Анализ на "";Джейнс секюрити"" за ответните действия на САЩ

Напрежението около съдбата на основния заподозрян за терористичните нападения срещу САЩ Осама бин Ладен нараства. Заедно с това нараства и увереността, че САЩ ще предприемат ответни действия срещу терористичните му мрежи и държавата, която му е предоставила убежище - Афганистан. Какви ще бъдат ответните действия на Щатите и дали евентуален ограничен удар ще предизвика очаквания ефект, на този въпрос спира вниманието си авторитетната аналитична група "Джейнс секюрити".

Вече няма никакво съмнение, че Америка ще предприеме военна операция, рано или късно това ще се случи. Основното притеснение за президента Буш в момента е, че ефектът от един зле организиран и лошо скалъпен военен удар би бил много по-лош, отколкото липсата на какъвто и да било отговор.

Буш не може да си позволи да повтори негативния опит на предшественика си Бил Клинтън, който в отговор на бомбените атентати срещу две американски посолства в Африка изстреля ракети "Круз" срещу Афганистан и в резултат беше срината само една джамия и бяха убити няколко кози. Подобен провал може не само да накърни авторитета на управлението на Буш, но и да унизи американската военна машина.

В противовес на обществените настроения, които очакват бърза ответна реакция, в момента администрацията внимателно преценява стратегията си и предприема малки, но много добре обмислени стъпки. Преценката на всяка една от фазите на предстоящата операция би трябвало да се оценява като успех не само от обикновените американци. Битката на Буш, освен всичко останало, е и битка за спечелване на доверието в страната и извън нея.

Какво би трябвало да бъде отмъщението? Почти всички предпочитат т.нар. хирургически удари, с които една-единствена ракета може да порази врага, намиращ се на хиляди мили, само с едно натискане на копчето от Вашингтон. Тази идея беше инспирирана от Министерството на отбраната преди десетина години по време на войната в Персийския залив.

Повечето специалисти във Вашингтон обаче са наясно, че това е мит. Подобни ракетни удари наистина биха могли да опустошат военни съоръжения или да поразят войски, концентрирани на едно място, те обаче са неприложими в борбата срещу неуловимите терористични групировки.

Ако Осама бин Ладен и неговите сподвижници в Афганистан наистина се окажат мишени на евентуалните нападения, стратезите във Вашингтон ще трябва много внимателно да определят своите цели. В продължение на две десетилетия Афганистан беше подлаган на бомбардировки от съветски войски, но от това не произлезе нищо. Преди това на същото се натъкнаха и британските войски.

Какви тогава са възможностите за президента Буш? САЩ трябва ясно да разграничат краткосрочните от дългосрочните си цели и същевременно да се опитат да разсеят безпочвените очаквания.

От края на студената война насам разузнавателните агенции заделят огромни средства за преследването на отделни лица, било те наркобарони или терористи. Издирваните много често оставят отпечатъци, по които могат да бъдат проследени, независимо дали става дума за засечени разговори от мобилни телефони, компютърни операции или най-обикновена електронна поща. През последните няколко години например Израел елиминира редица палестински екстремисти, следвайки подобни отпечатъци. В някои от случаите израелските ракети следваха сигнал от мобилните телефони на издирваните и това им костваше живота. Последователите на Бин Ладен обаче едва ли ще повторят тази грешка.

За залавянето на Бин Ладен не е необходимо да се идентифицира просто пещерата, от която той ръководи операциите си. Далеч по-добре, твърди аналитичната групировка "Джейнс секюрити", би било да се направи нещо друго. Едно по-голямо парче от територията на страната да бъде овладяно от командосите на американските специални части до издирването и залавянето на Бин Ладен и неговите хора. Наистина при подобна операция би могло да бъдат понесени и щети, но от друга страна, близо 50 хиляди американски войници непрестанно се обучават за такива операции.

Освен това американското обществено мнение в момента със сигурност ще понесе и една висока цена от подобни действия. Подобна операция би била приветствана от обикновените американци и дори дългогодишният синдром на загубата, известен като трупа в чувал, едва ли ще накърни хода на подобна операция.