Агов зове Паси, Свинаров и Илчев да подадат оставки заради Бриго

Зам.председателят на парламента от ОДС Асен Агов постави въпроса дали външният министър Соломон Паси и военният министър Николай Свинаров не трябва да преосмислят своето място в кабинета заради назначението на Бриго Аспарухов за съветник на премиера по спецслужбите. Подобно преосмисляне може би трябва да направи и г-н Станимир Илчев - доскорошен председател на комисията по външна политика отбрана и сигурност, сега председател на ПГ на НДСВ, тъй като всичко, което до този момент тримата са декларирали като политика и действия по отношение на НАТО, влиза в конфликт с назначението на Аспарухов, посочи Агов.

Назначението на бившия шеф на НРС, депутат от БСП, работил за Първо главно управление на бившата ДС Бриго Аспарухов, се превърна в основен акцент на свиканата от Атлантическия клуб дискусия "Предизвикателства към членството в НАТО и гражданския контрол върху структурите за сигурност".

Асен Агов смята, че трябва в спешен порядък да бъдат извършени някои тактически и стратегически действия за преодоляване на опасността за членството на България в НАТО и ОДС възнамерява да ги обяви още утре. Сред тях са отваряне на архива на бившата ДС и приемане на законодателни ограничения за бившите сътрудници на ДС да заемат определени постове в държавната администрация и специалните служби. Друго неотложно действие е законодателното уреждане на координацията между службите и гражданския контрол върху тях.

Младен Червеняков, депутат от БСП и член на Генералското движение в партията, чийто член е и Бриго Аспарухов, не се ангажира с изказване по казуса "Аспарухов", тъй като това не било формулирано като тема на дискусията. Той обаче посочи, че като че ли е време да позатворим страницата на историята. В условията на новите предизвикателства в света, в борбата с глобалния тероризъм, и в МИ6, и в ЦРУ и в други западни служби се връщат пенсионирани служители с опит, така че ние трябва да изоставим идеологизацията, каза Червеняков.

Той беше репликиран от Константин Димитров, шеф на Института по евроатлантическа сигурност и бивш посланик на България в НАТО. Може да има такива процеси в МИ6 и други западни служби, но България и страните, които сега се присъединяват към алианса, едва ли трябва да отговорят по симетричен начин, каза Димитров. "Г-н Червеняков пропуска като че ли историческия факт, че не НАТО се присъединява към бившия Варшавски договор, а страни от бившия Варшавски договор се присъединяват към НАТО", и много хора, които са работили активно против интересите на пакта в съзнателния и професионалния си живот, нямат място на ключови позиции, отбеляза бившият ни посланик в Брюксел.

Димитров каза, че най-малко три държави в момента са обект на особено проучване от страна на НАТО - Словакия, България и Румъния, и че все повече представители на НАТО задават въпроса дали някои парламенти не са избързали с ратификациите на договорите им за членство, защото при тези страни се забелязва отказ от дълбочинни реформи в целия сектор за сигурност. Ако не бъдат взети мерки, проблемът с тези три държави може да се превърне в предратификационен дебат, посочи К. Димитров.

Той изтъкна още, че ако България не коригира поведението си, тя ще има ограничен достъп до информация на НАТО, ще бъде второразреден съюзник на Алианса, ще бъде изолирана от процеса на вземане на решения.

Димитров обърна внимание и на риска България да се превърне в "Троянски кон" или "товарен кон" в рамките на алианса, поради създалото се впечатление, че чрез участие в операции на НАТО и САЩ може да бъде притъпено вниманието на съюзниците към процеса на реформи в страната и изпълнението на критериите за членство. Той предупреди още, че по същия неправилен начин се тълкува сближаването между НАТО и Русия в глобалната борба срещу тероризма.

Константин Димитров изтъкна, че поведение като това с назначението на Бриго Аспарухов не може да бъде "компенсирано" с поведението на България в Съвета за сигурност, където мандатът ни вече изтича и че подобни практики на "порочно търгуване" трябва да бъдат преустановени.

Той отбеляза, че президентът Първанов е фокусирал своя коментар по назначението на Бриго Аспарухов върху системно - структурните аспекти на проблема, но не и върху политическите. Президентът е длъжен да направи и политически коментар по случая, като се има предвид неговото собствено минало и отстоявани позиции, смята Константин Димитров.

Политологът Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии посочи, че никое правителство не може да взима решение под външен и вътрешен натиск в една и съща посока. Трябва да се отчита и това как назначението на Бриго Аспарухов повишава или намалява доверието на обществото в разузнавателната общност, каза Иван Кръстев, според когото доверието на обществото към разузнавателната общност ще бъде разрушено от действия като това с назначението на Бриго Аспарухов.

Реален проблем с това назначение има - той е свързан с обмена на информация, с доверието, с което ще се ползва България като член на Алианса и със силата, която ще черпи България като пълноправен съюзник, каза политологът. Той допълни, че не отговарят на истината твърденията, че назначаването на бившия шеф на НРС няма никакво отношение към присъединяването на страната ни към НАТО. Според Кръстев след подобен ход може да се очаква забавяне на ратификационния процес или недопускане на страната ни до информация на Алианса.

Друг проблем е създалото се впечатление, че България е готова да взема решения против волята на съюзниците. Изключително абсурден е опитът това назначение да се представи като триумф на българския суверенитет, посочи Иван Кръстев.

По принцип има проблеми, по които България може да вземе решение в противоречие с волята на съюзниците, но това би могло да става при силен вътрешнополитически консенсус по определен проблем, каза той, но добави: в сегашния случай такъв консенсус не само че не няма, но има много сериозно разделение.

Според Кръстев налице е вътрешно за страната консенсусно неприемане на назначението. Той посочи за пример ПГ на НДСВ. Там едни лица говорят в една посока, а други мълчат, но в същата посока, обясни Кръстев.

Съмнение, че настоящият парламент има капацитет да направи реформата в сектора по сигурността изрази бившият министър на отбраната от правителството на Иван Костов Бойко Ноев. Той обясни, че още в началото на синия кабинет са били направени усилия за решаването на проблема с реформата в спецслужбите, но те са били препятствани от външни фактори - войните в Косово и Македония.

До този момент не е намерено демократично решение и това ще предизвика съмнения в партньорите ни от Алианса, че страната не може да се справи с проблемите си, подчерта председателят на сдружение "Джордж Маршъл" Велизар Шаламанов. Назначението на Бриго Аспарухов ще обезвери хората, че в България, въпреки че едно нещо е очевиден абсурд, въпреки това се случва и няма начин да бъде предотвратено, добави още той.