Ал Каида сменя стратегията

Войната срещу Ал Каида следва свой странен, превратен курс. Тъй като терористи се затрудняват да атакуват политически, военни и символични обекти, те се пренасочват към "по-слаби" цели, които могат да бъдат ударени по-лесно. Но ефектът от тези нови удари може да бъде още по-пагубен от гледна точка на всяване на страх. Повечето хора не се качват на борда на американски миноносец. Те отиват в морски курорт. Ако този нов подход стане новата стратегия на Ал Каида, терористи ще разполагат с безкраен списък от обекти, които никога няма да бъдат в безопасност. В света, например, има над 300 000 хотела.

Този нов тероризъм отчасти се заражда, защото може да се осъществи. Терористи могат да се сдобият с оръжия по-лесно, да пътуват и комуникират по-лесно и да разпространяват посланията си по-лесно. Реалността в един глобализиран свят е такава, че малка група хора може да създаде големи проблеми.

Този нов свят е продукт на технологии, но е резултат и на промяна в мисленето. В края на краищата ракетите въздух-земя, които бяха изстреляни срещу самолета на израелската компания Аркия, са произведени преди повече от 30 години. Повечето хора обаче предпочитат да не ги използват срещу граждански самолети. Взривяването на хотели е нещо, което терористите са могли да вършат в течение на десетилетия, но започнаха да го правят едва напоследък. Защо?

Верният отговор е идеология. Днешният ислямски тероризъм е мотивиран не от определена политика, а от нихилистичен гняв към съвременния свят. Преди терористите искаха няколко жертви и много зрители. С други думи, те се стремяха да популяризират каузата си, като не убиват обаче толкова много, че да настроят повечето хора срещу себе си. Новите ислямски терористи искат много жертви и още повече зрители. Тази промяна в мисленето може да бъде видяна дори в Израел, където една класическа националистическа борба е бавно измествана от месианистично-религиозна. Ислямски групировки като Хамас и Ислямски джихад се отцепиха от палестинските националисти и започнаха редовно да нападат не само израелски общественици, войници и заселници, но и обикновени израелски граждани, и то масово. Ако тази практика се разпространи, това ще бележи рухването на основните принципи, върху които се гради цивилизацията.

Как може да се преборим с тази тенденция? Нещата не са толкова песимистични, колкото изглеждат. Днес терористите почти нямат значителни предимства. Техните ресурси са нищожни, сравнени с обединената сила на работещи съвместно правителства. Това означава по-голямо международно сътрудничество и координирана полицейска работа. В страни като Кения въпросът опира до изграждане на държавност. Стивън Саймън, бивш ръководител на отдела за борба с тероризма в Съвета за национална сигурност, си спомня, че след атентатите в посолствата през 1998 г. САЩ трябвало да снабдят кенийските агенции, съблюдаващи прилагането на закона, не само с компютри и мрежово оборудване, но и дори с копирни машини.

"Борбата срещу тероризма в слабите държави е много трудна," отбелязва той. Ако обърнем внимание на местата, където Ал Каида е активна днес - Йемен, Индонезия, Северен Пакистан, Южен Афганистан, Сомалия - ще разберем за какво става въпрос. Днес в Сомалия може да се купи ракета въздух-земя за не повече от 2000 долара.

Военната и разузнавателна война обаче трябва да бъде съчетана с идеологическа борба, която лежи в основата на този нов тероризъм. Ако гибелната идеология на екстремизъм и нетърпимост, проявила се миналата седмица при бунтовете в Нигерия, се разпростре в света на исляма, никой няма да бъде в безопасност, независимо колко ефективна е военната стратегия. При всички случаи не можете да спрете някой, който иска да умре. Хората, които губят най-много, са мюсюлмани. Тероризмът и екстремизмът ще принудят останалия свят да изолира, да се усъмни и да напусне света на исляма, като го остави да загнива в неговата назадничавост. Колко туристи и бизнесмени ще отидат в Нигерия и Кения през следващите няколко години? Мюсюлманските политици трябва да спрат да треперят от страх пред екстремистите и да ги вземат на прицел.

САЩ, от своя страна, трябва да отделят централно място на тази идеологическа борба в рамките на войната срещу тероризма. Засега несъответствието между американската военна и политическа стратегия е огромно. Пентагонът поиска неотдавна 10 милиарда долара на година за борба срещу тероризма, в допълнение към годишния си бюджет от 360 милиарда. По същото време Колин Пауъл отмени дългоочакваната си реч за това как администрацията насърчава политически реформи в арабския свят с проект на стойност 25 милиона долара. Това съотношение между военните и политическите усилия е 400:1.

Разбира се, един голям проблем не може да бъде разрешен с пари, но резултати могат да бъдат постигнати, дори когато само една част от сумата бъде похарчена. Просто попитайте Пентагона.

По БТА