Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Африка опитва да запази за себе си печалбите от литиевия бум

3 коментара
Африка опитва да запази за себе си печалбите от литиевия бум

Богатите на литий държави в Африка, като например Зимбабве и Намибия, се опитват да развият добивната и преработвателната си промишленост, за да запазят за себе си поне част от печалбите, генерирани от силното търсене на така ценния метал в хода на трансформацията на автоиндустрията към електрическото ѝ бъдеще, предава Ройтерс.

На този етап пазарът е доминиран от Китай, който разполага с големи залежи и мощности за преработка и рафиниране на литий, но западни правителства и големи международни компании се опитват да оспорят това лидерство и виждат в литиевите залежи на Африка шанс да променят статуквото.

Африканските държави обаче са твърдо решени да запазят за себе си по-голямата част от печалбите, като не само добиват, но и преработват ценния метал, за да му придадат така желаната добавена стойност. Цената на лития през миналата година се увеличи повече от два пъти, тъй като търсенето от страна на автоиндустрията надвиши предлагането.

"Казваме си - щом разполагаме с минерали, на които всеки иска да сложи ръка, значи трябва да действаме различно", споделя Том Алвиндо, намибийският министър, отговарящ за минното дело в страната, в интервю за Ройтерс. "Ще настояваме литият, добит в нашата страна, да бъде преработван тук".

Очаква се през настоящото десетилетие производството на литий в Африка рязко да се увеличи от 40 000 тона през настоящата година до близо 500 000 тона през 2030 г., по данни на компанията "Трафигура" (Trafigura), специализирана в търговията със суровини. По-голямата част от тези обеми ще бъдат добивани в Зимбабве.

През декември Зимбабве наложи забрана за износа на непреработен литий в опит да спре контрабандата на литиева руда и да принуди минните компании да започнат да го преработват в страната. "Решихме да разрешим износа само на концентрати", казва министърът на минната промишленост на страната Уинстън Читандо. "В резултат инвеститорите започнаха да предлагат да развият литиевите мини към комплекси и за преработване на рудата".

В случая ставаме свидетели на поредното усилие на африканските държави да задържат у дома по-голяма част от стойността на добиваните на тяхна територия природни ресурси, което в крайна сметка би увеличило данъчните приходи, би насърчило бизнеса и би създало нови работни места.

Глобалният преход от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници вече е крайно належащ, въпреки че са налице много пречки и най-вече недостатъчния електрически капацитет в глобален план. И докато едни компании и инвеститори се фокусират върху намаляването на въглеродните емисии и добива на минерали, които биха помогнали за осъществяването на този преход, други преразглеждат проекти, които преди това са били пренебрегнали.

"Живеем в уникално време заради целия този преход към чисто енергийно бъдеще и Гана може да бъде важна част от този път", казва Лен Колф, главен изпълнителен директор на "Атлантик литиъм" (Atlantic Lithium).

Минният проект Евоя, разработван от компанията, е първият за производство на литий в тази западноафриканска държава. Американската компания "Пидмънт литиъм" (Piedmont Lithium) вече подписа договор да получава половината от произвеждания там литий. "Атакуват ни отвсякъде, първи се появиха всевъзможни китайски компании, после дойдоха почти всички западни", казва Колф.

В Мали мината Гуламина на компанията "Лио Литиъм" (Leo Lithium) планира да се възползва от високите цени и до края на годината да изнесе два пъти по 30 000 тона литиева руда, казва управляващият директор Саймън Хей. С приходите ще бъдат развити мощности за преработка на литий в страната, посочва Хей, като първият преработен в Мали литий се очаква да бъде доставен в средата на следващата година на китайската компания "Ганфън литиъм" (Ganfeng Lithium).

Ключови думи

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. BOKOEIZMET
    #3

    Няма да е за първи път по европейски да се позабавляваме с ресурсите на винаги богата на тях Африка, даже ще ги накараме те да ни ги изкопаят.

  2. sloth
    #2
    Отговор на коментар #1

    Да бе, затворили "металургичните комбинати", т.е. едва ли не всички. Кои по-точно са затворени - тези които работеха с вносна руда, поради което бяха затънали в дългове (допълнително източени от мутри на входа и на изхода) и нямаха възможност за модернизация, та продължаваха са бълват отрови освен загуби. Случайно Асарел-медет, Кцм-Пловдив да са затворени? Не само работят, но и не замърсяват като през соца. Мина времето на идиотщини като да нацвъкаш стоманодобивен завод не само без да имаш желязна руда, ами и на 500 километра от пристанищата, отделно в гъсто населена котловина.

  3. Mz/X
    #1

    иван костов и десните, затвориха металургичните комбинати за да могат да изнасят златната руда и печалбите към евроатлантиците.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.