Акция за събиране на петното по Дунав насрочена за сряда

Нефтеното петно, което в понеделник навлезе в българския участък на р. Дунав и продължава да се точи, макар и по-слабо от сръбска територия, ще бъде причакано в сряда от нефтосъбирач и съпортна техника на км. 585 при остров Палец под Свищов. Това предвиждат мерките за справяне със замърсяването, приети на спешно заседание в Русе, съобщи за Mediapool във вторник привечер Андрей Иванов, директор на дирекция “Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. В сряда в 13 часа ще има ново заседание за обсъждане на актуалната информация.

Нефтосъбирачът на Агенцията за поддържане на плавателния път по река Дунав (АППД), за който по-рано през деня изпълнителният ѝ директор Георги Георгиев съобщи пред Mediapool, че е тръгнал, се движи към мястото за пресрещане на петното, потвърди Иванов. Плавателният съд обаче се движи бавно и ще е там утре, заедно с две секции на АППД. Възможно е в акцията да се включат още две секции на Дренажния флот, след като от БРП отказаха да участват, каза шефът на Гражданска защита.

БРП отказа помощ заради дълг на държавата

Частното вече речно параходство отказа да подпомогне почистването, защото Министерството на държавната политика при бедствия и аварии дължи на дружеството 500 хил. лв. за разбиването на ледохода през зимните месеци.

По-вероятно е самата акция по събирането на мазутното петно да се проведе в сряда вечерта, но може и по-късно, тъй като е намаляла скоростта на течението, което носи замърсяването, обясни Андрей Иванов. Дейностите по отстраняването на замърсяването ще се наблюдават от представители на Гражданска защита в Русе, Велико Търново, Плевен, както и от румънска страна, допълни той.

Тъй като нефтосъбирачът е подходящ за петролни повърхностни замърсявания, а мазутът е с по-лека консистенция, е решено корабът да не изпомпва петното, защото тогава ще трябва да се филтрира от постъпилата заедно с мазута вода. Затова то да се изтласка от нефтосъбирача и помощните секции с бонови заграждения към пясъчен бряг, където да се изгребе заедно със земната маса, обясни пред Mediapool кап. Георги Иванов от Морска администрация-Русе.

За предпазване от петното край АЕЦ “Козлодуй” от късно снощи има разположени бонови и понтонни заграждения, които да предотвратят навлизането на петролното петно в помпите на атомната централа.

Процедурата е стандартна, независимо от това, че помпите на централата са разположени на дълбочина, която не позволява засмукването на повърхностни петна. “Не използваме вода от Дунав за охлаждането на контурите на реакторите”, каза Кирил Николов, директор “Производство” в ядрения оператор. Той допълни, че не съществува никаква опасност за прекъсване на енергопроизводството в АЕЦ “Козлодуй”

Ако започне отклоняване на петната към румънския бряг, службите на северната ни съседка ще бъдат предупредени, допълниха от Министерството на държавната политика при бедствие аварии. Информация за замърсяването още вчера е била подадена към румънската страна.

Сърбия още трае за разлива

Все официално не е съобщен произходът на замърсяването, за което се предполага, че идва от Сърбия, казаха от ведомството на Емел Етем.

По неофициална информация на Mediapool замърсяването със сигурност е от сръбска рафинерия. По данни на корабособственици, пътуващи в този участък, край Ново Село има метър отлагания на мазут по брега. Според експерти това може да се получи, ако петното идва от р. Тимок. Все пак два са вариантите за източника на разлива – рафинерията в Панчево, която е разположена на притока на Дунав р. Тимок и която и друг път е предизвиквала сериозни екозамърсявания, или нефтопреработвателната мощност в Прахово, която е разположена на самия Дунав на сръбска територия.

Докато не си признаят сърбите, България не може да докаже откъде идва замърсяването. Причината е, че анализите на взетите в понеделник проби от петната са само за установяване на количеството нефтопродукти, но не и на техния вид. Такава е методологията ни, такова е и заданието от РИОСВ-Монтата, обясни във вторник пред Mediapool инж. Ани Кръстева от Регионалната лаборатория-Монтана.

Според международна конвенция всички рафинерии са длъжни да прибавят в произвежданото от тях гориво уникална смес, която е идентична само са съответната преработвателна мощност. Тази смес служи за идентификация именно при такива разливи, за да може да се установи откъде е горивото независимо от мястото на инцидента. След това се разследват товарите и маршрутите на корабите в участъка, ако произшествието е в открити води.

Сега обаче България не може да докаже откъде е разливът. Не е ясно и дали сръбските рафинерии спазват изискването за маркировка на петролните си продукти.

Междувременно Ройтерс съобщи, цитирайки началника на сръбската дирекция по водите Душан Добричич, че сръбски инспектори и експерти анализират пробите от петното в река Дунав, за да се изясни произхода на замърсяването на реката. Очаква се резултатите да са готови късно вечерта във вторник.

Има вероятност петното, чиято дължина се очертава да е 140 километра, да се е образувало в Сърбия, въпреки че Белград не е потвърдил това, заяви Християн Кирилов, говорител на Гражданска защита-Видин пред Ройтерс.

В понеделник вечерта министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров поиска в официално писмо до външния министър Ивайло Калфин чрез МВнР да бъдат изпратени ноти до всички страни-членки на Дунавската конвенция със запитване за източника и причините за нефтозамърсяването на българския участък на Дунав. Нотите са до Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Германия, Унгария, Молдова, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна. Още нито една от тях не е отговорила.

Нотите до всички страни по реката са един вид и сезиране на самата Дунавска комисия, че някоя от страните не е спазила ангажимента си по конвенцията за опазването на реката да предупреди останалите страни. Комисията обаче няма механизъм за финансова санкция на държавата, която е замърсила реката и не е предупредила за това, коментираха експерти от Министерството на околната среда и водите.

Може да получим компенсация за замърсяването след съд

България все пак може да получи парична компенсация за замърсяването, но само след като категорично се установи източникът и се заведе дело в международен съд.

Процедурата обаче е тромава, обясниха екоспециалистите.

Няма информация за забелязана умряла риба по реката, казаха още от РИОСВ-Монтана. Заради замърсяването продължава да е ограничен риболовът, както и ползването на водите от Дунав.

Тръгват и проверки за наличието на замърсявания по брега на Дунав. Те са разпоредени от екоминистъра Джевдет Чакъров на регионалните екоинспекции в Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Басейнова дирекция-Плевен и петте регионални лаборатории на Изпълнителната агенция по околна среда в Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново и Русе.

Инспекциите трябва да установят какви площи са замърсени, с какви размери, дали замърсяването е върху почва или пясък, има ли засегнати защитени територии.

От Министерството на околната среда и водите предупредиха, че събраните от бреговата ивица нефтопродукти и почва или пясък са опасен отпадък, за който трябва да се търсят подходящи депа за временно съхранение и последващо унищожаване. Така трябва да се съхранят и събраните при акцията количества мазут.