Америка трябва да спечели информационната война срещу тероризма

Наречете го публична дипломация, или психологическа война, или ако искате още по-направо - пропаганда. Каквото и име да му бъде дадено, обясняването на истинската цел на тази война на наброяващите един милиард мюсюлмани по света ще бъде от решаващо и историческо значение.

Засега всички експерти по исляма, всички аналитици на събитията в мюсюлманския свят са единодушни, че Осама бин Ладен е спечелил преднина в тази борба с твърдението си, че това е война срещу исляма, а не, както правилно казва президентът Джордж У. Буш, война срещу тероризма.

Как е възможно един масов убиец, който публично възхвали терористите от 11 септември, да печели нечии сърца и умове?

Как може човек, криещ се в пещера, да осъществява по-съвършени комуникации от общество, което е световният водач в областта на комуникациите?

Отчасти успехът на бин Ладен се дължи на умела комбинация от съвременни средства за връзка и средновековна символика. Убедителен пример за това е висококачественият видеозапис от пустинята. Друг фактор е умението му да се възползва от кипящия гняв на арабите срещу американската подкрепа за Израел.

Бин Ладен е господар на своето послание, а Америка не може да прави отстъпка на терористите, намалявайки подкрепата си за Израел. Това, което трябва да е най-голяма грижа на Америка сега, е очевидният първоначален провал на нейното послание и неадекватността на нейните емисари.

Дори със смъртта си бин Ладен би могъл да породи ново поколение от всеотдайни, фанатични терористи, ако посланието му е пуснало корени. Затова битката на идеите е толкова важна, колкото и всички други аспекти на борбата, която водят САЩ сега.

Въпреки водещата позиция на САЩ в съвременните комуникации, правителството общува с мюсюлманския свят предимно чрез трогателно стари и неподходящи технологии и чрез бюрократична структура, която ни най-малко не съответства на задачата.

Висшият служител, занимаващ се с проблемите на общуването, е заместник-държавният секретар по въпросите на публичната дипломация. Сега постът се заема от Шарлот Биърс, която е с блестяща кариера като специалист по рекламата, но няма никакъв опит в правителствената дейност и външната политика.

Подчинените ѝ са хора, останали в наследство от Информационната агенция на САЩ /ЮСИА/ - структура от времето на Студената война, която бе присъединена към Държавния департамент през 1998-1999 г.

Колкото до радио Гласът на Америка, то е неефективно с емисиите си на къси вълни и със специалния телевизионен канал с много ограничени възможности.

През последните 60 години Вашингтон най-малко три пъти се е сблъсквал с изключителни предизвикателства в областта на това, което сега се нарича публична дипломация, и всеки път за целта са били създавани специални механизми.

Франклин Делано Рузвелт лично е основал прочутото Бюро за военна информация /предшественика на ЮСИА/ и е привлякъл най-съзидателните умове от онова поколение, за да придават по-добра форма на посланията. Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, които са разбрали колко важни са идеите в борбата с комунизма, са създали ЮСИА, известната агенция от периода на Студената война, оглавявана от Едуард Р. Мъроу.

В по-ново време, когато правителството на Бил Клинтън осъзна, че обичайните програми за обществено информиране не намаляват подкрепата сред сърбите за Слободан Милошевич, то създаде специално бюро, което да подобри посланието и да намери нови начини то да бъде възприемано в Сърбия. Тези усилия - и явни, и тайни, изиграха важна роля за свалянето на Милошевич от власт миналата година.

Подобно бюро е необходимо сега. То би трябвало да се управлява от Белия дом, единственото място във Вашингтон, което може да координира - под това аз разбирам да ръководи, адресираната към мюсюлманския свят публична дейност на Държавния департамент, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, ЦРУ, Агенцията за международно развитие и други учреждения.

Ще бъдат необходими и допълнителни ресурси.

Трябва да бъдат създадени специални радиопредавателни системи, които да работят за каузата - не само заради Афганистан, но и заради целия мюсюлмански свят, включително мюсюлманите в неарабските страни, например Индия и Китай.

В този ред на мисли: програмите следва да са адресирани и към Западна Европа, където терористичните организации са се окопали дълбоко.

Отново трябва да бъдат привлечени най-големите умове извън правителствените среди, както е било по времето на Втората световна война. Разноликото американско общество има огромен опит с исляма, който хората вътре в правителството не притежават.

* Авторът е бивш постоянен представител на САЩ в ООН и бивш американски посредник за Босна в средата на 90-те години.

По БТА, със съкращения