Българите не издържат едно управление 4 години

Мандатът на Народното събрание да се намали от четири на три години, предложи бившият вицепремиер от ОДС Веселин Методиев по време на конференцията "Демократична ли е България - разговор преди Копенхаген"

Тригодишният мандат може да отрази навреме настъпващите промени в обществените нагласи и да предотврати извънредни ситуации, смята Методиев. Той смята например, че хората натрупали голяма злоба срещу Иван Костов и по ирационален начин след това гласували за идването на власт на НДСВ, защото 4 години управление е дълго като се имат пред вид особеностите на народа ни. Методиев смята, че с намаляването на мандата ще предотврати и крайното обезверяване на хората, и спадът на доверието в институциите. Динамиката на овладяването на кризите е част от европеизацията ни, смята бившият министър.

Форумът беше организиран от фондация "Конрад Аденауер" и Европейския институт. Сред дошлите да чуят изказванията за демократичния напредък на институциите, беше и началникът на кабинета на премиера Ради Найденов, както и зам.председателят на СДС Владимир Кисьов, който е и представител на Европейския институт.

Бившият шеф на НСС Атанас Атанасов посочи, че много граждани на България предпочитат сигурността си пред отстояването на демократичните ценности. Той очерта парадокса как заради страха от престъпността, хората могат да стигат до крайност и да поискат твърдата ръка да решава проблемите им.

Той илюстрира това с предложението на ген. Бойко Борисов да се въведат изходни визи като решение на проблема с нелегалната емиграция към ЕС. Подобна идея ощетява правото на гражданите на свободно придвижване, стига, разбира се, да не е заплашващо националната сигурност. В същия дух, според Атанасов не е изключено да се предложи и позабравената практика от комунистическо време за задължителното жителство. Правителствата се избират, за да решават проблемите на гражданите, а не за да създават такива, каза ген. Атанасов.

Той припомни и изказване на ген. Борисов, че ролята на правозащитните органи била в репресията и наказателното преследване. Атанасов заяви, че ролята на правоохранителните органи е да гарантират правата на нормалните граждани, а не в репресията. Необходимо да се промени манталитета не само на полицаите, но и на всички българи - жертви на тоталитарни си стереотипи, посочи Атанасов.

Той очерта като проблем това, че една трета от гражданите, пострадали от престъпността, не информират и не търсят защита от държавата. Еврокомисията препоръчва на България да се гарантира обективността на данните за престъпността.

Атанасов определи като добре платена PR кампания парадокса, че рейтингът на МВР е скочил и има спад на престъпността, а в същото време хората не искат да отидат да се оплачат на полицаите са посегателствата на престъпниците.

Запитан защо преди повече от година, заради едно битово убийство беше организиран митинг пред парламента за свалянето на правителството на СДС, а днес, когато всеки ден има новини за убийства на деца от родители, никой не тръгва на подобни действия, ген Атанасов не даде директен отговор. Той само посочи, че Министерството на външните работи отправяло покана към трима руски дипломати да напуснат страната. Атанасов каза, че няма доказателства, но определено виждал връзка между двете събития.

По думите му, в последната година от управлението на СДС, организираната престъпност е инвестирала в клатеното на синьото правителство и в подготовка за идването на власт на сегашното управление.

В началото на конференцията директорът на бюрото за България на фондация "Конрад Аденауер" Вулф Броке каза, че дефицити в демокрацията има не са само в България, но и в Германия. Като негатив на сегашното българско управление, той посочи неизпълнението на обещанията на НДСВ към избирателите и двузначната позиция на правителството по казуса с Ирак и отношенията със САЩ. Недостатъците в правосъдието също бяха посочени от Броке като проблеми на демокрацията у нас. Вътрешната демократичност на партиите и възможността за волеизявление отдолу нагоре, а не налагането на решения от едно апаратно ръководство, беше следващият български дефицит, който беше подчертан от представителят на фондация "Конрад Аденауер".