Бъдещето на здравната система - по-високи вноски и доплащане в болниците

Президентът Георги Първанов за пореден път в понеделник остро разкритикува здравната реформа и поиска нова стратегия за здравеопазването в България, но не уточни в каква посока според него трябва да е промяната.

Критика на съществуващата здравна система в страната дръпна и министърът на здравеопазването Славчо Богоев, който говори след президента на провелата се в София кръгла маса на тема: "Здравната реформа в България - проблеми, перспективи и решения". И Богоев, както и държавният глава, открои най-вече проблемите в системата. В частта за перспективите министърът конкретизира най-вече финансовите параметри - предстоящото увеличение на размера на здравните вноски.

Ръководителят на ведомството, от което се очаква да предложи корекции или по-кардинална промяна на здравната реформа, се обяви за обществен дебат по темата.

Бъдещето на здравната система в България - по-високи вноски и доплащане на медицинските услуги

Здравните вноски ще се увеличават постепенно, а задължителното доплащане на медицинската помощ от страна на пациента ще моделира потреблението на медицинските услуги, заяви по време на форума министър Славчо Богоев.

По думите му, доброволното здравно осигуряване в България ще се развива бавно.

Шефът на здравната каса Иван Бокарев допълни, че се предвижда от 2006 г. здравно-осигурителните вноски да станат 8 процента. В момента те са 6% от осигурителния доход.

За нарастване на здравните вноски НДСВ говори още от 2003 г., но и до момента управляващите не посмяха да ги увеличат, оставяйки ги на финала за следващото парламентарно мнозинство и правителство. За въвеждането на платен елемент в сегашните безплатни медицински услуги за здравно осигурените лица пък се заговори от тази година. Идеята бе лансирана от шефа на здравната комисия д-р Атанас Щерев с обяснението, че така ще се реши проблема с хроничната липса на финансиране за болниците.

Здравният министър очерта проблеми без варианти за решение

Днес здравният министър Славчо Богоев индиректно разкритикува съществуващия в момента основен метод за финансиране на лечебните заведения - според определяната от здравната каса цена на клиничните пътеки, които включват отделните заболявания и необходимите средства за тяхното лечение.

Клиничните пътеки са основният проблем при болничната помощ. Те са инструмент за гарантиране на качество и не може да се използват като инструмент за заплащане, заяви Славчо Богоев. По думите му практиката пътеките да се използуват като инструмент за заплащане силно деформира болничното лечение.

Богоев разкритикува и системата за финансиране на семейните лекари, която не отчитала качеството на извършваните от тях услуги. Трябва да се въведат както премии, така и финансови наказания за общопрактикуващите лекари, заяви министърът, без да уточни как точно ще се отчита качеството на работа на семейните лекари. В момента те получават финансиране от касата за брой пациенти и извършените от тях прегледи и манипулации, а на самите пациенти се дава право на 6 месеца да сменят личния си лекар, ако не са доволни от него.

Министърът на здравеопазването заяви още, че не е решен най-важният въпрос на доболничната помощ - безпроблемен достъп до медицинска помощ за всички граждани на страната.

На финала Богоев заяви, че е необходимо е да се организира обществен дебат за усъвършенстване на механизмите за заплащане както в доболничната, така и в болничната сфера, подчерта министърът.

От недостатъчно финансиране на здравеопазването, както и от неефективното използване на наличните ресурси, се оплака и шефа на здравната каса Иван Букарев.

Първанов обвини НДСВ в липса на политическа воля за реформата

Преди тях и президентът Георги Първанов определи като значими и тежки проблемите в здравеопазването. По думите му, идеята за свободен избор на лекар е останала химера, качеството на медицинските услуги се влошава, а състоянието на болничната помощ увеличава черния пазар на медицинските услуги.

Вместо да се доближава до хората, медицинското обслужване все повече се отдалечава от тях, особено за живеещите в по-отдалечените райони, което драстично нарушава конституционните им права, заяви още той.

Държавният глава, който сам се определи още в началото на мандата си като "социалния президент", обяви, че липсва политическа воля за осъществяване на крайно належащите промени в здравната реформа.

Българското общество очаква да пристъпим към радикална промяна на доказали своята неефективност принципи и механизми на здравната реформа, заяви Георги Първанов и допълни, че ще подкрепи подготвянето и приемането на нова здравна стратегия и законодателство.

От думите на президента обаче не стана ясно как би трябвало, според него, да изглежда промяната.

Първанов разкритикува и здравно-осигурителната система и по-специално НОИ. Защо осигурителният институт не преследва длъжниците веднага след като засече липсата на здравно-осигурителни вноски, още на входа на системата, а се налага хора да бъдат изключвани от ползването на медицинска помощ, което може да застраши здравето и живота им, риторично запита държавният глава. Той се закани още в близките дни да поиска официален отговор от НОИ защо не са наказани работодателите - нарушители и не са събрани задълженията от тези, които би трябвало да ги плащат.

Първанов бе първият, който реагира остро след изтичането на гратисния период за безплатна медицинска помощ за длъжниците на здравно-осигурителната система.

Патосът на президента тогава бе предизвикан от хората на трудови договори, оказали се здравно неосигурени по вина на своите работодатели. От НОИ тогава обясниха, че разполагат с пълна база данни за периода след 1 януари 2003 г., когато бе въведена задължителната регистрация на трудовите договори, но нямат подобна информация за предишните три години. От института уточниха, че само срещу трудова книжка ще се възстановят осигурителните права на тези граждани.

След като близо 2 млн.българи останаха без право на безплатна медицинска помощ от 1 октомври, в средата на миналия месец правителството внесе промени в закона за здравното осигуряване, които предвиждат значително по-мек режим за изключване от системата и въвеждат регламент за вход в системата за българите в чужбина.

Днес тези мерки бяха определени от президента като "палиативни", с временен ефект, прехвърлящи проблема на следващите управляващи.

Пак във връзка с невнесените здравни осигуровки Първанов се "сети" за резерва на здравната каса в БНБ, стигнал 750 млн.лв. Гражданите трябва да попитат поради каква причина тези средства не се използват по предназначение, каза държавният глава. От думите му обаче пак не стана ясно в каква насока според него е добре да се използват тези пари.

При създаването на големия резерв на здравната каса, в който се отчисляват част от приходите от здравните вноски, бе обявено, че той ще се използва като буфер при евентуален финансов срив на финалния етап от здравната реформа - при болничната помощ.

Споделяне

Още от България

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?