а в момента стратегическите и аналитичните дейности не са организирани в самостоятелна дирекция. Новата структура би следвало да подпомага министъра при формулирането на дългосрочните приоритети в културния сектор, както и да осигури по-добър контрол върху изпълнението на провежданите политики.

Специализираната администрация на министерството ще бъде организирана в една Главна дирекция ("Инспекторат за опазване на културното наследство") и 5 дирекции с общо 111 служители.

Броят на служителите на дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" се увеличава с един и стават съответно 21 и 14.

Дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности" обаче ще бъде намалена от 24 на 23 щатни бройки.

Значителна промяна се предвижда и за дирекция "Авторско право и сродните му права". Тя ще стане дирекция "Филмово и аудиовизуално изкуство, авторско право и сродните му права" и в нея ще има 12 вместо 13 служители, както досега.

С разширяването на правомощията ѝ новата структура ще поеме и функции, свързани с държавната политика в областта на киното, аудиовизуалните изкуства и медиите. В мотивите се посочва, че тези дейности не са достатъчно ясно регламентирани в действащия устройствен правилник.

Нови фунцкии за дирекциите

Освен кадровите размествания ще има и промени в работата на дирекциите във ведомството.

Сред новите дейности са организирането и прилагането на мерки за мрежова и информационна сигурност, поддръжката на информационните и комуникационните технологии и съобразяването с нормативните изисквания с използването на AI системи.

Всички тези функции отиват при дирекция "Административно обслужване и човешки ресурси". Според мотивите действащият правилник не урежда изрично тези отговорности, въпреки изискванията на законодателството за киберсигурност и електронно управление.

От министерството посочват, че предложеното преструктуриране е първият етап от по-широката правителствена политика за оптимизиране на държавната администрация. Целта е създаването на по-ефективна структура, която да осигури по-добро планиране, координация и контрол върху държавните политики в областта на културата.

Предвижда се допълване и прецизиране на функциите и на другите дирекции, но не за всички е дадена конкретика.

Първи критики

Срещу предложените промени вече се появяват и първите критики. В портала за обществени консултации към Министерски съвет има три становища, които обосновано критикуват част от предложенията. Най-подробен е коментарът на бившия ескперт от ведомството Анна Виденова.

Тя изразява сериозни опасения, че предложените промени не са подкрепени с достатъчно задълбочен анализ и могат да доведат до отслабване на административния и експертния капацитет на ведомството.

Основните ѝ критики са насочени към намаляването на щатните бройки в Инспектората за опазване на културното наследство от 40 на 29, въпреки че през 2020 г. числеността му е била увеличена от 18 на 40 именно заради нуждата от засилване на контрола.

Според нея е важно да има и по-ясни мотиви за създаването на нова дирекция за стратеигическо планиране.

В становището си експертът предупреждава още за риск от прекомерна централизация и загуба на натрупана експертиза, както и за възможни неясноти в разпределението на правомощията между министерството, Национален фонд "Култура" и Националния филмов център.

Кметът на Лом Цветан Петров и директорът на музеен копмлекс Берковица се обявяват против предложението регионалните инспектори да бъдат намалени наполовина.

По време на заседанието на парламентарната културна комисия през миналата седмица министърът заяви, че опазването на културното наследство е приоритет за екипа му и обясни, че част от съкратените бройки в инспектората са били на пенсионна възраст.

"Ние сме в условия на административна реформа, което обществото очакваше от правителството като цяло. Говорим за ефективност и тя не се измерва с бройки, а с резултати и с ясни индикатори, които да дават оценка на който и да е процес, каза министърът. Бройката или бюджета сами по себе си не са аргумент за пълноценна работа", каза той, цитиран от БТА.

Неговият заместник Пламен Славов поясни, че в управлението на дирекцията работят достатъчно на брой добре подготвени експерти и специалисти.

За новата дирекция за стратегическо планиране Милошев уточни, че тя е замислена като политикоопределящо звено.

"Не мога да приема, че министерство няма дирекция, която да се занимава със създаването на политики, защото изпитвам административна трудност в тази посока", каза министърът.