"Българското земеделие е в абсолютен колапс." "Ако се продължава така, след 5 години няма да има българска продукция." Тези предупреждения на новите управляващи, сред които премиерът Румен Радев и вицепремиерът Александър Пулев, се завъртяха в публичното пространство покрай друга приоритетна тема – овладяването на инфлацията.

Внушението е ясно: двете теми са пряко свързани, а формацията "Прогресивна България" се заема да спаси страната от две злини едновременно.

Доколко обаче тези апокалиптични прогнози отразяват реалността и къде се крият истинските, натрупвани с години проблеми на сектора?

Пазарният дял: Какво показва статистиката?

Официалните данни за най-масовите продукти рисуват противоречива картина. На годишна база делът на българските домати на пазара е 47%, а на краставиците – 62%. Потребителското усещане, че родното производство е много по-малко, се дължи на неговата сезонност.

"Българските домати и краставици се предлагат в големи количества основно през лятото и началото на есента. Повечето производители отказват да поддържат оранжерии през зимата заради скъпото отопление", коментира пред Mediapool Марин Генуров, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Преди войната в Украйна (2022 г.) българските оранжерии зареждаха оранжериите си още през декември, за да предложат продукти през януари, февруари. Драстичното поскъпване на природния газ обаче промени това. Според оперативния анализ на агроведомството от май 2026 г., от началото на годината оранжерийното производство на домати се е свило с 64.9% на годишна база, а на краставиците – с 26.5%.

Земеделците предложиха на правителството да купуват евтин газ през лятото и да го съхраняват в Чирен за зимата. Точно в момента обаче цените на природния газ изобщо не са ниски заради кризата с войната в Иран, разрушените терминали за втечняване на газ в региона на Близкия изток от ударите на САЩ и затрудненото преминаване през Ормузкия проток. Иначе газохранилището в Чирен все още има достатъчно свободен капацитет, който се търгува на месечна база и желаещите могат да участват в резервирането му, заявиха от оператора на съоръжението "Булгаргаз". Оттам обаче обръщат внимание, че обикновено оранжериите си доставят енергийната суровина чрез търговци, които им предлагат и гъвкави услуги като съхранение на газа.

Оплаквания за нелоялна конкуренция и парадокси

Евтиният внос на зарзават от страни извън ЕС (Турция и Северна Македония) продължава да подбива цените на местните производители.

"Производителите от Македония и Турция ползват евтини препарати за растителна защита, чиято употреба е забранена на територията на ЕС. Именно затова себестойността на продукцията им излиза по-евтина, спрямо българската", добавя Марин Генуров.

От асоциацията, която той представлява, откроиха и парадокс в Общата селскостопанска политика на ЕС. От една страна препаратите, които се ползват в Турция и Македония, са забранени за употреба в ЕС, а от друга страна – зеленчуците, третирани с тях, могат да се консумират на територията на съюза. Въпреки че този внос се проверява дали покрива нормите за допустими пестициди, българският пазар е залят от т.нар. "пластмасови" домати от Турция. И те се купуват, защото са най-евтини.

Митнически трикове?

Източници от бранша сигнализират за схеми на ГКПП "Капитан Андреево", при които пристигащи от Турция висококачествени домати се декларират като нискокачествени, за да се плащат по-ниски мита. Към момента Mediapool не може да потвърди тази информация.

Контролът на БАБХ трудно обхваща всеки тир, а публична тайна в сектора са и периодичните корупционни практики на пункта, коментират източници от бранша.

Унищоженото напояване: Скрап вместо реколта

Проблемите с напояването са сериозна спънка за отглеждането на каквито и да е български зеленчуци. Този проблем бе създаден при управлението на ГЕРБ и впоследствие задълбочен.

При първото правителство на кабинета "Борисов", когато агроминистър беше Мирослав Найденов, голяма част от тръбите за напояване бяха продадени на скрап. Бивш министър на земеделието, пожелал анонимност, разказа пред Mediapool как тръби за напояване от Дунав са купени от гръцки фермерски кооперативи и сега се ползват.

За мащабите на проблема говорят следните данни: "През миналия поливен сезон вода за напояване е доставена до 348 000 дка, очаква се тази година площите да се увеличат", пише на сайта на държавна фирма "Напоителни системи".

В същото време обработваемата земя в България е над 34.7 млрд. декара, от която по-голямата част е заета със зърнопроизводство.

Вносът на зеленчуци, всъщност е едва около 30% от българския пазар. Общото производство на български зеленчуци е 646 хил. тона. Най-голям дял имат доматите – 128 хил. тона. Вносът е бил за 280.6 хил. тона пресни зеленчуци.

Кризата в животновъдството и млечния сектор

Положението при млечните продукти е действително тревожно. Анализ на Комисията за защита на конкуренцията от 2025 г. показа, че от 2020 до 2024 г. производството на сурово мляко у нас е намаляло с 25%.  Не че последва нещо, де!

Иначе данните не са изненада – животновъдите от години алармират, че българските мандри преработват по-евтино сухо мляко или залагат на имитиращи продукти с палмово масло.

При месото ситуацията е сходна:

Свинско: Около 40-45% от свинското месо за колбаси е българско, останалото е внос от ЕС. Птицевъдството обаче е секторът "отличник" – то напълно задоволява пазара и реализира сериозен износ на яйца и пилешко месо.

През 2024 г. България е изнесла около 15 653 тона пресни кокоши яйца за консумация. През 2024 г. експортът на пилешко месо (основно разфасовки и субпродукти) е около 64.2 милиона долара. 

Говеждо и агнешко: Делът на българското месо на пазара е едва 10-20%. Според депутата Айлин Пехливанова (ПП), над 90% от говеждото месо е вносно, тъй като държавните субсидии са насочени предимно към млекопроизводството, а месодайното говедовъдство остава пренебрегнато.

Самите браншовици и експерти твърдят, че ниският пазарен дял на телешкото и агнешкото се дължи на традиционно по-ниската им консумация у нас.

"За голямо съжаление консуматорската насока отива към евтините меса – свинско и пилешко", коментира Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Експерти обаче смятат, че в близките години производството на телешко в България ще се увеличи.

"През последните 10 години българинът започна да консумира все повече говеждо месо. Факт е обаче, че 90% от говеждото месо в България е вносно и само 10% е местно производство. Причината е, че този сектор не е достатъчно подпомаган от държавата. Винаги, когато говорим за говедовъдство, фокусът е върху млекопроизводството, а реално месодайното стадо се гледа много по-лесно. Трябва да се насочат повече средства и субсидии като стимул за месодайното говедовъдство.", коментира пред Mediapool Айлин Пехливанова, депутат от "Продължаваме промяната".

Най-тревожно е при плодовете

Най-критично е положението при плодовете. Българските праскови задоволяват едва 21% от българския пазар, ябълките – до 25%, а кайсиите – едва 2%. До преди 2 години далеч по-добра беше ситуацията с черешите, които в сезона си, т.е. късна пролет, задоволяваха 80% от пазара. В последните две години тези плодове са поразени от слани и добивите им са чувствително свити.

Климатичните капризи и застрахователният капан

Основен удар върху сектора нанасят пролетните слани и сушите, съчетани с абсурдна практика. Застрахователите масово сключват полици срещу слана едва след 23 април.

През последните години обаче големите застудявания се случват в началото на април или май, оставяйки фермерите без право на обезщетение. Резултатите са катастрофални: през 2025 г. производството на кайсии се срина от 15 000 тона на едва 486 тона, а спадът при прасковите и черешите надхвърли 85%.

Къде са решенията?

Експертите и браншът се обединяват около няколко ключови реформи:

1. Промяна в модела на субсидиране

Мариана Милтенова от Съюза на градинарите посочи пред Mediapool, че от години е настоявала пред различни земеделски министри да се сложи край на еднаквите субсидии за декар обработваема земя. Тази практика се прилага от влизането на България в ЕС от 2007 година до момента.

"Това субсидиране въобще не е честно, защото разходите за 1 декар пшеница са в пъти по-ниски спрямо декар домати или плодове. При вторите се налага наемането на работници, много ръчен труд, поливане през ден. Себестойността на продукцията е много по-висока, а субсидията покрива много по-малко", каза Милтенова. Именно затова тя е настоява евросубсидиите да покриват еднакъв процент от себестойността на продукцията – например 20-30%.

2. Създаване на кооперативи

Друг сочен проблем пред малките производители е липсата на достъп до търговските вериги. В целия ЕС този проблем се решава чрез фермерски кооперативи, които предлагат по-големи количества и имат по-сериозна пазарната сила да преговарят с веригите за цената. Но в България това се оказва почти "мисия невъзможна".

Страхът от измами вътре в кооператива е толкова голям, че дори субсидиите не могат да го преодолеят, казват производители пред Mediapool. Така за десет години в България са създадени само 21 организации, основно в сектор плодове и зеленчуци, и мляко и млечни продукти, въпреки дадените от ЕК субсидии за кооперативи до 100 000 евро в рамките на 5 години.

Друга "пречка" пред подобни обединения е изискването да плащане на данъци и работа изцяло на светло.

За сравнение, във Франция кооперации осигуряват 79% от млякото за консумация, в производството на масло – 50 %, на свинско месо – 89%. В Нидерландия кооперациите преработват и реализират 80-85% млякото, плодовете и зеленчуците и над 25 % от птичето и свинско месо.

3. Достъп до тържищата

Една от първите възможни стъпки към такива обединения у нас е създаването на държавни или общински тържища, за които заговори в последните дни и премиерът Румен Радев.

Подобно намерение имаше и бившият лидер на "Продължаваме промяната" Кирил Петков още през 2021 г. при появата на формацията. Той предложи примера на САЩ и създадаване у нас на 6 събирателни пазара, коите ще приемат пломбираните от митничарите камиони с вносен зарзават, както и българската продукция. Идеята беше те да захранват търговските вериги. 

По-късно, през есента на 2022 г., служебното правителство на Гълъб Донев същата идея – за 6 тържища, където стоката да се опакова и етикетира за по-нататъшни доставки. Дори се стигна до спор дали служебната власт копира идея на "Продължаваме промяната". 

Има ли политически заигравки?

Проблемите в българското земеделие са стари и повтарящи и нищо не започва от днес. Тепърва ще се измерва политическият драматизъм, който се вкарва от новата власт, говорейки за "колапс" и изчезване на българските храни.

"Когато поставите такава тежка диагноза на българското земеделие, независимо дали е обоснована или не, всяко малко подобрение в сектора след това ще се смята за голям успех", коментира пред Mediapool земеделският експерт и депутат от ПП Айлин Пехливанова.

Тя уточни, че по-скоро прозира политическа стратегия на "Прогресивна България", отколкото реална диагноза за състоянието на сектора.

Анализаторът Галина Карамочева вижда заявки за протекционизъм на българската продукция, която обаче може да донесе санкции от ЕС, където свободното движение на стоки, услуги и капитали е свещен принцип.

Такава е ситуацията, а развръзката предстои.