Над 6 млрд. лв. компенсации заради високите цени на електроенергията са получили от 2022 г. до края на 2024 г. небитовите потребители, сред които са както големи енергоинтензивни предприятия, така и търговски банки, телекоми, фризьори, обущари и други малки фирми, но и учебни заведения, болници и храмове. Схемата за плащане на сметката за ток на тези клиенти, ако са си доставили ток от борсата на цена над 180 лв./МВтч, ще продължи и през първото тримесечие на 2025 г. Аргументът на новия енергиен министър Жечо Станков за даването на още 260 млн. лв. за тези три месеца на калпак и без никакви условия за повишаване на енергийната ефективност, критерии за печалба и дори на предприятия, които имат собствени соларни паркове и продават ток на свободния пазар, а след това получават помощи от държавата, е "да натиснем инфлацията".

Станков коментира в неделя пред бТВ, че и след края на март ще се дават компенсации от "Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който се захранва с приходи от продажбата на държавни парникови квоти, 5% от оборота на всички електроцентрали и газовия и електропреносния оператори, но и приходите на АЕЦ, ТЕЦ и ВЕИ над определени тавани на цените им на борсата.

Да са конкурентни и да си вдигнат заплатите

"Не само, че гарантираме запазването на тяхната конкурентноспособност (на фирмите) и десетките хиляди места в енергоемките бизнеси, но и ги поощряваме да повишат заплатите с тези средства, които спестяват", коментира новите компенсации енергийният министър.

Не е ясно защо с пари от ФСЕС вместо да се финансира енергиен преход без сътресения, трябва да се повишават заплатите в частния бизнес. Моделът е доста сбъркан, но за сметка на това пристрастяващ за предприятията, които свикват, че някой друг ще се грижи за сметките им за ток, вместо те да намерят начини да купуват например директно и дългосрочно от новопостроена слънчева електроцентрала, както например направиха телекомът "Йеттел" и търговската верига "Била". Повечето от предприятията, а и от електроцентралите обаче бягат от по-продължителни договори за доставка на ток, за да не се минат. Едните – да трябва да плащат в определен период повече отколкото е на борсата, независимо че в следващи моменти цената на свободния пазар може да е по-висока. Другите – пък да пропуснат приходи, ако продават за година на по-ниска цена от някои пикове на борсата. Таке и двете страни са изложени на капризите и флуктуациите на пазара и няма никаква стабилност нито на енергийния пазар, нито в икономиката.

Ще си затворим очите засега

Хубавото сега поне е, че енергийното ведомство май е узряло за идеята компенсациите вече да не се раздават на всяка фирма без никакви критерии, а да има условия за получаването им.

"Трябва да отчетем кои са стратегическите отрасли. Няма как да продължим да даваме на калпак, на всички. Трябва да определим кои са тези отрасли и да насочим тази помощ към тях", коментира Жечо Станков. По думите му може да се въведе критерий и за печалбата на получаващите компенсациите.

Още по темата

Пак на калпак и повече пари: Помощи за ток за бизнеса до края на 2023 г.

2 ноември 2022 19:36

Дали ще има и какви ще са изискванията към получателите на помощи за сметките за ток, предстои да се види. По информация на Mediapool Европейската комисия е решила да си затвори очите за сегашното удължаване на компенсациите, въпреки собствените ѝ препоръки от миналото лято към страните членки да не правят подобни плащания. Затова и този път управляващите не са записали в удължаващия закон за бюджета нотификация от Брюксел за удължаването на програмата за сметките на ток за бизнеса.

През март 2023 г. тогавашният финансов министър Росица Велкова обяви, че заради предоставяните му свръхстимули за пандемията от Ковид и високите енергийни цени за две години бизнесът е отчел ръст на печалбите си с 20 млрд. лв.

Уж енергийна криза, а ръст на печалбите

През 2021 г. декларираната данъчна печалба от дружествата е 37.5 млрд. лв. на фона на 27.2 млрд. лв. през пандемичната 2020 г. През 2022 г. прогнозната в онзи момент печалба нараства до рекордните за българската икономика 47 млрд. лв. За 2023 г. Национална агенция по приходите все още не е качила на сайта си доклад за дейността, за 2024 г. тепърва се изготвят финансовите отчети.

Като илюстрация как компенсации отиват безразборно и без цел е достатъчно да се цитират печалбите на търговските банки, които за деветмечесието на 2024 г. надхвърлиха рекордните 2 млрд. лв. Факт е, че офисите им не харчат много електроенергия и получаваните компенсации не са съществено перо в приходите им. Това обаче показва още веднъж безсмислеността на раздаването на помощи на калпак.

По малко по-различен начин изглеждат нещата с "Лукойл". Със своята петролна рафинерия в Бургас компанията е най-големият потребител на електроенергия в страната и съответно най-големият получател на компенсации. Според финансовия ѝ отчет за 2023 г. печалбата се е увеличила на 203.642 млн. лв. от 129.596 млн. лв. година по-рано. Какво е участието на компенсациите в нея няма данни, тъй като ФСЕС превежда средствата не на фирмите, а на техните доставчици на електроенергия. При всички положения обаче специално за "Лукойл" средствата са съществено перо в приходите. "Нефтохим" има заводска електроцентрала, с която покрива нуждите си от пара, но ползва и произвежданата електроенергия, чийто дял в общото потребление е малък.

Още по темата

Кой печели и кой губи? Компенсациите за тока не задържаха цените на стоките и услугите

19 януари 2023 08:22

Съвсем другояче е при друг от топ пет на консуматорите на електроенергия – пернишкото металургично предприятие "Стомана". За 2022 година, когато реално цените на тока бяха най-високи и само в тази година помощите за бизнеса надхвърлиха 5 млрд. лв., това дружество е намалило печалбата си от 62.8 млн. лв. през 2021 г. на 47.9 млн. лв., според последния финансов отчет на "Стомана Индъстри". За следващите периоди няма данни в Търговския регистър, но от дружеството казват, че за 2024 г. са на сериозна загуба и сред причините за това са високите цени на тока.

Сред другите най-големи индустриални консуматори на електроенергия са "Аурубис", КЦМ, донякъде държавните Мини "Марица Изток" и по-назад са "Елаците.Мед", според неофициална статистика. Оказва се, че в държавата няма публична статистика не само за разпределянето на компенсациите за тока на бизнеса, но и за потреблението на енергоемките производства.

Имаш ВЕИ, продаваш ток и вземаш компенсация

Друг любопитен момент в цялата история с компенсациите е този, че в последните няколко години много от големите предприятия инвестираха в собствени проекти за възобновяеми енергийни източници. Много от тях ползват слънчевия ток само за част от своите нужди и не го продават на борсата. Но има и такива, които са присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа и търгуват слънчевия ток, а получават от доставчика си енергия, която ако е над 180 лв./МВтч, им се доплаща.

Това са все (д)ефекти в системата, които държавата не оценява при разпределянето на субсидиите за тока и така между наистина нуждаещите се от подкрепа има и такива, които достатъчно добре монетизират компенсациите от ФСЕС. Те обаче остават под радара на общественото внимание, ангажирано от заканите за протести на работодателите. Ресторантьори и хлебопроизводители обясняват как ще вдигнат цените си, защото токът поскъпнал от 1 януари 2025 г.. Само че повишението е за бита, а всички фирми, включително промишлените производства – леки и тежки, ще продължат да получават до края на март своите компенсации без никакви критерии.

Всъщност средногодишно през 2024 г. борсовата цена само с 20 лв. над прага за помощ

Формално погледнато през 2024 г., според данните на Българската независима енергийна борса, средната цена на продаваната ден за ден електроенергия за цялата година е била 200.33 лв./МВтч. Това е само с 20 лв. над прага, определен за компенсациите за сметките на ток за небитовите потребители. В първите пет месеца на годината цената дори е била под реперната за помощите стойност – в диапазона от 110 до 174 лв./МВтч. Факт е обаче, че при далеч по-екстремните цени на електроенергията през 2022 г. бизнесът получаваше компенсация, ако купува ток първо над 250 лв./МВтч, а после – над 200 лв., преди миналата година да бъде свален прагът до 180 лв.

Още по темата

Как цената на хляба "бухна" повече от ДДС

15 януари 2025 07:51

Другото безспорно нещо е, че цената, която бизнесът плаща за електроенергия у нас е значително по-висока отколкото например в Централна и Северна Европа. Но аргументът за запазване конкурентноспособността на фирмите с компенсациите важи за експортно ориентираните енергоемки бизнеси, за които наистина се установи, че не могат да намаляват повече своето потребление на ток. За хлебопроизводителите, повечето от които не излизат и от рамките на своя град или район, това е невалидно. За производители на млечни и месни продукти има резон за подкрепа, тъй като част от тях опитват да пробиват на европейските пазари, но при всички положения трябва да има ясни критерии за получаването ѝ, за за няма злоупотреби с и без това ненормално високите спрямо европейските цени на много хранителни продукти в българските магазини.

Експерти коментираха пред Mediapool, че също така ако се изработва законов механизъм за автоматично задействане на компенсации за тока на бизнеса при високи цени, тъй трябва задължително да бъде одобрен от Европейската комисия и да е съобразен с новите регламенти на Брюксел за намеса на държавата при ръст на цената с над 70% спрямо предходната година и да се покриват 80 процента от разходите.

Прогнози за съществен спад на цените под 180 лв./МВтч

Така или иначе за второто тримесечие на 2025 г. прогнозите на специалистите са, че с по-сериозното включване в производството на електроенергия на слънчеви, вятърни и водноелектрически централи борсовите цени ще дойдат под нивото на 180 лв./МВтч и бизнесът няма да има право на компенсации.

Още по темата

Орязват се приходите на ВЕИ-тата, за да се компенсира токът на бизнеса

10 януари 2025 18:23

Това може да даде време на управляващите, на енергийното министерство, енергийния регулатор, ФСЕС и работодателите да изработят адекватен механизъм за компенсации само на наистина застрашени бизнеси. И да осигури приходите за това. Предишният енергиен министър Владимир Малинов бе обявил, че ще се преразгледат и таваните на цените на тока на електроцентралите, над които ако се продава на борсата, приходите отиват във ФСЕС. Малинов тогава обясни, че например таванът от 300 лв./МВтч за възобновяеми енергийни източници трябва да се намали и така ще се осигурят повече за компенсации за бизнеса в държавния фонд. Наследникът му Жечо Станков каза, че тази идея ще се анализира и засега не е ясно дали новият кабинет а поддържа или ще предприеме други начини за балансиране на доставките и на борсовите цени на тока.

А през 2022 г. парламентът почти беше приел диференциация на помощите за ток за бизнеса и изисквания за енергийни спестявания, но бързо се поправи. И вместо два прага от дотогавашните 250 лв./МВтч за клиентите, които не са приложили енергоефективни мерки, и 200 лв. – за тези, които са, остана положението "на калпак".

Което, ако продължи и в бъдеще, не дава гаранции, че все пак няма да се вдигнат цените на стоките и така важното ниво на инфлацията за влизането на България в Еврозоната да не се запази в исканите рамки. И вратичката за облагодетелстване на определени бизнеси без абсолютно никакво основание може да остане отворена.