Разглеждайки дилемата, пред която са изправени западните дипломати в опита си да се справят с ядрената програма на Иран, Хенри Кисинджър написа през 2006 г.:
"Дипломацията никога не действа във вакуум. Тя убеждава не с красноречието на своите представители, а чрез създаване на баланс между стимули и рискове".
Рядко този баланс между стимули и рискове е бил представян толкова ясно пред иранските ръководители, както е в момента.
Доналд Тръмп – било умишлено, било в резултат на спонтанно оформила се стратегия – е поставил Иран пред ясен избор: или да се върне на масата за преговори и да приеме предложението за "сделка", или да стане свидетел на това как Израел – с евентуална подкрепа от САЩ – ще смаже иранската система за сигурност, ядрената програма и икономиката. Това би било крайната проява на "максимален натиск" – терминът, с който Тръмп обозначаваше санкционната си политика към Техеран през първия си мандат.
Съдейки по думите и действията му през последните 48 часа, Тръмп също така се опитва да демонстрира, че всяка сделка ще се сключи единствено по неговите условия и че той е единственият, който взема решения.
Това е демонстрация на сурова сила – не само спрямо Иран, но и спрямо Европа.
В ход, който подчертава както маргинализирането на Европа, така и презрението му към многостранния подход, олицетворен от Г-7, Тръмп напусна срещата в Канада ден по-рано. Вярно е, че и преди е напускал подобни форуми преждевременно, но никога толкова рязко.
Попитан дали с отпътуването си към Вашингтон Тръмп се насочва на дипломатическа мисия за постигане на мир или се включва във войната срещу Иран, един висш дипломат откровено отговорил: "Не знаем!"
Докато самолетът му излиташе, Еманюел Макрон се опита да овладее конфуза около напускането, заявявайки, че има изгледи за примирие, ако не и непосредствено споразумение. Тръмп обаче, с открито удоволствие, осмя "търсещия внимание" френски лидер със своето обичайно грубо изказване: "Независимо дали умишлено или не, Еманюел винаги греши, написа той в Truth Social. Добави, че целта му е "нещо много по-голямо" от примирие.
Всъщност, американските дипломати на срещата на Г-7 отказаха призивът за примирие да бъде включен в съвместното комюнике по кризата между Иран и Израел – именно основната причина да се изготви обща позиция.
В опит да бъде постигнат поне минимален документ, европейските лидери отстъпиха, оставяйки след себе си оскъдно комюнике от осем изречения, което на практика неявно подкрепи действията на Израел чрез формулировката: "Потвърждаваме правото на Израел да се защитава. Повтаряме своята подкрепа за сигурността на Израел".
Четиримата европейски лидери, изолирани високо в Скалистите планини заедно с японския премиер Шигеру Ишиба и други международни гости на форума, сега трябва да продължат втория ден от срещата без участието на САЩ.
Помислете само за украинския президент Володимир Зеленски и мексиканската президентка Клаудия Шейнбаум, с които Тръмп трябваше да се срещне във вторник!
Европа отново изглежда остава настрана от историята – веща в съставянето на консенсусни декларации, но изолирана от вземането на реални решения, което сега се диктува от едностранни действия и готовност за употреба на сила.
Рядко мечът е бил толкова категорично по-могъщ от перото.
Русия, изключена от Г-7 заради анексията на Крим, с ирония отбеляза, че винаги е смятала форума за "доста безполезен".
В интерес на истината, европейските лидери се опитаха да допринесат за намиране на решение. По искане на САЩ, трима европейски външни министри разговаряха по телефона с иранския си колега Абас Аракчи.
Същината на предаденото предложение беше: Иран да обяви незабавно и безусловно примирие и да прекрати всякакви заплахи за ескалация.
Предложеният законопроект в иранския парламент за излизане от Договора за неразпространение на ядреното оръжие трябва да бъде оттеглен.
Заплахите за изгонване на инспекторите от ООН — отменени.
Американски цели в региона — неприкосновени.
Приоритетът е деескалация, защото всяка стъпка към ескалация би довела до катастрофален конфликт с непредсказуеми последици – предупреждение, изрично отправено от британския външен министър Дейвид Лами.
Според източници, Аракчи е отвърнал с познатия аргумент, че Иран не може да спре огъня, ако Израел не стори същото.
Резултатите от тези разговори са били предадени от Лами и френския външен министър Жан-Ноел Баро на американския държавен секретар Марко Рубио.
Един западен дипломат призна, че всъщност изпращат послания до Иран за американско-израелска стратегия, в чието формиране не са били включени.
Лами вече бе намекнал за различията в британския парламент, подчертавайки, че Обединеното кралство не е дало одобрение и не участва в израелската военна операция.
Според него ядрената програма на Иран трябва да бъде ограничена, но "по същество, никаква военна намеса не може да сложи край на ядрените способности на Иран".
И добави, че това е въпрос на избор за иранския народ и неговите лидери.
Назад в Канада, Макрон също предупреди срещу опити за насилствена смяна на режима:
"Онези, които вярват, че страната може да бъде спасена чрез бомби, хвърлени отвън — въпреки нея и против волята ѝ — винаги са грешали".
Сега всичко зависи от това, което ще предложат САЩ. Говорейки на борда на Air Force One по пътя към Вашингтон, Тръмп заяви, че иска не примирие, а "истински край", при който Иран "напълно да се откаже" от ядрената си програма.
На пръв поглед това означава Иран да се откаже от правото си да обогатява уран — червена линия за Техеран, тъй като това право засяга суверенитета на страната.
Но едно отслабено иранско управление ще трябва да реши дали в името на самосъхранението няма да бъде принудено да загърби всякакви червени линии.
А Европа, смирена от събитията през последните дни, вероятно по-добре от всякога разбира тази дилема.
Разглеждайки дилемата, пред която са изправени западните дипломати в опита си да се справят с ядрената програма на Иран, Хенри Кисинджър написа през 2006 г.: "Дипломацията никога не действа във вакуум. Тя убеждава не с красноречието на своите представители, а чрез създаване на баланс между стимули и рискове". Рядко този баланс между стимули и рискове е бил представян толкова ясно пред иранските ръководители, както е в момента. Доналд Тръмп - било умишлено, било в резултат на спонтанно оформила се стратегия - е поставил Иран пред ясен избор: или да се върне на масата за преговори и да приеме предложението за "сделка", или да стане свидетел на това как Израел - с евентуална подкрепа от САЩ - ще смаже иранската система за сигурност, ядрената програма и икономиката.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
21 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #10
В отговор на #13
В отговор на #18
В отговор на #17
В отговор на #17