Ако назоваваме нещата с истинските имена, можем да си помогнем

Днес бившият премиер Филип Димитров ще представи книгата си "Митовете на българския преход". Официалното представяне ще бъде в зала 7 на НДК, от 17,30 ч.

Г-н Димитров, как успяхте да пишете аналитично за неща, които засягат собствения ви живот и дори и за себе си - в трето лице? Толкова ли сте обръгнал, та мислите, че можете да излезете от себе си?

Целта ми беше да не пиша мемоари, а да обсъждам как се изграждат картините, с които заместваме реалността. Никой не може да излезе от себе си, но е полезно да погледнеш и отстрани. Имах шанса да видя как изглеждат нещата и от вън. Много ми помогнаха и студентите ми.

Бяхме живели в тоталитарно общество и изведнъж се изправихме пред необходимостта да изградим нормална партийна система. Възможно ли е това да стане с един замах?

Замахът трае 13 години. За историята това наистина е кратък период. Не мисля, че сме осмислили всички вреди от комунизма за душите ни. Имаме още много трески за дялане, но сме се придвижили доста напред. Това трудно се усеща сред многото разочарования, но е факт.

Кои са продуцентите на митовете? Някой поръчва ли ги?

Митовете са нещо по-дълбоко от идеята за сценарии и поръчки. Сигурно за създаването на някои от тях са хвърлени и целенасочени усилия, но не това е важното. Важното е, че за да им повярваме, те трябва да съответстват на нещо, което носим в себе си. Всяко общество изгражда митове, но има смисъл те да се разграждат, за да не се получи подмяна на смисъла на събитията. Струва ми се, че това е особено важно за днешна България. Като че ли смисълът на събитията от последните тринадесет години е започнал да се замъглява и от там идва гнетящото чувство за безперспективност, което много хора преживяват. Натрупаха се много клишета, много заклинания. Ако по-често се опитваме да назоваваме нещата с истинските им имена, това може да ни помогне.

Кой е най-страшният мит?

Знам ли? Аз не претендирам за монопол върху преценките. Ако намерите нещо разумно в книгата ми, може би ще си изградите собствен отговор.

Кой мит вреди най-много на националните ни интереси сега, в контекста на Иракската криза?

Хайде да прочетете текста и да решите.

Пишете, че Великото народно събрание е забавило българския преход. Ако сега се ориентираме към промени в Конституцията чрез ново Велико народно събрание, това няма ли да има същия ефект?

Ситуациите са доста различни. Конституцията сигурно ще се изменя. Доколко и дали с Велико Народно събрание е въпрос, на който не мога да Ви отговоря с едно изречение.

Как стана така, че след тринадесет години отново се възраждат темите за свободата на словото, върховенството на закона и досиетата?

Темите за свободата на словото и върховенството на закона изобщо не трябва да слизат от дневния ред. Проблемът е да не решим, че не са особено важни. Посветил съм част от текста си на темата за "силната ръка", която подозрително се прокрадва в публичното пространство.

Що се отнася до досиетата, за тях в настоящия момент като че се говори не толкова от гледна точка на обществения катарзис, а съвсем инструментално. Нелепо е да се мисли, че можеш да бъдеш част от НАТО, ако в страната се толерират и се предлагат постове на КГБ-истки функционери. Лудост е хората, които по професия са мразели НАТО и Запада и са работели за Съветския съюз против днешния избор на България, да бъдат нейното лице в този избор.