Аржентина се връща назад в историята

Един президент бяга от двореца с хеликоптер, тълпи от разгневени граждани с празни тигани свалят правителства, магазините се разграбват, заплатите не се изплащат, спестяванията се конфискуват и страната е залята с фалшиви пари.

Тези сцени в Аржентина, където през изминалите две седмици президентите се сменяха непрекъснато както във филма "Патешка супа" на Гручо Маркс, ни карат да си спомним за разцвета на бедната латиноамериканска република през 60-те и 70-те години на миналия век.

"Как подобна неорганизирана държава може да напредва?", попитал Алберт Айнщайн по време на посещението си в Аржентина през 1925 г., когато страната беше една от седемте най-богати в света, толкова богата, че французите казваха "богат като аржентинец".

АРЖЕНТИНИСТАН
В началото на 20 век Аржентина се превърна в магнит за европейските имигранти заради изключително богатите аржентински скотовъдци, които изпращаха бельото си в Париж за пране.

Вместо да напредне обаче, Аржентина влезе в 21-и век като икономически и политически оставач, а някои нейни граждани започнаха да наричат държавата Аржентинистан.

Връщайки се по стъпките на своите предци-имигранти, младите аржентинци се редят на опашки за италиански и испански паспорти и дори се записват в чужди войски, за да имат някаква работа. Аржентинците се възприемат като попаднали не на място европейци, а същевременно са единствените латиноамериканци, които не се нуждаят от входна виза за САЩ. Но за повечето от 36-милионното население, което има най-високите доходи от цяла Латинска Америка, анархията и беззаконието от последните седмици бяха приети доста болезнено.

Според някои аналитици събитията в Аржентина са разрушили мита, че страната е напълно развита и има процъфтяваща пазарна икономика. Според тях международната общност трябва да помогне на Аржентина, както помага на Афганистан.

"Те идват, те идват", крещят изплашени търговци при вида на тълпите от бедняшките селища, прииждащи в Буенос Айрес преди две седмици, за да плячкосват магазините и които хвърлиха страната в хаос. Протестите на средната класа прерастнаха в плячкосване, което накара избрания през 1999 г. левоцентристки президент Фернандо де ла Руа да подаде оставка две години преди края на мандата си и да избяга от президентския дворец с хеликоптер. Масовият народен протест изуми всички, след като само преди два месеца на парламентарните избори цареше такава апатия, че почти половината пликове съдържаха невалидни бюлетини.

НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ
"Случилото се ме плаши", казва 28-годишната безработна Наталия. "Излязох на улицата, за да протестирам и правителството падна, но аз не исках това. Всички тези хиляди хора на улицата - това не е демокрация".

Но въпреки новите настроения на обществеността, събитията от последните седмици напомнят за 70-те и 80-те години на миналия век, когато хиляди хора загинаха при насилието между леви и десни, взело връх при военната диктатура от 1976 г. до 1983 г. Уличните битки сега между ляво ориентирани хардлайнери и перонисти съживиха тези спомени.

Вместо да издигне нови лидери и да задоволи народа, чийто гняв е насочен срещу всички политици, парламентът възроди вечния конфликт между традиционните съперници - перонистите и радикалите центристи.

Най-голямата политическа сила в Аржентина - Перонистите, издигнаха четиримата мъже, които управляваха държавата след Де ла Руа. Двама от тях останаха на власт за по 48 часа, следващият временен президент трябваше да управлява в продължение на 3 месеца, но се отказа от поста след една седмица, а последният - Едуардо Дуалде, трябва да остане на власт до 2003 г.

При встъпването в длъжност на новия президент тълпите по улиците изпяха химна на перонистите, в който се възхвалява основателя на партията Хуан Перон. Едуардо Дуалде е твърдолинеен перонист, който се противопоставяше на пазарните реформи на Карлос Менем през 90-те години. Някои аржентинци се опасяват, че Дуалде ще върне страната към национализма от времето на Перон. Според икономиста Мартин Редрадо държавата се движи към по-затворена икономика и се изолира от останалата част от света.

Според някои политици, ако народът избере управлението на тълпите пред това на политиците, с всичките им недостатъци, Аржентина може да си избере лидер, който вярва, че е всемогъщ.

По БТА