Българите хем искат независим президент, хем вярват, че ще спечели този на ГЕРБ

Управлението на ГЕРБ няма алтернатива; БСП се връща до най-високите си електорални нива от последните 3 години

Българите хем искат независим президент, хем вярват, че ще спечели този на ГЕРБ

Близо 70 на сто от българите искат бъдещия президент да е независим от изпълнителната власт и неин коректив, но в същото време масовите очаквания са изборите да бъдат спечелени от самостоятелен кандидат на управляващата партия ГЕРБ. Такива картина очертава последното социологическо проучване на "Екзакта рисърч груп", направено между 25 и 31 май сред 1000 души.

Над 60 на сто от хората не виждат алтернатива на управлението на ГЕРБ сред парламентарно представените сили, а над 80% не виждат такава и сред партиите извън парламента. ГЕРБ е първа политическа сила с електорален дял от 26.5% от пълнолетните българи, а БСП е втора с 15.4%. Непосредствено след своя конгрес, социалистите се връщат до най-високите си електорални стойности от последните три години, което показва, че при тях протича процес на мобилизация на твърдото ядро, коментира агенцията. В същото време след създаването на ДОСТ се наблюдава леко свиване на електората на ДПС.

Няма особени промени в подкрепата към Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и "Атака".

В тази ситуация 69 на сто от анкетираните заявяват, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението, а не за такъв, който да е негов придатък. 51 процента декларират, че определящото в техния избор за президент са качествата на кандидата. За 31% от българите е важно кандидатът, за когото ще гласуват, да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да гласуват за независим кандидат.

Хората твърдят, че гласуват за личности, но реално постъпват по различен начин

Подобни резултати екипът на "Екзакта" получава не за първи път. Стана обществено престижно да твърдиш, че гласуваш за личности и правиш мажоритарен избор, но реално да постъпваш по различен начин, отбелязват социолозите.

Данните от настоящото изследване не дават основание да се говори за доминиращо обществено очакване към бъдещия президент. Регистрираме съизмерими дялове от респонденти, които поставят три акцента върху това:
- президентът да бъде социално чувствителен (34%);
- президентът да е толерантен и консенсусен (31%);
- президентът да е "човек със силна ръка" – твърд, решителен и безкомпромисен (35%).

За социално чувствителен президент се обявяват предимно жените, хората с ниско образование, бедните, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства, избирателите на БСП и на ДПС, както и политически апатичните българи.


За толерантен и консенсусен президент се обявяват хора на възраст под 50 години, жители на градовете на страната и представители на етническите малцинства.

Избирателите на ГЕРБ, на "Атака" и на ПФ предпочитат да гласуват за президент със "силна ръка". Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъжете, хората на възраст между 30 и 40 години, както и тези на възраст между 50 и 60 години и жителите на градовете-областни центрове, според данните на "Екзакта".

В публичното пространство битуват представи, според които самостоятелен кандидат на ГЕРБ е много вероятно да спечели предстоящите президентски избори, коментират от "Екзакта". Респондентите поставят под въпрос възможностите на всички останали партии самостоятелно да се преборят за президентското място със свои кандидатури.

В успеха на самостоятелен кандидат на БСП вярват 12 процента от интервюираните. Една пета от българите преценяват, че големи шансове срещу кандидата на ГЕРБ има единствено широка коалиция, включваща леви, патриотични и центристки формации, а не тяснопартиен кандидат. Във възможностите на подобна коалиция вярват 53 на сто от избирателите на БСП и 52 процента от тези на АБВ.


35 на сто от избирателите очакват на предстоящите президентски избори БСП и АБВ да номинират обща кандидатура.

Управлението на ГЕРБ няма алтернатива

61% от българите твърдят, че управлението на ГЕРБ няма алтернатива сред парламентарно представените партии, а 86% не виждат такава алтернатива и сред партиите извън парламента.

Три пъти по-малък е делът на онези, които смятат, че са възможни предсрочни парламентарни избори – 20%. Предсрочни избори по-често от останалите очакват избирателите на БСП, на "Атака" и особено тези на ДПС.

92% от избирателите на ГЕРБ са убедени, че тяхното второ правителство ще оцелее до самия край на мандата си.

След конгреса БСП се връща до най-високите си електорални стойности от 3 години

ГЕРБ е първа политическа сила с електорален дял от 26.5% от пълнолетните българи, а БСП е втора с 15.4%. Непосредствено след своя конгрес, социалистите се връщат до най-високите си електорални стойности от последните три години, което показва, че при тях протича процес на мобилизация на твърдото ядро. Предизвикателство пред новото ръководство на социалистическата партия ще бъде спечелване на доверието на вече разочарованите леви избиратели, както и привличане на периферен вот.


РБ се нарежда на трето място с 5.6% от имащите право на глас българи и така запазва без значими промени електоралния си дял от последната година. Същото важи и за ПФ, за които в момента биха гласували 4.5% от пълнолетните българи. АБВ в края на май има 2.6% електорална тежест и през последната година поддържа стойности в рамките на около 3% от вота на всички българи, което засега им гарантира представителство в следващ парламент (3% е дял от всички имащи право на глас, а не от гласуващите).

Има известно свиване на електората на "Атака" до 1.5-процентов дял от всички избиратели. При подобен резултат партията трудно би се преборила за присъствие в парламента.

Колебания сред електората на ДПС

След учредяването на ДОСТ регистрираме леко свиване на електората на ДПС. Паралелно с това обаче забелязваме премълчаване на електоралните намерения с аргументите, че избирателите не са се ориентирали коя формация ще подкрепят. Към края на май 2016 г., декларираният вот за ДПС възлиза на 5.4%.

Вторичният прочит на данните показва, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 г. Най-много свои бивши избиратели са запазили БСП, ГЕРБ и ДПС – по над 80%.

ПФ, АБВ и РБ са запазили по около две трети от избирателите си.

Първанов е с най-голям обединителен потенциал вляво, следван от Нинова

79 на сто от избирателите на БСП одобряват избирането на Корнелия Нинова за председател на партията. По около една трета от българите очакват избирането на Нинова да разшири влиянието на БСП в страната, да направи от БСП силна лява опозиция на управляващите и да благоприятства създаването на широка лява опозиция, която да включва и други леви партии.

Значимо е общественото внимание и по повод на излизането на АБВ в опозиция и напускането на Ивайло Калфин от поста вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Одобрението за излизането на АБВ от управленската конфигурация е по-висок дял от неодобрението (35% :27%). Оттеглянето на АБВ от властта се одобрява от хора на възраст над 59 години, от високообразовани респонденти, от живеещи в големи лишения и бедност, както и от жители на столицата. Видно е, че това решение на АБВ среща подкрепа не само от левите избиратели. Напускането на Ивайло Калфин от постовете му не поражда еднозначни оценки. На три приблизително равни дяла се разделят хората, които одобряват и неодобравят напускането му или не могат да преценят.

Георги Първанов е фигурата с най-голям обединителен потенциал вляво, следван от Корнелия Нинова. 15% от българите гледат на Първанов като на обединяваща левицата фигура, а 10% мислят същото за Корнелия Нинова. Имената на Първанов и Нинова се посочват най-често от хора на възраст над 50 години, от жители на градовете-областни центрове и селата, от избиратели на БСП и на АБВ. Макар и с по-скромни дялове от по около 4-5%, като обединители на лявото са посочени още Стефан Данаилов, Ивайло Калфин и Мая Манолова.

Споделяне
Още по темата
Още от България