Имаше опит да се решат дълго отлагани проблеми при личните асистенти. Защо трябваше да сме против?

0 коментара
Христина Христова

*Mediapool препечатва коментар на бившия социален министър Христина Христова от Фейсбук профила ѝ.

В последните дни много хора се изказаха за промените, предвидени за личните асистенти във внесения в Народното събрание Законопроект за личната помощ (ЗЛП).

Тъй като съм този грешник, създал програмата "Асистенти за хора с увреждания", а също и изкуствения интелект (AI) посочва моето име за това, реших, че трябва да кажа и аз няколко думи по темата. Още повече, от години не се занимавам с политика, т.е. не се интересувам дали ще се харесам.

Първо, силно съм разтревожена от състоянието на демократичната култура в нашето общество. Имам предвид факта, че хора на важни държавни позиции, публични личности, народни представители, медии, определиха внасянето на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗЛП в Народното събрание като "на тъмно", "през задната врата", "тихомълком", "по тъмна доба". И това, при положение че си имаме основен закон, Конституцията на РБ, където ясно е посочено, че има две законодателни инициативи – на Министерския съвет (правителството) и на всеки един народен представител или група народни представители. При положение че съвсем наскоро избрахме тези наши народни избраници, мисля свободно и доброволно, да твърдим, че е нямало обществено обсъждане? Какво по-голямо обществено обсъждане, когато приемаме, че те поначало са сред нас, в своите избирателни райони и познават проблемите на различните групи хора. Другото е да приемем, че не сме се интересували дали познават проблемите ни, когато сме гласували, което отхвърлям.

Темата за трудния живот на семействата, в които има дете с увреждане и въобще човек с увреждане, ме е вълнувала през целия ми професионален път и до тази минута.

Така се роди и идеята за програмата "Личен асистент", първо в качеството ми на заместник социален и по-късно социален министър. Тя се роди от редица срещи с майки на деца с увреждания, организирани и неорганизирани. Също така от многото информация, която придобих, посещавайки десетки семейства на деца с увреждания в цялата страна. Свидно пазя мили спомени от тях. В този период, в който усилено и под голямо напрежение се готвехме да влезем в ЕС имахме все още 165 социални институции, с настанени в тях над 13 000 деца с увреждания и със социални проблеми, за което търпяхме тежки критики. Категоричен приоритет беше подкрепа за семействата, които се грижат за своите деца с увреждания в семейна среда. Най-голяма болка на майките, с които се срещах беше факта, че те имат професии, които не могат да упражняват, и нямат никаква социална сигурност – без доходи, без шанс за пенсия един ден, без здравни осигуровки. Поех ангажимент, че държавата ще се опита да помогне според възможностите си – с трудов договор и доход, равен на минималната работна заплата (МРЗ), с осигурителни вноски, с цялостна социална сигурност.

Още по темата

Бяха необходими освен средства и воля и кураж, защото се сблъскахме с неодобрение, критики, даже възмущение. Спомням си заглавия от този период : "Под претекст, че помагат на инвалидите, борят безработицата" (тя наистина беше почти 20%), "Плащат, за да си гледаш детето" и др. Получавахме гневни писма от граждани, че пилеем държавни пари, защото тези деца са членове на техните семейства и те са длъжни да се грижат за тях.

Аз лично отговарях на някои от тях, че те са членове на своите семейства, но са членове и на нашето общество. Че животът на едно семейство с дете с увреждане е много по-труден и много по-скъп – за лекарства, диети, помощни средства, рехабилитация, транспорт, без да броим труда, грижите, тревогите, страха и напрежението на родителите.

Активисти пък от организации за независим живот изразиха възмущението си как с тази програма правим хората с увреждания зависими от семействата им. Някои организации, изследващи пазара на труда, започнаха да броят с колко процента чрез програмата ще намалим безработицата.

И още тогава много експерти поставиха въпроса за ТРУДОВИТЕ ДОГОВОРИ! Настояваха, че трудовите договори, които сключваме с асистентите, не са съвсем законни, наричаха ги "квази" трудови договори, защото не се осъществяват много от елементите на един трудов доготов по КТ:

  • За работното време: Трудовият договор не може да бъде повече от 8 часа, пък майките всъщност се грижат 24 часа.
  • Полагащият се платен годишен отпуск: Трябва да напуснеш работното си място, а те не могат да го направят.
  • Мярката "отстраняване от работа" по някаква причина не може да бъде осъществена.
  • Допълнително възнаграждание за стаж и опит (клас прослужено време). Излиза, че младата майка с малко дете, което е с много тежко увреждане, ще вземе по-малко от майката с голямо дете и примерно нуждаещо се от по-леко обслужване.
  • Личен асистент, който не е от семейството, дали трябва да получава за прослужено време, ако предишният му опит е бил напълно различен (например продавач в магазин). И в Кодекса за труда се казва, че предишният опит трябва да е подобен.

Въпреки това, на ръба на закона, програмата продължи да съществува. Започнахме пробно (2002) в 11 общини. После я включихме в ЗСП в нов раздел "Социални услуги" (2005).

Още по темата

Преди около 20 години имаше около 14 000 асистенти.

Създаден беше Законът за личната помощ и вече имаме между 80 000 и 94 000 асистенти. Общините администрират програмата. Това е правилно и е вид децентрализация. Средствата, които изразходва държавата, са доста над половин милиард евро.

Въпросителните обаче около този вид трудови договори с асистентите си останаха в годините.

В една правова държава всеки вид обществени отношения трябва да съответстват на закона. Аз си мисля, че държавата, с предложените промени в Закона за личната помощ, се опитва да реши тези дълго време нерешавани проблеми. След разговор на представители на майките с деца с увреждания с вицепремиера г-н Гълъб Донев разбирам, че законопроектът се оттегля. Г-н Донев има дълъг опит в социалната система и твърдя, че притежава социална чувствителност.

Споделям принципа, че всяко нещо може да бъде усъвършенствано. Моето лично мнение е, че Законът за личната помощ не е качествено направен закон. Може би щеше да бъде по-добър, ако не се намесваха много неуместно политици и публични лица.

Мисля, че са неоснователни тревогите на хората. Май всички трябва да се упражняваме повече върху "четене с разбиране".

Трудовият договор ще се замени със специален договор по закона с осигуровки за пенсия, здравни осигуровки и по избор – за общо заболяване и майчинство (по информация на Mediapool е обсъждано и въвеждането на 25% или 40% нормативно признати разходи за компенсиране на отпадането на клас прослужено време, б. р.).

Много майки, които работят в държавна служба или имат регистрация в свободна професия, ще могат и те да имат договор за асистент на своето дете. Защо трябва да сме против тези нови възможности?

Няма как да не подкрепяме намеренията за затягане на контрола върху разходването на предоставените немалко средства на общините за администриране.

Няма как да не подкрепяме и затягането на критериите кои хора могат да бъдат асистенти, включително и изискването за териториална близост. Наскоро една студентка сподели, че е личен асистент на баба си. Оказа се, че баба ѝ живее на 200 км от София, но тя все пак я посещавала веднъж месечно.

Мисля, че трябва да се диференцират договорите на асистентите, когато са от семейството и когато са професионални такива.

Също никой не бива да забравя, че тази дейност е изцяло субсидирана от държавата, от дънъците на всички хора и нейно право е да преценява мащабите на разходите, включително и за социални програми.

Лесно може да се провери как няколко големи държави в ЕС, които са в процедура за прекомерен дефицит, са прекратили много големи свои социални програми.

Категорично съм убедена, че нашата държава, въпреки, че всички ние похарчихме в последните 5 години много пари, които нямахме, се опитва с много усили да съхрани социалните плащания. Защото ситуацията дава основания и за обратното, както посочих по-горе.

В този случай бих си позволила да препоръчам партньорство, вместо емоции! Политиците биха могли да се лишат от временното ликуване, че опонентът е притиснат и има затруднения. Пък и имам горчивия опит, че най-лесно се злоупотребява със страховете на хората!

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

Няма коментари

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.

Бюлетин