Българите - песимистите на Балканите

По-малко от 20 процента от българите смятат, че страната им в момента върви по правилен път. Малко по-висока е тази стойност сред твърде сродното като маниер на реагиране македонско население. В Румъния 33 процента гледат с надежда към бъдещето, а в Сърбия това е всеки втори гражданин. Това показва анализа на Андреас Кайзер върху данни от проучване на общественото мнение в страните от Югоизточна Европа, финансирано от външното министерство на Норвегия, съобщи Радио Дойче веле.

Българите да най-големи песимисти, косоварите - най-големи оптимисти

Как се преценява личната икономическа ситуация в сравнение с предходната година? Близо 60 процента от анкетираните българи заявяват, че сега живеят по-лошо от преди. Едва 5 процента намират, че положението им се е подобрило. От македонците подобно схващане изразяват над 10 процента от анкетираните, в Румъния - 20 на сто, в Сърбия - даже 35 процента.

Допитването беше проведено в девет балкански региона. Никъде картината по този въпрос не е така отрицателна, както в България, и никъде не е по-положителна, отколкото в Косово. Резултатите за преценката на личното икономическо положение не са изненадващи. От тях е видно, че над 80 на сто от българите са крайно недоволни от личното си икономическо състояние. Сред румънците, македонците и сърбите делът на недоволните е малко под 60 на сто. За отбелязване е фактът, че в тези страни над 20 процента от допитаните вече изразяват задоволство от личните си постижения в тази сфера. В България обаче техният дял е под 5 процента.

Сърбите гледат с най-голяма вяра в бъдещето

Анкетираните лица са били запитани още как предвиждат икономическото си състояние през следващата година. И на този въпрос българите отговарят скептично. Само 10 процента разчитат на подобрение, а 35 на сто очакват влошаване. В Румъния и Македония оптимизмът и песимизмът са балансирани, а в Сърбия над 50 на сто от анкетираните гледат с вяра в бъдещето.

Картината се променя, когато перспективите за бъдещето се разширят за срок от 5 години. Тогава и в България започват да преобладават положителните очаквания. Над 20 процента от хората разчитат на това животът им да се подобри. В Румъния те са над 35, в Македония - 45 на сто, а в Сърбия близо 70 процента от допитаните имат подобна нагласа.

Бедност, безработица и корупция тормозят всички на Балканите

Кои са според вас най-спешните проблеми на страната? Тук българите посочват като основни безработицата, бедността и престъпността. В Сърбия класацията се води от безработицата, следвана от корупцията и бедността. Румънците оценяват корупцията като най-съществен проблем за страната. След нея се нареждат бедността и безработицата. Класацията на македонците е подобна на българската, с единствената разлика, че на третото място е посочена не престъпността, а корупцията.

Сред зададените въпроси в югоизточноевропейските страни е и този за най-големите страхове на населението. Тук българите посочват същите три проблема, както в предната класация, а именно безработица, бедност и престъпност. В Румъния и Сърбия към тези фактори се добавя още един - страхът от държавни кризи и вътрешнополитически размирици. Същото е положението в Македония, където по разбираеми причини страхът от война и въоръжени конфликти се посочва преди страха от бедността и безработицата.

Църквата с най-голямо доверие в Румъния, с най-малко у нас

Сред националните институции, ползващи се с най-голямо уважение в Югоизточна Европа, като цяло са църквата, армията и университетите. Между отделните страни обаче съществуват значителни различия. В Румъния църквата се ползва с над 90 процента доверие, в Сърбия - с над 60 на сто, а в България и Македония - само с 50 процента. На армията в Румъния се доверяват 80 процента от гражданите, докато в Македония, Сърбия и България тя получава подкрепа от едва половината на населението. При университетите отличията между отделните страни стават още по-големи. Само една четвърт от българите имат доверие в университетите като институция. Затова пък в Румъния този процент е 60 на сто, в Сърбия - 45, и 40 на сто - в Македония. В България с най-голямо уважение се ползва президентът, а неправителствените организации - с най-ниско. В Румъния на двата полюса са църквата и неправителствените организации, в Сърбия - армията и местните органи на управление, а в Македония - армията и правителството.

Путин се радва на най-голямо одобрение в България

От международните институции с най-голямо доверие в страните от Югоизточна Европа се ползват ЕС, ООН, Световната банка и НАТО. Като цяло обаче изброените институции получават по-голямо доверие от румънците и по-малко - от българите.

Същото се отнася до личности на световната политика като Кофи Анан, Джордж Робъртсън, Джордж Буш и Романо Проди. Руският президент Владимир Путин получава от българите значително по-голямо одобрение в сравнение с македонци, румънци и сърби.

И накрая да хвърлим поглед на сравнение към средствата за масова информация. Доверието към тях е най-високо в Румъния - 70 на сто. В България общо 55 процента от анкетираните имат доверие в средствата за масова информация, в Македония и Сърбия обаче едва всеки четвърти.