Този текст е част от бюлетина Денят с Mediapool, който абонатите ни получават всеки делничен ден. Станете един от тях, абонирайте се безплатно.

В сряда сутринта Бойко Борисов каза, че за протести и избори ще говори след 1 януари. Тоест, след като България вече необратимо е в еврозоната и той отговорно се е погрижил процесът да приключи успешно. В четвъртък премиерът Росен Желязков подаде оставката на правителството, а Борисов каза, че това е станало по негово настояване.

Очевидно, причината за този принудителен ход са безпрецедентните по численост и обхват антиправителствени протести на 10 декември вечерта. Над 150 000 човека излязоха в София, което е абсолютен рекорд. Но далеч по-показателно – а и притеснително за управляващите – вероятно е било това, че десетки хиляди хора излязоха в над 20 градове в страната. Повечето от тях такива, които иначе нямат отношение към протестните акции в София.

Представете си колко трябва да им е писнало на всички тези хора. Колко притиснати, гневни, омерзени трябва да са били, за да дръзнат да излязат да протестират срещу държавата на голямото Д, която утре може да им отмъсти и накаже – я чрез данъчни, я чрез някоя друга инспекция или разследване.

Енергията на протестите бе неузнаваема. Първо, защото и на 1-ви и на 10-и декември, се събраха неочаквано много хора – "от всякоя възраст, пол, занятие", както е казал поетът.

Но е факт многочисленото участие на млади хора. Със свое автентично присъствие, с безпогрешен усет за същността на неправдите в България – завладяната държава, чиито институции работят в услуга на голямото Д и в ущърб на цялото общество.

Репликата на Асен Василев "Кой разпореди това безобразие?", отправена към депутатите от мнозинството, когато в парламентарната почивка бе свикано извънредно заседание на бюджетната комисия, два часа преди предварително обявеното, се превърна в крилата фраза. За всички разпоредени от голямото Д безобразия. За безцеремонната реплика "Абе, я бягай оттук, бе, мръшляк такъв", с която депутат от "ДПС-Ново начало" гони нежелан натрапник в кулоарите на парламента.

Би отнело доста време да изброяваме всяка дебелашка демонстрация на самодоволната власт, безпардонната ѝ агресия към опонентите и перверзната показност на сила и управленска мощ.

Е, свърши се. След като на 10 декември студентите бяха тези, които поведоха отрано шествието за протеста, а самият протест бе наистина епичен с многолюдното присъствие, с посланията и еуфорията, Борисов е разбрал, че трябва паническа да бяга. (Появи се и друга версия – предсрочното освобождаване от затвора на сръбския наркобос Сретен Йосич, но за нея ще разсъждаваме друг път.)

Преди два месеца Борисов се закани да преформатира управлението и покани лидера на "ДПС-Ново начало" да влезе в него официално със свои представители.

Борисов си направи устата – за пореден път – да поеме той премиерския пост. Делян Пеевски обаче не пожела нито едното, нито другото. По-изгодно му е да стои отстрани и да подкрепя правителството с мандата на ГЕРБ. Тоест, разпоредените от лидера на "ДПС-Ново начало" безобразия да се извършват от правителството с мандата на ГЕРБ, което съответно да си носи отговорността и са отнесе гнева на недоволните.

Сега Борисов наистина е проумял, че ако продължава така, ГЕРБ ще бъде заличена.

Що се отнася до инициаторите на протестите от "Продължаваме промяната – Демократична България", за тях развръзката с оставката на кабинета бе хем желана, хем неочаквана.

Никой не очакваше оставка сега и веднага.

Може би най-изненадан е президентът Румен Радев, който от много време насам дава нишан, че ще скача в политиката. Социологическите агенции прогнозират, че ако той оглави своя партия, тя може да се класира и първа на избори (но без да има мнозинство).

Най-вероятно това е причината за сериозния отпор на Борисов и Пеевски към исканията за смяна на управлението – да не пуснат на избори Радев в момент, когато все още черпи рейтинг от позицията си на президент.

Рязката смяна на ситуацията с оставката на правителството най-вероятно е заварила Радев неподготвен. Всяка нова политическа сила има нужда от време да се организира и структурира.

Тази светкавична оставка освен това е пречка за организирането на някакво ново политическо представителство на новата генерация протестиращи.

Вижте какво казват по този повод политическите анализатори Теодор Славев и Иво Инджов.

Тежка ще е "короната" за победителите на следващите избори, тъй като сегашното мнозинство оставя държавата в незавидна ситуация.

То набързо прекрои бюджета, за да угоди поне на работодателите, но остави трудните реформи в пенсионната система и социалното подпомагане за догодина. Тоест, от януари нататък предстои някой да взема непопулярни мерки.

Ако случайно се сглоби кабинет без подкрепата на Пеевски, най-голямото предизвикателство ще е как да бъде демонтиран той от институционалната тъкан и структура на държавата. Това е най-сериозното изпитание пред всяка следваща власт.

Ето защо ще има поводи за нови и нови изпълнения на любимата на протестиращите музикална строфа "Когато па, когато па, когато падне Пеевски".