Андрей Райчев: Възможно е плаващо мнозинство тип "";Беров""*

Г-н Райчев, какви са очакванията за политическата 2002 г.?

Очакванията ми са като цяло добри. Държавата премина през една много особена година и аз мисля, че предстои стабилност. Какво ме кара да мисля така? Имаме НДСВ, което успя да овладее цялата власт в страната, заедно със своя коалиционен партньор ДПС. Националното движение "Симеон Втори" фактически остана без опозиция, има като коалиционен партньор по същество социалистическата партия в правителството си, макар и по мълчалив начин. Извън властта остана само СДС, което потъна в някакви вътрешни проблеми, интриги, вътрешни разбирателства и неразбирателства, което означава, че фактически силна, активна опозиция царското движение няма да има дълго време, може би 6 месеца, може би 1 година.

Как оценявате това събитие?

Това не е събитие, това са възникнали група обстоятелства, което практически означава, че външна опасност управляващата партия в момента няма. Значи, от една страна, не може да очакваме някой да ги атакува от ляво, поради това, че по същество има нещо като съгласие между червените и хората на Симеон Втори. А от друга страна, СДС едва ли има сили да се превърне в някаква активна опозиция. Следователно имаме ситуация, при която, ако говорим за политиката в обозримо бъдеще, имате луксозна ситуация на комфорт за управляващите, които ще имат една по-скоро декларативна опозиция, отколкото някаква, която е способна на сериозни атаки и т.н. Моята прогноза е, че в близката половин - една година не може да очакваме някакви външни неприятности за НДСВ.

Тоест, прогнозирате политическа стабилност?

Отвън. Но има обаче вътрешни опасности за факторите на стабилност.

Кои са те според вас?

Да започнем от къде - от ляво на дясно ли да вървим?

От ляво на дясно да вървим.

Малко вероятно ми се вижда, но е възможно, противниците на Георги Първанов да се опитат на конгреса на БСП през май да потърсят реванш, т.е. да атакуват новия лидер Станишев и да се опитат да го сменят. Вижда ми се малко вероятно по няколко причини. Първо, защото няма една ясно обединена алтернативна фигура, противниците са разпръснати и представляват малко сбирток от кол и въже, и няма ясна идея. И второ, Станишев много се хареса на червените и на обществото. Някак си, неговият избор беше един голям плюс както от вътрешна, за лявата гледна точка, така и самото общество се зарадва, че идва един млад, симпатичен лидер, който символизира, че България може би някой ден ще има една прекрасна, приятна за всички левица, нямам предвид само за тези, които са леви, нали, и за другите, защото не е все едно каква е левицата на една страна. Така че такава атака ми се вижда малко вероятна, все пак можем да я предвидим като теоретически възможна.

Сега, отиваме на НДСВ. Те имат много добро спокойствие отвън, международният фактор също е положителен за тях. Но, тук има няколко възможности. Първо, свързани със самата фигура на Симеон Сакскобургготски. Ако той, уморен или обиден, или по някаква друга причина реши да напусне някак си или пък да преформулира своето участие и да слага някой на свое място, или да отива като лидер в сянка, той самият може да докара една дестабилизация. Това е малко вероятно, но теоретично възможно.

Вижда ми се малко вероятно, защото изглежда глупаво, обаче пък ние сме виждали много глупости в нашия политически живот. Това, че нещо е глупаво, не значи, че няма да се случи в България. Какви са подвариантите: да се решат да правят правителство с премиер тип Стефан Софиянски, коалиционно между НДСВ и това парче, което Стефан Софиянски отнесе от СДС.

Да, между другото отдавна тези слухове се...

Да, такива слухове има. Другият вариант е (Симеон Сакскобургготски) да се опита да направи силна фигура на вицепремиер. Значи, един нов вицепремиер, говорят за Стоян Ганев евентуално да поеме като първи вицепремиер някакъв да бъде. Тези неща биха дестабилизирали работата.

Второ, ако тръгне да прави самоцелни промени в правителството. Вече се натрупват интереси, натрупват се противоречия, чисто управленски, и ако вземе да каже, ами хайде да ремонтираме правителството, на мен ми се вижда, че това би било ирационален ход, който също обаче би могъл да доведе до дестабилизация.

Най-после, ако групата нещо се скара, разцепи. Това са факторите за дестабилизация.

Какви ще са последиците?

Да, дестабилизацията би довела до ново мнозинство в парламента, което вероятно ще включва БСП, ДПС и парче от НДСВ. Аз пак казвам, това е чисто теоретическа възможност, на този етап не се вижда, но, ако се случат някои от тези неща, които изреждам, най-вероятно ще има едно плаващо мнозинство, тип Беров.

Така, най-накрая остана дясното.

В дясно предстои изясняване. Значи, СДС не са започнали още даже да лижат раните си. Лютите рани не биват лизани, те все още продължават да си нанасят рани. Нещата ще се разрешат на конференцията на СДС, когато вътрешните битки ще приключат по някакъв начин. Дали сега това ще бъде нов лидер от типа на Надежда Михайлова, дали това ще бъде преизбиране и победа на Екатерина Михайлова, дали ще е трето, е много трудно да се каже, рано е още. Тук и ролята на г-н Костов не е ясна. С други думи, до конференцията на СДС, а доколкото разбирам тя е късна пролет някъде или през пролетта най-малко...

Март.

Да, не късна пролет, а през март, дотогава всъщност СДС няма да излъчва кой знае какви сигнали навън, а ще е зает с вътрешните си борби. Но това е нещо нормално за партия, която така сериозно е загубила избори. Винаги партията, която така главоломно загуби, ѝ трябва около една година да се осъзнае, вътрешно да се балансира, да си избере новите лидери и да ходи напред вече.

Какво България трябва да избегне през новата 2002 г. според вас, г-н Райчев?

Ами то няма нещо кой знае какво за избягване. Трябва да продължим да избягваме тези неща, които досега избягвахме и да продължим да търпим, защото някаква кой знае каква промяна в живота няма да настъпи, говоря материално. По-скоро трябва да си пожелаем късмет. През тази година ще се решат няколко неща, преди всичко въпросът за НАТО, това е много съществен въпрос. И трябва да си пожелаем късмет в интеграцията в Европейския съюз. Аз съм от тези наивници, които все още вярват, че може би е възможен и форсиран вариант, в това число на такава интеграция. Но така или иначе главно трябва да не правим глупости и да не чупим нещо, което сме натрупали, а сме натрупали бая актив по пътя към Европа.

*Интервю на социолога Андрей Райчев пред БНР, със съкращения