Антикорупционни арести предизвикаха дебат в Сърбия

Сръбските анализатори спорят дали вълната от арести миналата сряда е истинска акция срещу организираната престъпност, или е част от политическа игра, целяща да затрудни процеса срещу заподозрените за убийството на покойния премиер Зоран Джинджич. 

Един от деветимата, арестувани от Отдела за организирана престъпност, е Горан Кляевич  - председател на Търговския съд, чийто брат Марко ръководи съдебния процес по случая Джинджич.

Сред другите арестувани са съдии, бизнесмени и банкери, всичките заподозрени в умишлено довеждане до фалит на едри акционерни дружества с цел продажбата им на частни инвеститори на нищожни цени.

Според източници, близки до сръбските съдебни власти, заподозрените вероятно са натрупали милиони чрез проста, но доходоносна схема: търговският съд обявява фалит на предприятието, след което Пощенската спестовна банка осигурява евтини заеми на предпочитани бизнесмени да изкупят активите на цени под пазарните.

Министърът на финансите Младян Динкич публично нарече групата "мафия на банкрутите", като каза, че престъпните ѝ действия са засегнали поредица обекти, включително фабриката за облекло БЕКО, веригата магазини на "Робне Куче Белград" и  веригата супермаркети С Маркет.

Освен Кляевич, един от арестуваните е Секула Пиевчевич, директорът на Кредитно-експортна банка в Белград. Следващият е директор на Пощенска спестовна банка. Друг от тях работи за сръбското министерство на вътрешните работи и е арестуван по подозрение в разкриване на класифицирана информация на останалите.

Бе издадена заповед за ареста и на десети заподозрян -  Слободан Радулович, бивш дирекор на веригата С Маркет. Адвокатите на Пиевчевич и на някои от другите арестувани в последната хайка отрекоха всякаква вина. Те твърдят, че обвиненията срещу клиентите им са изфабрикувани, а адвокатът на Горан Кляевич Владан Гайич отказа коментар.

Източници от полицията съобщиха за Balkan Insight, че хайката е била само началото, и че се разследват още много случаи, което значи, че крайният брой съсипани предприятия може да се окаже много по-голям.

Съмненията в някои кръгове, че причините за хайката може да са политически, са във връзка с дълбоката политическа пропаст между двата лагера в Сърбия, кръстосали саби около делото "Джинджич".

Единият блок е на поддръжниците на покойния премиер, който беше твърд реформист, а другият е около по-консервативния и националистичен сегашен премиер Воислав Кощуница.

Враждебността помежду им се съсредоточи около делото Джинджич, като реформистският блок поддържа процеса, докато противниците се стараят да изтъкнат противоречията в повдигнатите обвинения.

Източник от съдебните власти в Белград съобщи за Balkan Insight, че разследването на последните арести може да отнеме много време. "Изясняването на корпоративно престъпление е тежка задача", каза той.

Търговският съд вече си е навличал недоволството на  международната общност. Публикуваното миналия април изследване за възможността Сърбия да се присъедини към ЕС определи Търговския съд като пречка за правилното прилагане на закона.

"Този съд не функционира правилно; има случаи на корупция сред съдиите", се казва в изследването.

Кляевич, който бе избран за председател през 2000 г., бе многократно атакуван, но винаги оцеляваше. Когато за пръв път бе временно отстранен през 2004 г. с висящи дела срещу него, решение на камарата за висшите държавни чиновници го върна на поста.

Арестуването му в сряда разпали обществен дебат дали държавата успява да се бори успешно с корупцията в държавните институции.

Според правителството, последните арести демонстрират решимостта му да измете "мафията, която се занимава с фалити на предприятия", която разруши много фирми в Сърбия. 

Томо Зорич, говорител на  офиса на прокурора по особено важни дела, съобщи миналата седмица: "Този път държавата е решена да действа със сила и няма да допусне никакви компромиси в тази офанзива срещу корупцията и организираната престъпност".

Министърът на правосъдието Зоран Стойкович говори в същия дух на 19 април, като каза, че властите трябва да бъдат "пречистени от корупцията" и че "полицията и съдебните власти са готови да се заемат с това зло".

Много анализатори, обаче, смятат че корупцията е неконтролируема във всички сфери на сръбското общество и се съмняват, че арестът на Кляевич и останалите отбелязва сериозна стъпка напред за овладяването ѝ.

"Един случай, колкото и едър да е, не може да реши проблема",  каза Неманя Ненадич, програмен директор на Прозрачност за Сърбия, неправителствена организация, посветена на разкриване на корупцията.

"Ако делото бъде доведено до край, това ще покаже решимостта на властите да овладеят проблема – все пак, проблемът няма да бъде решен, защото корупцията е част от системата", добави той.

Източник на Balkan Insight в съдебните власти също смята, че дори само арестът на оглавяващия Търговския съд "няма да ни приближи до установяването на законност в Сърбия". Според същия източник, Търговският съд не е действал самостоятелно.

Решенията му са първа инстанция, и трябва да бъдат одобрени от по-висши инстанции като например Висшия търговски съд и Върховния съд.

"Въпросът е, кой е потвърдил незаконно тези решения [на Търговския съд]. Не можем да проверяваме работата само на съда от първа инстанция", каза източникът от съда.

Чедомир Йованович, лидер на Либерал-демократическата партия, миналата неделя обвини правителството в използване на ареста на Кляевич за нападки срещу Специалния съд за организираната престъпност, който съди предполагаемите убийци на Джинджич под председателството на Марко Кляевич.

Според Йованович, през последните две години и половина Горан Кляевич е използван като "средство за натиск" върху брат му. Специалният съд за организираната престъпност бе основан през 2002 г., когато Джинджич бе премиер.

Правителството на Кощуница е против съществуването на този съд още от идването си на власт през 2003 г. Министърът на правосъдието Стойкович беше предизвикал скандал с изказването си, че Специалният съд не е необходим.

Източник на Balkan Insight от съдебните среди каза, че ходът на правителството срещу корупцията в Търговския съд няма връзка с недоволството му за делото "Джинджич".

Същият източник смята, обаче, че арестуването на Горан Кляевич може да има неприятни последици за брат му и за процеса.

"Марко Кляевич може да се откаже от участието си в делото "Джинджич" с надеждата да спаси брат си, което може да доведе до преразглеждане на делото", каза източникът.

Белградският адвокат Боза Прелевич също смята така: "Ако Марко Кляевич се оттегли от процеса, може да стане голям проблем, и всичко ще трябва да започне отначало."

Според Мая Ковачевич Томич, говорител на Специалния съд, обаче, това е малко вероятно и тя твърди, че: "Няма да има промени в състава".

По време на първото му задържане през 2004 г., самият Горан Кляевич повдигна въпроса за високата позиция на брат си – ход, който някои анализатори оцениха като опит за изнудване на правителството.

"Не може да е нормално, в една и съща държава единият брат да  е съдия по делото "Джинджич", а другият да е следствен за престъпление", каза тогава Горан. "Обективно това повдига въпроса с каква цел ме преследват криминално?"

Докато Горан и някои партии от опозицията се придържат към теорията за политическо преследване, други винят за поселдните събития самия Търговски съд.

Бивш съдия, пожелал анонимност, смята, че от години това е най-проблематичният съд в Сърбия и че: "Това е място с най-голямо текучество, където се преплитат множество интереси".

"Ако в съда има злоупотреби, това е отговорност на председателя", каза още бившият съдия.

Добривойе Радованович, директор на Института за криминално разследване, каза за Balkan Insight, че смята за странно, че Търговският съд и хората около него от години са раздирани от противоречия без това да предизвика реакция от държавата.

Според него, предстоящото дело срещу заподозрените ще покаже, дали процесът е политически, или не. "Ще бъде интересно да се види...  дали съдиите по делото са избрани на базата на политически връзки”,каза той.      

Мома Илич е редактор в белградския ежедневник БЛИЦ.  Драгана-Николич Соломон е директор на BIRN за Сърбия и Черна гора. Balkan Insight е издание за аналитична и разследваща журналистика на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи.