Ами ако главорезът от Осиково поиска съкратен процес?

Не искам да бъда на мястото на съдиите и съдебните заседатели, когато – притиснати под тежкия похлупак на общественото мнение – пред тях в съдебна зала се изправи подсъдимият от Осиково (заклал двете си деца и запалил петима роднини) и отрони тихо: “Признавам фактите, искам съкратен процес”. Докато с потни ръчички разлиства припряно българския Наказателно-процесуален кодекс ...

За съкратените процеси – без популизъм

Ще се постарая да не стъпвам по тънкия лед на популизма. Защото си давам сметка за задъханото ежедневие на разследващи полицаи, прокурори и съдии: бюрата им са претрупани от преписки и дела (особено в големите градове), престъпните прояви нарастват главоломно, кадрите (особено в МВР) са недостатъчни (като количество и качество) и като резултат – наказателното правораздаване а-ха да прекрачи прага към бездната на пълния системен блокаж! Така че обяснима бе откроената през 2000 г. тенденция за въвеждане на диференцирани форми с доминираща идея производствата да приключват по облекчен процесуален ред.

До пролетта на 2006 г. алтернативните форми на наказателен процес, които “съкращаваха” производството, бяха (предимно) две: чл. 78а от Наказателния кодекс – освобождаване от наказателна отговорност чрез административно наказване и споразумение между обвиняемия и защитата.

Законодателят интервенира по такъв начин, че разшири приложното поле на двата института. Последиците: преобладаващият брой от наказателни дела започнаха да приключват по ускорен ред. Това породи и дискусия относно прословутото “споразумение”, защото след 2000 г. то позволи (за първи път) налагане на санкции под предвиденото минимално наказание дори при липса на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Добри думи” за споразумението

И все пак споразумението предвижда някои защитни механизми пред “поругаването” на публичния интерес. В него, например, пълноценно участва прокурорът (публичният обвинител). Освен това то се одобрява от съда, когато имуществените вреди са възстановени или обезпечени, а и когато “не противоречи на закона и морала”. Вярно е, че жертвата на престъплението е напълно изолирана от процедурата (за кратки периоди чрез законови корекции тя имаше някакво отношение), но все пак гаранции за юридическо “благоприличие” са налице. Най важната: споразумението не се допуска за най-тежките анормални човешки прояви (например убийства, изнасилвания, подкупи и пр.).

Съкратеното съдебно следствие и представата за справедливост

Но ето че на 29 април 2006 г. новият НПК “удари” камбаната за старт на новия институт – съкратеното съдебно следствие – и в миг погледите на хиляди подсъдими и адвокати се “впиха” в примамливото му излъчване с нескрита спасителна надежда.

Аз самият правя опити всяка седмица със студенти да посещавам съдебни заседания с “педагогическа” цел. Ето случка от преди две години. Една сутрин пред съдия от софийски съд подсъдимият за кражба призна фактите и поиска съкратен процес. Съдията моментално се съгласи и за пет минути приключи делото, а след двадесет минути произнесе условна присъда.

Същия следобед наблюдавахме сходна ситуация пред друг съдебен състав – идентично обвинение за кражба, признание на подсъдим, искане за съкратен процес – но съдията автоматично отказа, а делото си продължи по общия ред до финала с ефективна присъда! Но на следващия ден попаднахме отново на първия съдия: подсъдим за кражба направи признание, поиска съкратена процедура, но ... същият съдия (за разлика от вчера) отказа съкратен процес без мотиви, а делото си продължи по общия ред!

През почивката студентите настойчиво ми зададоха естествения и най-нежелан от мен въпрос:

Обяснете ни какво става? За едни може, за други – не може ...”.

За съжаление правната уредба на съкратеното следствие “ври” сред вируси на теоретични и практически противоречия и разнопосочия. Ще систематизирам по-важните от тях:

- Почти три години гилдията на съдиите е разделена на две по въпроса: длъжен ли е съдът да приложи съкратена процедура, когато подсъдимият поиска това, или не? Подобно раздвоение по архиважен въпрос на правосъдието е недопустим: затворените очи на нормотвореца и правоприложителя отварят врати към нееднаквото третиране на гражданите;

- В края на декември 2008 г. парламентът коригира текста, повелявайки, че “съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване”. (Не случайно и Еврокомисията “изруга” по този повод в междинния доклад преди месец.) Но това не решава проблема: съдът е длъжен да “изслуша” искането за съкратена процедура (това поне вече е ясно), но дали е длъжен да го удовлетвори или не? Преди броени дни (20 март 2009) в СГС се рагоря невероятен скандал, защото адвокат Марковски поиска съкратен процес срещу клиента си Арабаджиев, обвинен, че е умъртвил и разчленил съученик преди година, а съдът отказа; адвокатът поиска отвод на съдиите, те не уважиха искането, а адвокатът заяви, че напуска залата. (Майката категорично се противопостави, защото подсъдимият би получил наказание около 14 години!);

- Някои съдии считат, че са длъжни да обосновават отказа си да приложат съкратен процес, но други – не;

- Свидетели сме на случки в съдебни зали, когато съдът отказва да приложи съкратена процедура, но отказва да гледа делото и по общия ред, защото незабавно си прави отвод с аргумента, че вече е предубеден (чл. 29, ал. 2 НПК);

- Неясно е дали при предварителното изслушване може да участва частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник;

за някои престъпления не са установени минимуми на наказания, а само максимуми (например “до три години затвор”), тогава – какво правим? Или пък има предвидени алтернативни наказания – кое от тях е адресат на преценката “под минимума”? И т. н., и т. н.

Острата нужда от Тълкувателно решение на висшите съдии по толкова важни въпроси е лоша атестация за законодателя и крие риск “тълкувателят” да се превърне в “творец”.

Правосъдие между неравенство и несправедливост

Но освен равенството, важна е и справедливостта. На разглежданата плоскост ключова дума е “самопризнанието”. Да си представим: безразсъден джигит, възседнал мощен автомобил, помита по пътя си пешеходци, причинява смърт, изчезва “яко дим”, укрива автомобила, скрива се ... Прокурор и разследващ полицай “стартират” дълга формална процедура: няколкочасови огледи, претърсвания, изземвания, експерименти, безброй разпити на свидетели, скъпоструващи експертизи ... Но нашият герой продължава да се крие! Изведнъж вещо лице чрез заключение след 6 месеца дава “процесуална надежда”, защото установява какъв е автомобилът. Всички оперативни служби започват дълго издирване, откриват колата, разследващият полицай сглобява цялата мозайка на престъпното събитие.

Прокурорът изправя извършителя пред съда с непоклатими доказателства. И изведнъж тук – едва тук! – подсъдимият прави признание (“за фактите”, казва законът, а не за “вината”) и иска съкратен процес. За да получи наказание под минимума. А да споменавам ли какво е наказанието по основния състав за ПТП с жертва? – Ами тук няма минимум “затвор” и има алтернатива “пробация”, та по тази причина съдилищата при съкратени процеси осъждат дееца на пробация – най-“смешното” (в приложен план) наказание!

Следователно подобно самопризнание, гарантиращо наказание под минимума, би имало смисъл с последващ “бонус” за обвиняемия само ако той чрез своето житейско и “процесуално” поведение поне с нещо е допринесъл за разкриване на обективната истина (например в кратък интервал след престъплението, когато извършителят е неизвестен, отива в полицията, прави признание и то се оказва решаващо за разплитане на веригата).

Честно ли е за умишлено убийство да се определя 14 години затвор?

Не съзирам аргументи в писанията, че съкратен процес е нужен за всички видове престъпления. Впрочем това не може да е само “юридическа” тема за размисъл.

Не – проблемът ангажира много по-широка гражданска територия.

Все пак правото е израз на обществени потребности и не може всичко да се свежда до необходимости от “бързи” производства, икономия на процесуално време и средства и т.н..

Важният въпрос тук е: допустимо ли да бъде съкратената процедура за убийства (например)? Освен бързи процеси и малки присъди, не “постигаме” ли юридическа търпимост към най-опасните деяния и така не подронваме ли устоите на генералната превенция на наказанието?

В Кюстендилския регион два примера от съдебната практика през 2008 г. шокираха гражданството: Росен Георгиев, извършил умишлено убийство, бе осъден на 14 години затвор след съкратен процес; по същия ред на 14 г. и 9 м. затвор за убийство бе осъден Димитър Георгиев от с. Соволяно.

Или да вземем Добрич. Членове на “Бандата на Тимур” бяха осъдени неотдавна на по (около) 6 г. затвор, след като поискаха и получиха съкратен процес. А какво бяха сторили? Отвлекли 25-годишния син на местен бизнесмен, държали го като заложник на изолирано място, след това го предали на някакви лица. И после – нищо не знаят за момчето. До ден днешен то е в неизвестност, вече три години...

Ами убиецът на студентката от Варна? Хилядно шествие от не йни приятели поиска доживотен затвор без замяна! С болка ще кажа, че не виждам нито една причина това лице да не поиска съкратен процес – нито една! И всички гореописани “доктринални” съображения ще станат кристално ясни на цяла България, когато съдиите го осъдят на 19 години затвор (или дори на 14)!

Все пак да не забравяме свещения и мъдър принцип в наказателното право: наказанието е съответно на престъплението!

Съкратено производство в по-“приличен” вид

Без претенция за непогрешимост ще предложа варианти за “разумно” разплитане на нормативния “възел”.

Първо, през ситото на всеобщата представа за справедливост следва да се отсеят престъпни състави, за които съкратени процеси (респективо наказания под минималните) са неприемливи. Такива са убийствата, причиняването на смърт при ПТП с жертви, изнасилванията и т. н. Добър ориентир (но не толкова строг) ще бъде чл. 381, ал. 2 НПК, който ограничава приложението на споразумението до определени престъпления.

Второ, законодателят трябва да прояви смелост при решаване на въпроса: при самопризнание и искане на съкратена процедура съдът обвързан ли е от задължение да го уважи или не?

Ясно трябва да се каже: да, съдът е длъжен да приложи процедурата! Или обратно: не е длъжен, но само при наличие на ясни критерии за преценка! И в този случай да се взима и мнението на прокурора, защото няма по-тъжна гледка от тази на безмълвен и безсилен прокурор, съзерцаващ сцената, на която си комуникират единствено подсъдим и съдия! ...

Трето, необходима е отговорна преценка за вида и размера на “бонуса”, който ще получи подсъдимият заради това, че прави признание и “спестява” цялата съдебна наказателна фаза. Несъмнено съкратени процедури са необходими в български условия.

Но законодателният изказ трябва да е по-премислен и по-прецизен. Очевидно е (според мен), че безалтернативното налагане на наказание под минимума не винаги е справедливо. Можем да погледнем към други правни системи, доколкото “търсенията” по този повод са актуални и в чужбина със съпътстващите дискусии и страсти.

Добра основа за размисъл можем да открием в следните варианти:

След съкратен процес да се постановява присъда, определяща наказание, което не може да надвишава с една трета предвиденото минимално наказание (с възможност да “слиза” и под минимума); или

След съкратен процес съдът да определя наказанието, като го индивидуализира по общия ред в предвидените граници, а след това автоматично (по силата на самия закон) това наложено наказание да се редуцира с една трета (така е в Италия), и т. н.

Тези законодателни интервенции са необходими най-вече за успокояване на обществените страсти, провокирани от поредица законосъобразни, но несправедливи присъди.

Но това ще бъде проява и на своеобразна “милост” към съдиите. Защото – как да постъпи днес съдията след приключила кратка процедура, изправяйки се с лице към съдебната зала, препълнена с родители и роднини на жертва на садистичен убиец, за когото е предвидено минимално наказание от 20 години затвор?

Да. Труден избор пред българския съдия.

Пред кръстопът без указателни табели – по пътя на закона или по пътя на справедливостта?...

* Mediapool има готовност да публикува и други мнение по повдигнатата тема

Споделяне

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?