Сред петте формации, които според социологическите агенции са сигурни участници в следващия парламент, "Прогресивна България" на Румен Радев и "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) са единствените, които открояват корупцията и олигархичния модел като централен проблем на държавата. И логично, основните им приоритети са насочени към справянето с него. 

Най- сериозен е интересът към политическите заявки на Румен Радев, чиято коалиция се очертава да е победител на предстоящите парламентарни избори и да получи първия мандат за съставяне на правителство. Миналата седмица Радев представи в НДК ключовите цели на "Прогресивна България". "Най-основните приоритети ще са демонтаж на завладелия България олигархически модел, както и икономическото развитие на страната", заяви той и даде думата на млади експерти, които да кажат как тези приоритети ще бъдат изпълнени. 

Изненадата 

С този ход Радев успя да изненада мнозина, най-малкото поради две причини. Първо, не се плъзна по лесната писта на популизма и евтините патриотарски лозунги. Второ, не влезе в ролята на българския Орбан (подразбиращ се привърженик на Търмп и Путин), изправил се срещу съюзниците си в Европа. А очакванията бяха да се придържа към подобен наратив, като се има предвид поведението му в последните години, както и фактът, че ако има някакви политически корени, те идват от левицата – той спечели два президентски мандата с преимуществена подкрепа на БСП. И ако беше избрал такъв ход, щеше да натрупа лесни популистки точки. 

По отношение на ПП-ДБ изненади няма. Като се започне от самостоятелните усилия на ДСБ, после ДСБ и "Да, България", а след това и в съюз с "Продължаваме промяната", тези партии не са спирали битката си за превръщане на България в правова държава и са платили тежка политическа цена за това. Борбата с корупцията е отчетлив приоритет и в сегашните им програми. 

Що се отнася до досегашните управляващи ГЕРБ и подкрепящите ги "ДПС-Ново начало" , България няма проблем нито с корупцията, нито с олигархичния модел.

"Възраждане" и идеологът ѝ Костадин Костадинов са в съвсем друго измерение, ако се съди до доктрината им за управление. Между другото, в частта си за вътрешен ред, сигурност и правосъдие, тя се припокрива донякъде с констатациите и целите на ПП-ДБ. Но не е ясно как реално би сработила колаборацията им по тази тема, като се има предвид органичната им непоносимост по всички останали. 

Комбинацията между Радев и ПП-ДБ 

Какво следва от всичко това? Ако се съди по предизборни приоритети, формацията на Румен Радев би могла да съчетае приоритетите си единствено с ПП-ДБ. И то не само по антикорупционна линия. Представените от хората на Радев мерки за ускорен икономически растеж, включително целите във фискалната политика, силно напомнят курса на Асен Василев, заявен при формирането на ПП през 2021 г.:"Ще постигаме леви цели с дясна политика". 

А възможна ли е?

Какви са шансовете двете политически сили да се договорят в следващия парламент, обаче е съвсем отделен въпрос. Отговорът до голяма степен зависи от готовността на Радев да приложи на дело онова, което е обещал. И дали експертите, които Радев изведе под светлината на прожекторите да обявят какви мерки и инструменти ще прилагат за икономическа растеж и демонтаж на олигархията, са припознати като същинска част от "Прогресивна България", а не просто фасада за прикриване на популисти и путиноиди.

Съществен фактор за реализиране на каквото и да е мнозинство в новото Народно събрание е по колко депутати ще вкара всяка формация и дали ще влязат и други политически сили, освен първите пет (към момента). Ако БСП успее да прескочи бариерата, нейните депутати с лидер Крум Зарков най-вероятно ще са част от едно антикорупционно мнозинство, ако такова започне да се формира. 

Първата и задължителна стъпка в стратегията на Радев е отстраняването на Борисов и Пеевски от "върха на олигархичната пирамида" чрез "солидно антиолигархично мнозинство" в новото Народно събрание. Това е и почти единственото конкретно намерение в стратегията на Радев.

Числото 160

Но така или иначе, ключът към реформите е числото 160.

Прави впечатление, че тази предизборна кампания е първата, в която ключови играчи обясняват, че за тях е важно не просто мнозинството от 121 депутати, което ще е достатъчни за избор на правителство, а мнозинство от 160 гласа. Толкова депутати са нужни за конституционно мнозинство, което да избере нов Висш съдебен съвет (ВСС), а той от своя страна – нов главен прокурор. 

"Разграждането на модела ГЕРБ-ДПС минава през това ГЕРБ и ДПС да имат по-малко от 80 депутати, за да не могат да бламират назначаването на ВСС и инспекторат към ВСС. Това не се е случвало от 2009 година насам" , заяви Асен Василев през януари, след като Радев напусна президентството, за да се явява на избори.

Самият Радев също подчерта колко е важно да се стигне до заветните 160 гласа. 

Борисов се кани да оглави усилията за собствения му демонтаж

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче очевидно се надява да не се стигне до такова мнозинство. А за още по-сигурно предложи да участва в усилията по демонтирането си от върха на олгирахичната пирамида. Той размаха маслинова клонка на Радев и допусна, двамата заедно ще изберат новия Висш съдебен съвет.

Всъщност, двамата заедно могат преди това да се разберат и за правителство. Какво по-естествено от това първата и втората политическа сила да управляват заедно? 

"Дребната" подробност е, че една такава сделка на Радев ще свърши същата работа, каквато сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ – ще легитимира емблемата на корупционния модел Делян Пеевски, който върви в комплект с Бойко Борисов. 

Словесните опити на Борисов да се разграничи от Делян Пеевски не могат да заблудят никого – той вероятно ще остане негов заложник дотогава, докато Пеевски има контрол върху прокуратурата и службите.

Което означава, че ако Радев склони да демонтира олигархичния модел заедно с Борисов, Пеевски отново ще има думата за новия ВСС и за главния прокурор – тоест, системата ще си остане същата, но играчите ще се "прегрупират".