Архитектурната гилдия у нас се подмладява и феминизира

Браншова асоциация ще работи за подобряване на имиджа на професията у нас

Архитектурната гилдия у нас се подмладява и феминизира

Архитектурната гилдия у нас се подмладява и феминизира. Средната възраст на българския архитект е около 30 години, а над половината са жени. Интериорните проекти изпреварват в предпочитанията образователните и културни сгради. Това показва проучване на Асоциацията на архитектите в България (ААБ), направено сред 773-ма упражняващи професията.

Една от новите организации в бранша си поставя за цел да чисти имиджа на архитекта, който у нас се свързва с презастрояването на градовете и курортите.

Мисията на организацията е да популяризира приноса и ролята на архитектите, урбанистите и дизайнерите в създаването на естетична и устойчива среда.

"Да си архитект е престижно, но и много отговорно. Хората с това нелеко призвание често са неразбрани от широката общественост, защото мислят различно и виждат заобикалящата ни среда по различен начин. Въпреки това създават реалност, която може да отговори на почти всички високи очаквания. За нас от ААБ беше важно да изследваме именно тяхната мотивация, която е предпоставка за добре свършената работа. С това ние заявяваме своята позиция и ангажимент към архитектите в България", заявява арх. Анета Маркова, председател на Управителния съвет на ААБ.

Проучването за нагласите и мотивацията на архитектите за професионална реализация показва, че като цяло гилдията се подмладява – тенденция, която се наблюдава и в Европа. Средната възраст на практикуващите професията у нас е под 30 години – 50.6 на сто са с опит по-малко от 5 години, а една четвърт са между 30 и 35 години.

Над половината (56.3%) от архитектите у нас са жени. За сравнение в Европа това е по-скоро мъжка професия – над 63%, показва изследването на Eвропейския съвет на архитектите.

Повече от половината архитекти у нас смятат, че секторът е силно конкурентен. Интересните проекти, екипната работа, креативността и възможността за развитие са нещата, които ги мотивират да работят.

Близо 79 на сто от анкетираните предпочитат да работят по жилищните проекти.

Интересен също е фактът, че интериорните проекти изпреварват в предпочитанията образователните и културни сгради. Желанието за работа по интериорни проекти в София е много по-изразено от това в страната с близо 17.8% разлика.

Опазване на културното наследство и образованието са области, които привличат повече интереса на архитектите в провинцията, отколкото на тези в столицата.

Модерното работно място също е важен фактор за реализацията на архитекта.

Следващият проект, по който Асоциацията на архитектите у нас работи, е издаването на книгата на Джейн Джейкъбс - "Смъртта и животът на големите американски градове", която променя светогледа за градоустройството.

Други големи организации на архитектурната гилдия у нас са Съюзът на архитектите в България, създаден по времето на социализма, и Камарата на архитектите в България, членуването в която е задължително за упражняване на професията у нас. Двете организации през последните години обаче не развиват активна обществена дейност.

Споделяне
Още от Бизнес