Бъдещето на Сирия лежи в руини

Малко конфликти са така разрушителни за една страна и народа ѝ, както продължителна гражданска война. Когато силите на Франко приключиха със заличаването на последната републиканска съпротива в Испания през 1939 г., равносметката бе над половин милион убити, а някои от най-красивите градски центрове в Европа разрушени.

Подобен сценарий се разигра през 70-те години на миналия век в Ливан, където загинаха 150 000 души, а изисканите къщи в Бейрут от времето на Османската империя бяха напълно разрушени. Не съветската инвазия или окупация уби повечето хора в Афганистан и разруши Кабул, а кръвопролитните улични боеве, които последваха в началото на 90-те години на миналия век. В течение на няколко години, докато ракетите на Масуд падаха в пащунските квартали на Кабул, а силите на Хекматияр заличаваха таджикските предградия, дворци и музеи бяха плячкосвани. В същото време в равнината Шомали будистки паметници от древното царство Гандхара бяха редовно ограбвани.

Днес, когато Сирия е изправена пред отчайващата перспектива за безкраен граждански конфликт, травматизирана от убитите 20 000 души и избягалите 250 000 - човешката цена на войната, може да изглежда несериозно да се оплакват темповете, с които невероятното ѝ археологическо и архитектурно наследство изчезва. Човешката болка от мъченията и убийствата е неизмерима, но разрушаването на човешкото наследство е необратимо. Бъде ли унищожен един паметник, той никога не може да бъде заменен. А със съвременни оръжия са нужни само няколко месеца съгласуван обстрел, за да бъде разрушена напълно историята на един цял народ.

Групи като Световният фонд на паметниците наблюдават загубите. Периодично плячкосвани са сирийски музеи и археологически паметници, особено музеите в Идлиб, Дура Европос и Палмира. Огромни щети са нанесени също на някои от най-известните паметници в Сирия, като суковете (пазарите), цитаделата и Омеядската джамия в Алепо, древните градове Палмира и Апамея и няколко от замъците на кръстоносците в страната, в това число най-големият от тях - Крак де Шевалие. Старият град Хомс е сравнен със земята, а заедно с него и два големи музея, няколко раннохристиянски църкви и няколко османски джамии.

Както и в Афганистан, има доказателства, че ограбването е много добре организирано. Ливански търговец на антики неотдавна каза пред списание "Таймс", че натрупва богатство от сирийски бойци за свобода, които му продават безценни сирийски антики на ниски цени и купуват оръжие на завишени цени.

Още по-необратима загуба от антиките обаче (които принципно могат да бъдат върнати) и от паметниците (които понякога могат да бъдат възстановени) вероятно ще е разпокъсването на тяснопреплетените религиозни секти. Допреди две години Сирия бе последната страна в Близкия изток, която бе съхранила богата религиозна смесица от времето на Османската империя. Сега, както по-рано се случи в Гърция, Турция, Египет и на Балканите, гражданската война води до консолидиране на мнозинството и изгнание или прогонване на малцинствата.

Една от отличителните черти на времето преди гражданската война в Сирия бе начинът, по който страната приютяваше толкова много етнически и религиозни групи - невиждан вече другаде. Освен доминиращите алауити имаше големи малцинства от язиди (погрешно смятани от много сунити за поклонници на дявола), мандейци (гностическа секта, за която се смята, че е произлязла от последователи на Йоан Кръстител) и урфалити (сирийски православни бежанци от раннохристиянския център Едеса – днешния турски град Урфа - бел. прев.)

Имаше също и голям брой неправославни суфитски братства, които съхраняваха важни музикални и мистични традиции. Съдейки по прецеденти в други бивши османски страни, именно тези малцинства най-вероятно ще изчезнат през следващите няколко месеца. Вече има трагични новини от руините на Алепо за масова емиграция на древната арменска общност към Ереван.

Положението на суфитите също е много зле. Най-популярният суфитски певец на Алепо бе Шейх Хабуш, който всяка сряда вечер изпълняваше впечалтяващия си зикр (религиозна церемония, включваща молитви, песнопения, музика, танц, транс - бел.прев.). Той бе също изтъкнат член на известната група за класическа арабска музика - ансамбъла "Ал-Кинди". "Никой не е чувал за Шейх Хабуш през последните три месеца", каза директорът на Ал-Кинди Джулиен Джалал Еддин Уейс, говорейки по телефона от Истанбул, където е намерил убежище.

"Той е изчезнал, а може и да е мъртъв. Неговото теке (сграда, специално създадена за събирания на суфитското братство) бе ударено от бомба и горният етаж бе разрушен. Никой не знае дали това е бил заблуден снаряд или умишлен удар на салафитите - те мразят суфитите и искат братствата им да бъдат закрити, както направиха в Тимбукту. Черните им знамена се виждат из цяло Алепо. Повечето от нашите музиканти са бездомни, а краката на главния ни въртящ се дервиш са на решето от шрапнел".

В опасност са и музикантите от християнската общност на урфалитите. Музикални специалисти смятат, че урфалитските песнопения са най-древните, които все още се използват в християнския свят. Те са композирани през 3-и век от Свети Ефрем на базата на по-ранни еврейски мелодии и стават толкова популярни, че са внесени от ранната църква на запад. Ако музикалните специалисти са прави, урфалитите са запазили коренните традиции на западното грегорианско църковно пеене и източноправославната свещена музика. Сега кварталът на урфалитите е на фронтовата линия между правителството и бунтовниците.

Когато въстанието в Сирия започна в кулминацията на оптимизма от арабската пролет, имаше надежда, че то ще донесе нова ера на свобода и демокрация. Днес бъдещето изглежда неизразимо по-мрачно, а каква Сирия ще остане след спирането на огъня е перспектива, за която малцина сега искат дори да се замислят. Някои от повредените архитектурни паметници все още могат да бъдат спасени. Повече необратими щети обаче всекидневно се нанасят върху живите традиции на Сирия, много от които излежда ще изчезнат от земите ѝ завинаги.

По БТА