Атентатът в Ерусалим цели да осуети мирния план на САЩ

Може би убиецът не е знаел нищо за намеренията на президента. Може би атентаторът самоубиец, който се е качил вчера сутринта на автобус номер 32А в Ерусалим, е мислел само за мъжете, жените и учениците, които е искал да убие. Но със сигурност неговите господари, онези, които са го превърнали в жива бомба, имат някаква представа за политическия дневен ред. Навярно те са решили, че сега е моментът за удар, защото възниква възможност /в техните очи - заплаха/ за раздвижване на отдавна замрелия мирен процес в Близкия изток. Такава е тяхната цел, ако се появи надежда за мир, те убиват, за да унищожат надеждата. Те не искат мирен процес, а военен процес. Твърдолинейните в Хамас са доказали своето умение да спират напредъка, преди да е започнал. Ако сега провокират желания от тях яростен отговор на Израел - ново навлизане в палестинските градове и нова кампания срещу Ясер Арафат - те за пореден път ще са постигнали своето.

Но Буш все пак ще застане на своята катедра в Белия дом. Кога ще бъде това, какво ще каже той? И ще бъде ли то достатъчно? Предварително изтекла информация сочи, че президентът ще препоръча да бъде създадена временна държава Палестина с временни граници и ограничен суверенитет. Нейната територия вероятно ще се състои от ивицата Газа и около 40 на сто от земите на Западния бряг - тоест от териториите, които вече са под пълен или частичен контрол на палестинската автономна власт.

Новата Палестина ще получи пълноценно място в ООН, ще бъде призната по света и след това ще преговаря с Израел като държава. Дипломати твърдят, че Вашингтон има подкрепата на Лондон и Берлин за своята идея. Ако президентът Буш просто обяви, че т. нар. Зона А и Зона Б, които съгласно споразумението от Осло през 1993 г. са под палестински контрол, занапред трябва да бъдат смятани за държава, палестинците няма да се впечатлят кой знае колко. Напротив - мнозина от тях ще погледнат на това като на негативно развитие. Те се опасяват, че каквото и да било временно споразумение бързо ще се превърне в постоянно и ще остави палестинците завинаги с 40-процентна минидържава. Те не искат да получат малко сега, а да чакат за повече след това. Опитът им сочи, че ако получат малко, това ще бъде всичко, което ще получат.

Има и други опасения. Този временен план предполага процес на постепенни преговори с цел заключително споразумение. Но този модел на развитие вече е напълно дискредитиран. Ако планът на Буш наподобява онзи от Осло, той няма да бъде действен. Въпреки това ако Джордж Буш призове за обявяване на държава, Ясер Арафат все пак може да каже "да". Ако палестинците получат нещо повече - например суверенитет върху границите и природните богатства, Арафат ще може да покаже нещо съществено на своите хора. Ако Арафат съумее да докаже, че дипломацията е издействала истинската цена от американците, той ще може да спечели младите жени и мъже, които сега развяват знамената на Хамас и Ислямски джихад.

Навярно това имаше предвид Чери Блеър, която вчера стъпи на близкоизточното минно поле. "Докато младите хора имат усещането, че нямат друг изход освен да се самовзривяват, никога няма да има напредък", каза тя.

Затова САЩ трябва да предложат план за обявяването на постоянна, а не на временна палестинска държавност. Ако палестинците повярват, че това е пътят, който трябва да следват винаги, те няма да го изоставят. И ако за преговорите бъде даден срок от една година, а още една година - за прилагането на споразуменията /вкл. и по въпроса за палестинските бежанци/, то тогава този план може да се окаже действен. Това ще доведе до пълната ангажираност на международната общност, а "квартетът" - САЩ, ООН, ЕС и Русия - ще играе ролята на надзираващ орган. Те ще кажат на преговарящите страни, че ако не стигнат до споразумение за една година, такова ще им бъде наложено. За целта ще бъде необходима дипломатическа твърдост - желание де се окаже натиск върху Израел да разруши еврейските селища и върху палестинците да направят болезнен компромис по въпроса за връщането на бежанците. Хората с решаващ глас са Буш и близките му сътрудници. И това е главната причина техният ход да бъде приветстван, когато и да бъде направен. Той може да бъде окончателният сигнал, че Белият дом, макар и предпазливо, се ангажира с конфликта. Схемата за временна държавност може да е непълна и несъвършена, но тя има потенциал да се превърне в нещо надеждно. А при конфликт, в който задънените улици и смъртта стават обичайни, едно обикновено обещание за дипломатическа активност идва като жадувано облекчение.

По БТА