С внезапно изслушване на енергийния министър Жечо Станков в сряда по темата със споразумението с БОТАШ за резервиране на капацитет на турски терминали за втечнен газ, преносната мрежа и газохранилища в Турция, съпартийците му от ГЕРБ притоплиха за пореден път забърканата каша от последния служебен кабинет на Румен Радев и тогавашния енергиен министър Росен Христов.

Казаното от Станков преди прекъсването, защото в Народното събрание не отишли Христов и подписалата документа бивша шефка на "Булгаргаз" Деница Златева, не беше различно от наученото в рамките на временната комисия "БОТАШ" в 49-ия парламент, чийто доклад беше пратен в ДАНС и прокуратурата.

Нито един депутат обаче не поиска изслушване именно на агенцията за национална сигурност и прокуратурата, за да кажат работят ли по случая, разпитвали ли са Христов, Златева и дори шефа на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Той също участва в договарянето на условията на споразумението и газовият оператор има отделен договор с БОТАШ за осигуряването на капацитет от българската газопреносна мрежа за нуждите на износа на турската компания към Европа.

Липсващите въпроси и отговори

Също така никой не попита Станков, който само преди дни разговаря за преразглеждане на споразумението с БОТАШ с турския енергиен министър Алпарслан Байрактар, за подробности от срещата им. А след нея българското енергийно ведомство съобщи, че до 2 май "Булгаргаз" и БОТАШ трябва "да разгледат задълбочено вариантите за това как споразумението да работи в интерес както на България, така и на Турция". "Очаква се след разговорите между експертите, на политическо равнище да бъдат разгледани възможностите за увеличаване на капацитета за пренос на природен газ на българо-турската граница", пише в съобщението на министерството на Станков от миналата събота.

Все някой в пленарната зала можеше да се сети да пита означава ли това, че е възможно облекчаване на условията по 13 годишното споразумение за резервиране на капацитет от над 1.8 млрд. куб. м годишно в Турция, за което "Булгаргаз" дължи на ден вече над 500 хил. долара, но от девет месеца не плаща и борчът е стигнал 250 млн. долара. И дали срещу това България ще осигури искания от Турция коридор за износ на 10 млрд. куб. м газ за Европа чрез предоставяне на такъв капацитет през връзката Странджа-Малкочлар, която бе част от Транбалканския газопровод, използван от Русия до 2020 г. за пренос на газ през България до Турция.

Познатите дитирамби

Вместо да се очертае някаква картина за изход от забатачената ситуация заради неадекватните решения на служебната власт през 2023 г. в условия на много високи цени на природния газ и несигурни доставки, на изслушването Станков повтори неща, които са ясни от повече от година. Че капацитетът от 1.8 млрд. куб. м в Турция – повече от половината потребление на страната, което се движи около 3 млрд. куб. м, не може да се използва. Но трябва да се плаща, което е изключително неизгодно за "Булгаргаз".

Още по темата

Договорът с БОТАШ: Харизани 250 млн. долара за едва 2.5 млн. МВтч природен газ

10 април 2024 19:11

Това си го знаем. Както и че турците не искат да го развалят (да не са луди!), а клаузите са такива, че може да бъде променен само по взаимно съгласие.

Не знаем обаче смята ли "Булгаргаз" да се обърне към международен арбитраж за решаване на казуса или поне да поиска помощта на Европейската комисия, която може да участва в подобни преговори на компании от Общността с такива от държави извън Евросъюза. И макар че Брюксел вече се произнесе, че не намира нарушения на европравилата за конкуренцията в договора с БОТАШ, Европейската комисия би могла да окаже съдействие на София в преговорите по договора, каквато правна възможност има.

Положението с договора с БОТАШ наистина може да изглежда заробващо и неспасяемо, още повече че се провалиха и двата опита на "Булгаргаз" да отстъпи на други търговци капацитета си в Турция и разходите си за това. Въпреки заявения интерес от международни компании, те не подадоха оферти. Причината са прекалено високите такси от над 9 долара за куб. м, за да стигне газът до България. Тази тарифа е договорена при цена на синьото гориво от над 100 евро/МВтч, а в момента тя е около 40 евро, което означава, че никой търговец няма интерес да оскъпи продукцията си с около една четвърт.

Възможните действия

Все пак изход има, според газови експерти, с които Mediapool разговаря, но за целта държавата трябва да е активна в поне две посоки.

Първата е да започне директни преговори с производители на втечнен газ, а не с доставчици и търговци. Така би могла да си осигури на турските терминали суровина на цена под борсовите, която може да компенсира транспортните разходи и високите такси по договора с БОТАШ.

Още по темата

Върви ли се към съд с БОТАШ? "Булгаргаз" е наел правна кантора за сделката

17 октомври 2024 17:09

Да се постигне такъв договор, разбира се, не е лесно. През 2020 г. тогавашният енергиен министър – днешен финансов, Теменужка Петкова беше в Хюстън, заедно с шефовете на "Булгаргаз", за да договаря директен внос на американски втечнен газ от добиващи компании. Безуспешно. Защото исканията на производителите са за дългосрочни договори от поне 10-15 години и за големи количества, за да се даде добра цена. А нашите представители са търсили кратки уговорки за малки количества.

Росен Христов, който след принципната договорка между президентите на България и Турция Румен Радев и Реджеп Ердоган бе архитектът на сделката с БОТАШ, се беше размечтал как с осигурени 1 млрд. куб. м азерски тръбопроводен газ, 1 млрд. куб. м втечнен на гръцкия терминал в Александруполис и 1.8 млрд. куб. м от Турция "Булгаргаз" може да се превърне в солиден регионален търговец на газ и да продава в Румъния, Молдова и другаде. Само че пазарната конюнктура се промени, газът рязко поевтиня, а "Булгаргаз" така и не се опита да достави следващи карга в Турция, извън онези две и половина за общо 2.5 млн. МВтч през 2023 г., от които 1.6 млн. МВтч още стоят в южната ни съседка. Българската държавна компания, въпреки че още през 2022 г. поиска права за търговия с газ в Гърция, Румъния и Словакия, не се е чуло да е продала нещо там.

Още по темата

Вече не можем да плащаме: "Булгаргаз" с пет условия по договора с БОТАШ

11 юли 2024 15:33

А с малко по-активни действия в посока договаряне на дългосрочни доставки на цена на производител, а не търгове за по танкер-два от търговци, които търсят своята печалба, и адекватна борсова търговия, "Булгаргаз" би могло да смесва евтиния си поток от Азербайджан с втечнения газ, за да постига добри цени, както на вътрешния пазар за клиентите си като топлофикации, газоснабдителни дружества и предприятия, така и за продажби извън страната. За целта обаче държавната компания трябва сериозно да промени сегашното си пасивно поведение, което ѝ коства свиване на дела на доставките ѝ в България до около 60 процента.

Второто действие, което държавата би могла да предприеме, за да подпомогне възможностите на "Булгаргаз" да реализира сегашните си договорно обвързани количества, по които плаща, е затварянето на точката на българо-турската граница на внос на газ у нас Странджа2-Малкочлар, смятат специалисти. Това е входът на продължението на руския газопровод "Турски поток" у нас до Сърбия и Унгария. Оттам влизаше руският газ за "Булгаргаз" до едностранното прекратяване от "Газпром" на доставките през април 2022 г. – малко след старта на войната на Москва в Украйна и след отказа на България да плаща в рубли за газа, вместо в долари, както е по договор. Количествата руски газ оттам днес са заменени от… руски газ, отиваш за бургаската рафинерия "Нефтохим" и за димитровградския завод "Неохим". Докато има внос на руски газ през Странджа2-Малкочлар, маскиран като туркменски, всъщност "Булгаргаз" не може да реализира контрактуваните си вече количества не само по споразумението с БОТАШ, но и резервираните на гръцкия терминал край Александруполис.

Хипотетична опция е и казусът "БОТАШ" да бъде разплетен на също толкова висока политическа сцена, на колкото беше заплетен. Тоест Радев да разговаря отново с Ердоган, но е съмнително колко това би имало ефект, освен ако не се сключи наистина перфектно изпипана политическа сделка, която и на търговско ниво да върши работа както на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", така и на БОТАШ.