АЕЦ Игналина да се закрие без преговори, иска еврокомисарят по енергетиката

Срещата на Европейския съвет в Барселона си постави за цел ЕС да се превърне в най-конкурентната и най-динамична икономика в света до 2010 г. - цел, с което заяви претенцията да бъде най-важната среща след Ница.

В продължение на 40 години желязната завеса разделяше Европа на богат и демократичен Запад и беден Изток под съветски контрол. Когато през 1989 г. падна Берлинската стена, страните-членки на ЕС си обещаха да разширят своя клуб до източната му граница. В този момент тогавашните политически ръководители поеха ангажимент, задължаващ ги както в политическо, така и в морално отношение, тъй като увеличаването на броя на членовете на европейското семейство би означавало и разширението на пространството на мира, стабилността и просперитета на доскоро разделения континент. От своя страна, държавите от Източна Европа обърнаха погледите си към институциите на Запада и най-вече към Европейския съюз и НАТО. За тях те се оказаха спасителния пояс за техните млади и нестабилни демокрации и в същото време бяха гаранции за икономическото им възстановяване. Резервите по отношение на 12-те кандидати обаче съвсем не са свързани с историческото им минало. Освен известните вече страхове, че в състава на ЕС ще влязат страни, чийто доход на глава от населението е значително по-нисък от средноевропейския, съществуват и сериозни опасения, че вследствие на разширението си Европа ще има общи граници с политически нестабилни региони. Някой ден Турция ще бъде приета в Евросъюза и тогава той ще граничи със страни като Сирия, Иран и др.

Показателен е и примерът с Полша и Украйна. Ако Полша стане член на ЕС, икономическите връзки с Украйна ще бъдат силно засегнати от това, тъй като ще стане невъзможно свободното движение през границите между една държава-членка и страна извън съюза. Европейската дилема по отношение на Турция поставя въпроса къде свършва Европа. Турция, която почука на вратите на ЕС през 1987 г., е една от страните, които ще останат извън съюза заедно с Хърватия, Босна, Македония и Югославия.

Украйна също ще остане извън разширението подобно на Грузия и Армения, чийто ръководители обичат да изтъкват факта, че техните народи са били християнски по времето, когато западноевропейците са били още езичници.

Като връх на всичко това, Русия, страната, която според стратезите на ЕС е твърде голяма и твърде различна, за да се интегрира в европейската политическа конструкция, ще продължи да стои извън съюза. Именно тези две страни, Турция и Русия, пречат на ЕС да формулира такава политика на сътрудничество, която да осигури стабилността на континента извън рамките на съюза.

Все пак, като жест към 13-те кандидати /Латвия, Естония, Литва, Румъния, България, Словакия, Словения, Унгария, Полша, Кипър, Малта, Чехия и Турция/ испанското председателство допусна техни представители до участие в работната сесия на Европейския съвет.

Случи се и нещо, което до момента никой не беше правил: кандидатите получиха и право да вземат думата с уговорката, че няма да говорят за разширението. ЕС иска по този начин да се запознае със ситуацията във всяка страна-кандидат по отношение на либерализацията и степента на отваряне на пазарите. Забраната за обсъждане на темата разширение беше обяснена в писмото, което ротационният председател на ЕС, Хосе Мария Аснар, изпрати до страните-членки:

"Срещата с държавните и правителствени глави на страните-кандидати ще бъде посветена изключително на търсенето на най-добрия начин за включването и ангажирането на нашите бъдещи съюзници със стратегията от Лисабон". Бъдещите членове на ЕС ще трябва да чакат следващата среща на Европейския съвет, която ще се състои в Севиля, за да могат да се изкажат по темата, която най-много ги вълнува. Засега трябва да се задоволят с икономическите и политическите очертания от Лисабон.

Специално внимание на България отделя в. Вангуардия, като публикува проучване на агенция Алфа Рисърч за положението в страната. Един от всеки двама българи смята, че през последните дванайсет години положението се е влошило и едва 17 на сто определят като положително развитието на страната след падането на комунизма. Според вестника положението в България е по-добро от това в съседна Румъния във връзка с кандидатурата на страната за членство в ЕС и припомня, че 14 от 29-те преговорни глави са приключени.

По БТА