Преносът и разпределението на електроенергия са естествен и поради тази причина регулиран от държавата монопол. Той се държи от държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), който стопанисва мрежата високо напрежение и балансира потоците на произведена и потребена енергия, както и от трите частни електроразпределителни дружества, които доставят тока на средно и ниско напрежение – "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про". Именно те отнасят недоволството, когато вкъщи спре токът, независимо за колко време, а след последните аварии по коледните празници, оставили дни наред хиляди домакинства без ток, а на места и без отопление и вода, бяха взети на прицела от депутати.

Засега заканите за одържавяване, принудителни инвестиции в поддръжка на мрежите и вдигане на санкциите остават на думи и изобщо не е ясно дали ще се вземат адекватни мерки срещу спирането на тока при силен сняг и бури.

Електроразпределителните предприятия (ЕРП) открай време имат проблеми с поддръжката на мрежите в малки населени места, части от които са на над 70 години и се нуждаят спешно от подмяна. Към тях се прибавят тежките процедури по прочистването на терените (просеките) около електропроводите и трудностите с достъпа до местата на авариите, за да бъдат те отстранени бързо. Имат проблем и с комуникацията със засегнатите им клиенти, което допълнително ги настройва срещу тях. Но най-сериозният е определянето на цените им.

Стари жици и недостатъчно инвестиции

Както е известно, сметката за ток, която всеки потребител получава, съдържа няколко компонента: цената на самата електроенергия, цената за достъп до мрежата, за преноса и разпределението ѝ. Според изнесени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов преди дни данни, мрежовите услуги участват с под 20 на сто в крайната фактура. За някои това сигурно изглежда много, но според ЕРП-тата разрешаваните им от КЕВР разходи за мрежата са прекалено малко, за да могат с тях едновременно да подменят участъци от остарелите жици (основно в отдалечени малки селища), да изграждат допълнителни мрежи за присъединяване на нови сгради, хотели, комплекси в големите градове и в същото време да правят отклонения за включване на разрастващите се все повече слънчеви паркове.

Неофициално дружествата признават, че – макар да не е редно, в инвестиционните си програми дават приоритет на големите градове, защото при аварии засегнати биха били много повече клиенти, отколкото в някое село. Частниците още като купиха от държавата електроразпределителните мрежи обявиха, че състоянието им се е оказало много по-лошо от очакваното и установеното по време на предварителните огледи. Освен това с механизма за одобряване от енергийния регулатор на петгодишните им инвестиционни програми очакванията бяха, че ще получават адекватни приходи, за да могат да поддържат и рехабилитират мрежите. Резултатът обаче е орязване на исканите от тях вложения, защото това би означавало повишаване на цените на мрежовите услуги, а оттам и на сметките за ток. Масово пък е мнението сред потребителите, че дружествата печелят достатъчно много, за да бъдат длъжни да инвестират повече в мрежите си.

Още по темата

Недостатъчните инвестиции са причина за авариите в електрическата мрежа

28 декември 2024 10:16

Изгледите обаче са досегашната регулаторна политика да продължи, дори и ако по някакво чудо депутатите се въздържат от удължаване държавното определяне на цените на самата електроенергия, за да се отпушат парите от ЕК по плана за възстановяване. Дори и при пълна либерализация на електроенергийния пазар, когато и битовите потребители плащат свободни цени на тока, мрежовите услуги остават регулирани. А при очакваното поскъпване на самата енергия за домакинствата, логично е да се допусне, че КЕВР няма да рискува да го повиши още, добавяйки ръст на цените за достъп, пренос и разпределение.

Според "Електрохолд", собственик на ЕРП-то, обслужващо Западна България, инвестициите му трябва да се увеличат от сегашните около 100 млн. лв. годишно на 170 млн. лв., за да може да гарантира адекватно сигурността на електрозахранването. Това означава вдигане на мрежовата такса със 70 процента и ако КЕВР случайно го разреши, политиците в парламента със сигурност ще се намесят, защото обществото гневно ще се възпротиви.

Така скоростта на подмяна на мрежата ще остане същата и проблемите с нея още дълго няма да бъдат решени. Факт е обаче, че две десетилетия след приватизацията на ЕРП-тата през 2004 г., авариите са намалели в пъти и като времетраене са дори доста по-кратки отколкото на клиенти в Гърция и Унгария с прекъснато електрозахранване.

След дъжд качулка: проверка след авариите, а не преди

Допреди няколко години, когато не ходехме на избори два пъти годишно и парламентът работеше относително нормално, всяка зима електроразпределителните дружества бяха привиквани в енергийна комисия да отчитат подготовката си за зимата. Министерството на енергетиката също така инспектираше съоръжения на място. Може и да е било проформа, защото и в миналото цели региони оставаха без ток заради снега и както и в сегашния случай, следваха проверки.

КЕВР всъщност така и не проверява на място за броя и оборудването на аварийните екипи, нито как точно са направени признатите от нея инвестиции в мрежата. Проверките се извършват само по документи. От комисията заявиха пред Mediapool, че нямат задължение да контролират техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти. Проверките – включително обявената от КЕВР извънредна на 27 декември 2024 г., са за спазването на лицензионните условия.

Ако те са нарушени, дружествата могат да отнесат до 1 млн. лв. санкция, поред Закона за енергетиката.

Още по темата

Над 20 хил. абонати ще вземат държавна помощ заради спрелия ток по Коледа

8 януари 2025 15:01

Кога обаче ще приключи проверката, КЕВР не казва. От ЕРП-тата е поискана детайлна информация за всички аварирали в периода около празниците съоръжения, засегнатите населени места и потребители, точните часове на прекъсване и възстановяване на електрозахранването. Проверява се дали през 2024 година дружествата са извършвали профилактика и подготовка на съоръженията за зимния сезон, както и какви средства са поискани и съответно какви разходи са направени за тези дейности, посочиха от комисията.

Оттам допълват, че предоставените данни сега ще бъдат проверени на място и направените констатации ще бъдат публично оповестени, както и че ще издадат предписания за мерки, подобряващи сигурността на електрозахранването.

Mediapool поиска от разпределителните дружества на "Електрохолд" – ЕРМ-Запад, на ЕВН – ЕР-Юг, и на "Енерго-Про" – ЕР-Север, данни за направените от тях в последните три години инвестиции в мрежите им, за броя и времетраенето на авариите в този период, за платените от тях обезщетения, когато клиентите им са били над 24 часа без ток, както и какво им пречи за адекватната поддръжка на електропроводите. Никое от дружествата не предостави конкретни данни в искания обем. От различните им отговори става ясно, че за 20 години авариите са намалели значително. Основните неща, за които настояват, са:

• да им разрешат поне още половината от сега признаваните в цените им инвестиции за поддръжка и развитие на мрежите;
• промени при прочистването на просеките около мрежите им
• промени при провеждането на обществените поръчки за подмяна на оборудване, което датира от средата на миналия век.

10 часа без ток през 2005 г., под час през 2024 г.

От дружеството, стопанисващо мрежата в Югоизточна България – "Електроразпределение Юг (ЕР Юг), част от групата на "EВН България", посочиха, че за над 20 години, откакто са неин собственик, са вложили над 2.5 млрд. лева или над 125 млн. лв. средно годишно в подобряване на електроснабдяването. В резултат на това средната продължителност на непланираните прекъсвания на захранването за клиент на година в мрежата на ЕР Юг е намаляла от 630 минути през 2005 г. на 52 минути за клиент към края на 2024 г.

"Това означава, че през 2005 г. един клиент в мрежата в Югоизточна България е бил без електричество, поради непланирани прекъсвания, в продължение на почти 10 часа средно годишно, докато днес – по-малко от един час", заявяват от компанията. Тя отбелязва, че това е в рамките на средноевропейските показатели за въздушни мрежи и като в САЩ, където прекъсването е 78 минути, Австралия – 60 минути, и Канада – 55 минути. Дава за сравнение и Италия, където има разпределителни мрежи със 78 минути средногодишно прекъсване, Гърция (94 минути годишно). В Унгария и Румъния е още по-зле – съответно 154 минути годишно без ток и 185 минути.

Мрежата под земята? Може, но срещу много милиарди евро

От ЕР-Юг посочват, че замяната на всички негови въздушни линии с кабелни под земята би му струвало няколко милиарда евро, които биха вдигнали цените за потребителите, а огромни средства ще трябва да даде и държавният преносен оператор ЕСО. Освен това има терени, където това не е възможно. Все пак за определени места – както през 2015 г. за региона на Чепеларе и курорта Пампорово, се прави оценка и мрежата се реконструира.

Още по темата

Кризата с тока и реакциите на държавата: както каже Пеевски?

29 декември 2024 20:28

Дружеството отбелязва, че е вложило достатъчно средства в мрежата, за да не аварира при най-големи натоварвания като тези по коледните празници. ЕР-Юг твърди, че мрежата е била инспектирана, но екстремните зимни условия във високите чести на планината са довели до аварии, на които трудно би издържала и въздушна линия в перфектно техническо състояние. Аварийните екипи пък били затруднени да стигнат бързо до проблемните точки заради силния сняг, непочистените пътища и падналите дървета. За онези населени места, до които техниците имали достъп, са използвани наличните 18 мобилни агрегати и мобилни трафопостове, които са подсигурили отчасти електрозахранването.

За да не се стига до скъсване на жици и чупене на стълбове от паднали дървета, дружеството напомня, че отдавна иска облекчения за поддръжка на сервитутните зони на електропроводите.

По-широки просеки край стълбовете

От "Енерго-Про", обслужващо мрежата в Североизточна България, също посочиха пред Mediapool, че са необходими облекчения при прокарването на просеки, но също така и че сервитутните зони около електропроводите трябва да са по-широки от сегашните.

Разпространени от "Електрохолд" преди дни заснети кадри с дрон показаха как техни стълбове и мрежа край курорта Боровец са повалени от паднали дървета, които са доста навътре от първата редица с дървета в просеката край електропровода.

Според ЕР-Север сегашните процедури за съгласуване на ремонт и поддръжка на мрежите с общините са прекалено дълги. За да се извършват те в адекватен срок, също така са необходими промени в Закона за обществените поръчки, по който в момента дружествата възлагат както поддръжката на просеките, така и на строително-монтажни работи по мрежата. "Голяма част от компаниите декларират технически възможности, които реално не могат да изпълнят. Има 90-дневни срокове за обжалване на процедурите, които реално бавят изпълнението на различни дейности. Много често, когато трябва да се извършва дейността, фирмите сами се отказват заради липса на работна ръка или нужда от актуализация на разходите", обясняват от оператора в Североизточна България.

Черни пътища и бюрократизъм

Като друг проблем то очертава липсата на приети от общините общи и подробни устройствени планове на множество от вилните зони, което пречи за изграждането на нови участъци от мрежата до тях.

Още по темата

ВЕИ, мрежи и потребители на ток в хватката на политическите игри

18 юни 2024 17:34

"Енерго-про" обяснява също така, че проблем за работата на неговите 384 аварийни екипи при силни снеговалежи са черните пътища до част от малките селища, а при сегашните коледни аварии техници на компанията пеша са вървели през високи снежни преспи, за да стигнат до повредени електропроводи. "Допълнително, подмяната на счупени стълбове в разкаляни или засипани със сняг терени също доведе до забавяне поради трудности с транспортирането на материали и търсенето на възможност да бъдат укрепени в дългосрочен план основите на съоръженията", коментираха от компанията прeд Mediapool.

Дружеството заяви още, че за да ускори модернизацията на мрежата си, е увеличило инвестициите си от 41.1 млн. лв. през 2022 г. на близо 54 млн. лв. през 2024 г. 50 млн. лв. са планираните вложения до 2026 г. включително (разликата с парите на ЕВН се дължи на разликата в обслужваната територия – б.а.).

Част от авариите са по чужда вина

В отговор на въпроса за авариите, този мрежови оператор посочва само, че те са с 30 процента по-ниски от допустимия от регулатора праг. Коментира също така, че около 20 процента от прекъсванията на електрозахранването за техните клиенти не са по тяхна вина, а заради проблеми в мрежата високо напрежение на държавния "Електроенергиен системен оператор" или трети страни. В такива случаи ЕРП-то не е длъжно да дава обезщетения на клиентите, които по принцип са 30 лв., ако са останали без ток над 24 часа, и по 20 лв. за всеки следващи 12 часа без електроснабдяване.

И трите дружества не предоставиха данни за изплатените от тях в последните 3 години компенсации на потребители, които са останали без ток над 24 часа.

Още по темата

Мрежова (не)свързаност и 9 млрд. евро към сметките за ток в Европа

9 октомври 2024 07:11

От "Електрохолд" са най-лаконични в отговорите си. Те посочиха, че за последните 5 години енергийният регулатор е признал в цените им по около 100 млн. лв. годишно. Парите са както за присъединяване на потребители, за развитие на мрежата, подготовка и превенция за аварии, реновиране на съществуващата инфраструктура и т.н. Дружеството, стопанисващо мрежата в Западна България, изчислява, че за да може да поддържа и развива мрежата си му трябват 170 млн. лв. годишно.

А може да стане и без непременно солидно поскъпване на тока

Това обаче означава повишение на сметките за ток както за домакинствата, така и за бизнеса, който също плаща за достъп, пренос и разпределение на енергията. И "Електрохолд", и "Енерго-Про" отбелязват като положително подписването в края на декември 2024 г. след дълго забавяне на договорите за безвъзмездното финансиране от европейския модернизационен фонд за подмяна на електромери и дигитализация и подмяна на технически остарели участъци от електроразпределителните мрежи. Първото ще позволи освобождаване на средства за поддръжка на електропроводите, второто – по-бърза локализация на аварии и осигуряване на алтернативно захранване при прекъсване. В интерес на истината на разположение са още значителни средства от Модернизационния фонд, които също може да се използват с тези цели и е въпрос на политическа воля да им даде приоритет.

Така сериозната задача пред новия енергиен министър, а и при евентуално избран нов председател на КЕВР на мястото на сегашния Иван Иванов, чийто мандат изтече преди повече от две години, ще е да се намери балансиран подход за максимално адекватно решаване на проблемите с електрозахранването, така че дружествата да могат да изпълняват ангажиментите си по доставката на ток. И не трябва да се успокояваме, че положението като цяло не е чак толкова зле. Защото при усилената електрификация на домакинствата и замяната на печките на въглища с климатици в планинските села, дори и 12 часа без ток в студа е страшно много.