Ако Костов е Тачър, кой ще е Блеър?

Преди няколко дни писах, че Костов, подобно на Тачър, от най-силен ръководител на СДС и най-значителен министър председател в новата история на страната, се е превърнал в обратна тяга за собствената си партия. Изненада ме броят на писмата и репликите (над 200), главно в защита на Костов, последвали публикацията в Mediapool и реших да продължа с аналогиите.

Преди да направя тази стъпка обаче, нека да отговоря с две думи на част от коментарите, които защитават мнението, че Костов трябва да стои в политиката, защото е най-големия политик на новото време. Не искам да оспорвам неговата роля, но що се отнася до неговото участие в политическия живот на България, мисля си, че има само два възможни варианта: да се оттегли напълно (както Петър Стоянов или Джон Мейджър) или да направи опит да поеме управлението на СДС. Проблемът за СДС идва от неясната позиция. Всеки колебаещ се избирател има да се колебае "Кой е начело?". А кой би гласувал за партия, за която не е ясно кой е начело?

Както и да е, да вървим напред! След Тачър на власт дойде Мейджър главно по две причини:

- Консерваторите сами смениха Тачър и не дадоха шанс на избирателите да я отстранят заедно с партията и

- Сред лейбъристите продължаваше да се вихри възторжено празнословно левичарство, към което мнозинството избиратели се отнасяха с крайно подозрение.

Мейджър стоя седем години на власт и си спечели репутацията на сив и скучен, но благ и високоморален политик. (Наскоро стана ясно, че не е бил толкова сив, скучен и морален.)

След Костов дойде Симеон. Също сив и скучен политик, също благ и в очите на доста хора високоморален и почтен. Има и други прилики - и двамата нямат висше образование, и двамата изглеждат по-високи и чаровни наяве, отколкото по телевизията. Има и разлики - Мейджър например беше един от най-брилянтните парламентаристи и си остава един от най-добрите политически оратори на Великобритания. За Симеон не може да се твърди същото, поне що се отнася до българския език. Вероятно и двамата ще останат в историята като преходни фигури, заемали мястото, докато дойде ред на следващия политически феномен.

В Англия това е, колкото и да не съм ентусиазиран от този факт, Тони Блеър - министър председател на страната и лидер на лейбъристката партия. Затова и по - интересният въпрос е

кой ли ще е българският Тони Блеър?

Феноменът Блеър е почти толкова значителен, колкото и феноменът Тачър. Блеър напълно преобразува лейбъристката партия, тачевизира я до голяма степен и подряза всичките ѝ социалистически крила. Много лейбъристи са недоволни от десните му забежки, но след 18 години на чаша бира в градинката, социалистите бяха готови на всичко, за да се доберат до властта. И слънчевото момче Тони свърши работата и сега се радва на втори звезден мандат и ако жена му му разреши, ще изкара и трети. Какви са тайните на Блеър? Две:

Първо: Тони е наше момче.

По някаква странна причина, независимо, че съвсем не е средна класа човек, огромно мнозинство в Англия го припознава като свой. Както принцеса Даяна (паралелът Блеър - Даяна не е мой). Тони Блеър е любезен, пристрастен, благ и енергичен. Той е пълен със съчувствие. Обикновените хора му се радват, че се представя като техен човек, средната класа се радва, че той е един от техните (образован в частно училище и в Оксфорд), бизнесът е доволен, че начело на социалистите не стои социалист, жените го харесват, защото е хубавец, католиците го харесват, защото жена му е католичка, защитниците на семейните ценности го харесват, защото е изключително семеен, младежта си пада по него, защото е cool и защото арестуваха сина му пиян в центъра на Лондон.

Второ: Господин Блеър скъса всички връзки с миналото.

Отряза социалистите и идеите им за ренационализация, отхвърли пацифистките уклони в партията си, разграничи се от всички предишни лидери, почти прекръсти партията си, която всички сега наричат Нови лейбъристи, вкара над сто жени в парламента. Като че ли единственото наследство, което му тежеше беше това на...Тачър. Но и от него се отърва. И така мнозинството го видя като нещо ново, освежаващо и различно.

Естествено е избирателят - и българският и английският - да иска нещо ново и различно. Нормално е след силов лидер да има затишие, после скука, после на хората да им писне и да искат нещо, с което могат да се идентифицират и което да чувстват по-като свое. Къде го нещото? Кой е еквивалентът на Тони Блеър?

Без съмнение тук всички буздлуджанци ще се усмихнат широко и ще кажат: Как къде, при нас, ето го момчето, Сергей Станишев, млад, нищо общо с Вълко Червенков, енергичен, cool, готин, малко дори рокер го дава. Е, добре, но не е достатъчно да се държиш като гъзар, за да водиш успешно една държава, макар и тя да си има валутен борд, МВФ, ЕС, НАТО и разни други организации и индивиди, които се грижат за повечето неща. А и надали Станишев може да мине за чаровник, който носи свеж вятър по хребета на Стара планина.

Предполагам, никой не очаква размисли по адрес на Симеон или Доган.

Един по-вероятен кандидат би била Надежда Михайлова.

Къде са приликите? Тя е млада, хубава, с мек маниер, образован вид, обичан политик, човек, който, ако заговори кмета на Априлци, учителите в Провадия, или медицинските сестри в Павликени, всички те ще се поласкаят. Ако ги заговори, циганите ще я заобичат (изглежда много хора пропускат дребният факт, че по някакво странно демократично стечение на обстоятелствата и те имат изборни права), жените ще се възгордеят, инвалидите ще ѝ повярват, таксиджийте ще я подкрепят. Ако ги заговори със собствения си глас на жена, социално загрижена, но добре облечена, олицетворяваща корена на СДС, представляваща всички онези почтени хора, които искат да живеят честно и да имат доверие на партията си, на правителството си. (Всички знаем репликите за гаража, може да си ги спестите.)

Дали този собствен, благ, но ентусиазиран глас ще заговори? Дали тя ще има силата и възможността да изгради и наложи изцяло самостоятелен образ? Ще успее ли да намери свои политически теми като ОБРАЗОВАНИЕ и ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ например? (Тони Блеър дойде на власт с лозунга Образование, Образование, Образование!) Ще успее ли да привлече електоралния и интелектуалния ресурс на стотиците хиляди българи в чужбина, които никак не са запазена територия на Симеон? Не знам.

Алтернативата е крах на СДС или промяна на лидера,

което също може да доведе до провал. Има ли шанс Костов да оглави отново СДС (както много мечтаят)? Или пък Петър Стоянов? Или Стефан Софиянски (заедно с Лужков и още двама трима)? Или Евгений Бакърджиев? Би ли могла Екатерина Михайлова с целия си организационен талант и всеотдайност да завладее духа на нацията? Затворете очи и си представите поотделно всеки един от тези крайно различни варианти. Струва ли ви се, че някой от тях ще доведе на следващите избори до 120 парламентарни места за СДС? Или 100? Или 80? Надали. А простият въпрос е за 120-те места, а не за отдаване на дължимото на дейците на демокрацията.

Всички приказки за подивелия българин, който не го е грижа за нищо, ходи дрипав и щом напусне страната я излага по Европата, всички тия неща за това колко тъп бил, как не знаел кого да избере, как не заслужавал нищо по-добро, как не можел с малоумието си да разбере, че Костов е Бог или пък корумпиран тип, са едно постоянно и тъжно празнословие. Голямото мнозинство българи е изпълнено с небезоснователни подозрения към политиците, но нито е затъпяло, нито е загубило почтеността си и способността си да си върне надеждата в политическото управление.

Това мнозинство обаче очаква някой, който да разсее подозренията му и да му върне доверието. Не лидер, който да организира, не лидер, който да командва, не лидер, който да рои конспиративни ядки по села и градове, а лидер, който да му заговори на човешки език, който да допусне различни собствени гласове в партията си, който греши, но се извинява навреме, който превръща недостатъците си в актив. И, разбира се, това ще е лидер, достатъчно решителен, за да изхвърли незабавно всеки приближен, който може да подрони общественото доверие в партията му. (Това са все паралели с Тони Блеър.)

СДС има нужда от различен, ясен, но разпознавем глас. България има нужда от ясен глас. Симеон създаде известни очаквания, но той пък не казва нищо, а и езикът не го знае много - много. БСП ли ще заговори и засвири джазиран аранжимент на интернационала? Или Ахмед Доган? Или Майкъл Чьорни? Ново поколение в СДС като че ли още не се вижда. Загриженият собствен глас на Надежда Михайлова сякаш е засега единственият потенциален шанс за СДС. Стига да звучи загрижен...и собствен.