Асен Василев: С еврото ставаме част от световна валута за втори път след Иван Асен II

Финансовият министър в оставка Асен Василев прибегна до исторически аргументи, за да илюстрира значението на приемането на еврото за България. За втори път в своята история страната ще има правото да участва в издаването на световна валута, обясни Василев по време на конференция за еврото в София, в която взе участие пристигналия на посещение у нас председател на Еврогрупата Паскал Донахю.

"Приемайки еврото, България за втори път в своята история ще участва в това да контролира, да използва и да работи в една световно призната валута. Последния път, когато това се е случвало в българската история, е по времето на Иван Асен II, когато Папа Инокентий III през 1230 г. ни дава право да сечем римски монети с нашия лик в Солунския монетен двор. Това е най-големият суверенитет на валутата, който България ще има от XIII век насам", раязсни Василев.

Самият Донахю, който изслуша лекцията, каза, че се надява страната да въведе еврото през 2025 г. Според Василев шансът за това е съвсем реален, защото Европейската комисия е дала уверения, че ще подготви извънреден конвергентен доклад в момента, в който данните покажат, че София изпълнява инфлационния критерии. Според Василев това ще стане най-късно до ноември тази година. Самата обмяна на валутата освен в банкови клонове ще се прави и през офисите на "Български пощи", каза още Асен Василев.

На финансовия министър му се наложи да прибегне до историческата лекция заради своеобразно шоу, в което се превърна организираната от финансовото министерство конференция. Депутати и активисти на проруската партия "Възраждане" иззеха инициативата и засипаха Донахю с традиционната си евроскептична реторика. Така той видя с очите си саботажа по темата от определени групи в страната.

Според социологическите изследвания българското общество действително продължава да бъде разделено по темата за приемането на еврото, но големият проблем е, че това се използва от крайни политически субекти като "Възраждане", които умишлено сеят разцепление и саботаж сред гражданите. Именно тези рискове попречиха у нас да се проведе спокоен и рационален дебат с широката публика за новия паричен режим, поради което темата продължава да се използва като инструмент за неясни политически цели.

"Процесът по приемането на еврото е сенчест", "България не е готова за еврозоната", "Ще има огън по улиците", "Няма да пуснем България в еврозоната по този начин", "С какво е обезпечено еврото", "Каква отговорност носят банкерите за необезпеченото евро", "Как се излиза от еврозоната", "Властите ви лъжат", "Защо не беше допуснат референдумът за еврото" и подобни въпроси, внушения и провиквания се изсипаха върху Донахю пред безмълвния поглед на управителя на БНБ Димитър Радев.

Председателят на Еврогрупата не отказа да отговаря на провокативните въпроси и със спокоен тон обясни, че различните европейски държави вземат различни решения по това кои въпроси да подлагат на референдум. Той се застъпи за свободата на словото, която е основна ценност в ЕС, както и за гражданското участие.

"Какъв референдум в държава", в която има 1.5 милиона функционално неграмотни", реагира модераторът на форума Левон Хампарцумян, с което съвсем взриви обстановката в залата. После той все пак прибегна до по-сериозен исторически аргумент: "Представете си княз Борис I да беше направил референдум дали да приемем християнството. Дали нямаше да го обесят".

Най-изчерпателна лекция, която за кратко остави без аргументи "Възраждане", при това на неин терен – историята, изнесе финансовият министър Асен Василев. "Ще отговоря на въпроса на г-н Чорбов за това какво седи зад еврото. Зад еврото седи европейската икономика. По принцип зад силните валути стои или голяма икономика, или голяма армия, или и двете", каза Василев.

Той обясни, че от създаването на българския лев след Освобождението насам българската валута не е била привързана към чужда котва само за два периода от по 7 години, като и двата са приключили с икономически крах и хиперинфлация.

След 1880 г. до Първата световна война левът е привързан към френския франк. Следват 7 години на самостоятелна парична политика, приключили с крах на икономиката през 1919 г. Впоследствие левът е закачен за американския долар до 1952 г., а след това - за рублата. След 1990 г. до 1997 г. паричната политика на България отново е независима и отново завършва с криза, довела до фиксирания курс с марката и после – еврото, и въвеждането на валутния борд, припомни Василев. "Левът в момента е обезпечен над 90% с евро и ако нямате доверие в еврото, няма как да имате доверие и в лева. Нека да спрем да заблуждаваме хората, че имаме суверенитет и водим независима парична политика", призова министърът.