Българите не вярват на институциите си

Българите продължават да не вярват на националните си институции и в същото време остават едни от най-големите еврооптимисти. Това показват данните на социологическото изследване Евробарометър, представени в сряда.

Проучването е проведено преди парламентарните избори през юли и обхваща над 1000 български граждани.

Българите не вярват на правителство, парламент и правосъдие

Едва 14% от българите имат доверие на националното правосъдие при 48% доверие на гражданите на ЕС като цяло към националните им правни системи.

България остава и на едно от последните места сред наблюдаваните страни по отношение на декларираната степен на доверие в собственото национално правителство – едва 17% от българите са имали доверие в правителството през юни тази година, когато е проведено изследването. Над 50% от анкетираните българи обаче са посочили, че имат доверие на Европейската комисия.

В Люксембург доверието към националното правителство е най-високо – 77%. Средното ниво на доверие в националните правителства сред гражданите на 27-те страни от ЕС е почти двойно по-високо от доверието на българите.

По-ниско е било доверието към правителството само в Унгария и Латвия - 14 и 10%.

Едва 10% от българите имат доверие на националния си парламент, при 32 процента средно за ЕС. Доверието на българите в Европейския парламент обаче е 61% - с 14% по-високо от средното за Европа.

13 на сто от българите са посочили, че имат доверие в политическите партии, при 19% средно в ЕС.

В същото време в България и Румъния (62%) продължава традиционно да е най-високо доверието в ЕС и институциите му. В България доверието към ЕС е достигнало 60 % - най-високо, откакто страната е член на съюза. Средният показател за ЕС е 45%. Най-ниско е доверието във Великобритания – 22%.

3% от българите биха дали социалната ни система за пример

Едва 3% от българите са на мнение, че социалната ни система може да служи за пример на други страни, за разлика от 46% от гражданите на ЕС като цяло, които биха препоръчали националните си системи.

Близо половината българи приемат, че системата за социални грижи е твърде скъпа за обществото и едва 8% смятат, че тя осигурява достатъчно широк кръг от грижи и услуги. Средно 48% от анкетираните в 27-те страни членки обаче са посочили, че са доволни от кръга на грижи и услуги, които осигуряват националните им социални системи.

Трима от всеки четирима българи изпитват несигурност, когато става въпрос за пенсиите им. Този дял е с почти 20 пункта по-висок от отчетените резултати на средноевропейска база.

Икономическата ситуация най-голям проблем към момента

Анкетираните български граждани са посочили като най-сериозни проблеми пред страната – икономическата ситуация (51%), безработицата (38%), инфлацията (30%) и престъпността (29%). В това отношение данните се доближават до средноевропейските, при които обаче безработицата изпреварва икономическата ситуация. Българите са и по-загрижени за престъпността (29% при средно за ЕС 16%).

Най-високо оценяват родните си икономики гражданите на Люксембург и Дания – там нивото на положителните оценки е около 70%. Почти 90% от българите оценяват положението на икономиката на страната като лошо.

Но България не е нацията с най-ниски оценки за националната си икономика – само 5% от унгарците и едва 2% от латвийците оценяват положително икономическата ситуация в страните си.

Най-желани мерки – подкрепа за безработните, малкия и средния бизнес

Подкрепата за малкия и средния бизнес, преди всичко, и подкрепата за безработните, на второ място, са определени от европейските граждани като основни приоритети на Европейския съюз по отношение на усилията за преодоляване на последствията от кризата. На това мнение са и преобладаващата част от българите.

Те обаче са по-склонни да смятат, че и големите компании имат нужда от помощ от страна на Европейския съюз, както и че антикризисните мерки трябва да включват инвестиции в областта на енергетиката и околната среда.

Нито европейците като цяло, нито конкретно българските граждани декларират осезаемо влошаване на финансовата ситуация на домакинствата си. Най-високи оценки за финансовото положение на домакинствата са отчетени в северните страни-членки на ЕС – Дания, Финландия, Холандия, Швеция. Близо 90% от гражданите на тези страни оценяват положително материалното положение на семейството си. Сред българите тези, които оценяват негативно финансовата ситуация на домакинството си, са 65%.

Българите в повечето случаи оценяват отрицателно личния си трудов статус, като едва малко над една трета от тях го определят като добър. Сигурността на работното място е много важна и за българските граждани, но те поставят значително по-силен акцент върху доброто заплащане, тема, която има специфични измерения в България като една от страните с най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз.

Околната среда - основен приоритет през 2030 г.

Накарани да оценят проблемите на бъдещето гражданите на ЕС като цяло виждат като основен приоритет през 2030 година околната среда. След 20 години вторият основен проблем според европейци и българи ще бъде икономическата ситуация. Следват престъпността, имиграцията, енергията, тероризмът и други.