Провеждането на референдум за еврото е против Конституцията

Въвеждането на еврото в България е нейно задължение по член 5 от Договора за
присъединяване към ЕС (ратифициран с 2/3 мнозинство през 2005 г.) Според него ние
трябва да въведем еврото, когато изпълним Маастрихтските критерии.

Следователно нямаме право да се откажем едностранно от въвеждането на еврото или да поставим условие чрез референдум. Въвеждането на еврото не е въпрос на национален избор, а въпрос на изпълнение на вече поет ангажимент.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ратифицирани международни договори имат
предимство пред вътрешното законодателство. Според чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, не се допуска референдум по въпроси, които са вече уредени с международни договори, по които България е страна.

Конституционният съд потвърждава това с няколко свои решения.

С последното си Решение № 3 от 2024 г. на КС по к.д. № 13/2023 г. той обяви за противоконституционен въпроса "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?" със следните аргументи:

• Въвеждането на еврото е поет международноправен ангажимент, уреден с Договора  за присъединяване на България към ЕС.
• Международните договори, ратифицирани с квалифицирано мнозинство, не могат да бъдат отменени или заобиколени чрез референдум.
• Подобно допитване би било в противоречие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

С няколко свои предходни решения на КС (№ 3 от 28 април 2003 г. по к.д. № 22/2002 г.; № 7 от 4 юни 2013 г. по к.д. № 1/2013 г.; Решение № 13 от 22 септември 2015 г. по к.д. № 13/2015 г.; № 13 от 22 септември 2015 г. по к.д. № 13/2015 г.) потвърждава, че не е допустимо чрез референдум да се променят международни ангажименти.

Оттук следва, че въпроси, които изискват оттегляне, ревизия или заобикаляне на
международен договор, са противоконституционни. Референдум с въпрос дали и кога
България да въведе еврото е недопустим по Конституция и международното право.

Такъв въпрос не може да бъде подложен на гласуване, тъй като вече е решен в правно
обвързващ международен акт с наднационално действие. Дори да бъде проведен, няма
да има правни последици.

Скритите мотиви на президента

Екипът на президента е наясно с противоконституционноста на неговото предложение. Това обезсилва напълно публично обявените аргументи от Румен Радев и дава основания да се потърсят неговите скрити политически мотиви. Виждам ги в:

1. Предизвикване на правителствен разпад. Инициативата за референдум поставя на
изпитание коалиционното единство, тъй като позицията на БСП-ОЛ бе, че не сме
готови за въвеждането на еврото; "Има такъв народ" винаги е настоявало за
референдум, докато за ГЕРБ влизането в еврозоната е обявено за приоритет.

2. Демонстрацията на липса на политически консенсус в България създава
неблагоприятен политически контекст, който, ако бъде отчетен в Конвергентния доклад на ЕК/ЕЦБ, може да доведе до отлагане или отрицателно заключение относно
готовността на България да приеме еврото през 2026 г.

ЕК и ЕЦБ не биха препоръчали присъединяване, ако преценят, че у нас липсва устойчива политическа подкрепа ("…еврозоната изисква необратимост на процеса и дългосрочен консенсус за участие в Икономическия и паричен съюз" (цитат от техни предишни доклади)).

Целите на президента

Предложението е инструмент едновременно за натиск и легитимация. Това е честа
практика в популистката политика – дори когато действието няма юридически последици, то причинява вътрешнополитически ефект. С него президентът цели:

• да натрупа политически капитал, представяйки се като изразител на "волята на народа" – защитник на "народния интерес" срещу политическия елит и европейските институции
• да делегитимира ключови решения за европейската интеграция на законодателната и изпълнителната власти в страната, внушавайки, че тези власти не представляват реално гражданите.

Външнополитическата цел на президентското предложение може да бъде само една –
саботиране на процеса по приемане на еврото.

  
Вероятният отговор на парламента и неговите последици  

От заетите вече позиции от парламентарните групи спрямо предложението на президента за референдум се вижда, че то ще бъде отхвърлено с около 169 гласа "против", което представлява над 70% от народните представители, което е квалифицирано мнозинство.

Това ще има символно и институционално значение и означава, че провокацията срещу
правителственото мнозинство ще пропадне.

Последици за процеса на присъединяване към еврозоната:

Очакваният парламентарен консенсус ще внесе политическа яснота. Отхвърлянето с
квалифицирано мнозинство ще изпрати ясен сигнал към ЕС, че стратегическото решение
за присъединяване към еврозоната се ползва с широка парламентарна подкрепа. Това:

• ще окаже положително влияние върху Конвергентния доклад на ЕК/ЕЦБ;
• ще увеличи вероятността за положителна оценка, като неутрализира президентската инициатива като изолирано мнение и;
• ще укрепи доверието в институционалната траектория на страната. ЕС и инвеститорите ще отчетат, че спазваме международните си ангажименти.

Последици за президента Румен Радев

Резултатът от гласуването ще изолира политически президента. Ще проличи, че той не разполага с подкрепа от нито една значима парламентарна сила по темата. Това ще
доведе до ограничаване на неговото институционално влияние, ще го минимизира като фактор в националната стратегическа политика; възможностите му за въздействие по ключови въпроси до края на мандата ще се стеснят.

Единственият изход на президента е с популистка реакция да се опита да ограничи
щетите. Той вероятно ще представи отхвърлянето като отказ на "властта" да се вслуша в гласа на народа, но това ще има ограничен ефект, тъй като суверенът на властта – Народното събрание ще е действало срещу него с квалифицирано мнозинство по напълно конституционен ред.