Българите по-благосклонни от европейците към имигрантите

Българите са позитивно настроени към чужденците в страната, само 7% от сънародниците ни проявяват ксенофобия, което е по-ниско равнище в сравнение с развитите демокрации в Западна Европа.

Ксенофобските нагласи са предимно сред дезинтегрирани представители на българското общество, част от които сами имат планове на емигрират, показват данни от изследване на Галъп Интернешънъл, представени на кръгла маса в София "Интеграция на имигрантите като фактор за тяхното развитие в България", съобщи БТА.

Според изследването на Галъп, в България най-добре се приемат чужденците от Централна Европа, от Балканите и Западна Европа - имиграционни потоци, които нарастват. Към тази група изследването включва и чуждите инвеститори и мениджъри, които в последните години се установяват в България.

Сред българското население няма негативна нагласа към имигранти от по-бедните страни от Африка и арабския свят.

По-лошо обаче се приемат чужденци от региони, мислени като огнища на ислямски фундаментализъм или на тероризъм, както и от общности, за които има предразсъдъци като за силно криминогенни: Косово, Чечня, Централна Азия, Афганистан.

Изследването показва, че многобройната група на чужденците, установили се в България, е от бившите страни от ОНД - 33% са от Русия и още 13 на сто - от Армения, Украйна, Грузия и Централна Азия. 14% от чужденците в България са от Близкия Изток, 13 процента - от Източна и Югоизточна Европа, 12 % - от страни от Европейския съюз и от САЩ. 4 процента са гражданите на Китай, 3% - от Африка и още толкова - от Южна и Югоизточна Азия.

При представянето на изследването Живко Георгиев от Галъп отбеляза, че относителният дял на имигрантите с висше образование в България е около 24 %, което е два пъти по-високо от този на българите с висше образование. Той посочи още, че типичният имигрант в България е работодател, а не наемник и че расте броя на чужденците, които идват у нас, защото в страната "става нещо" и виждат предизвикателства за личностна изява.

Като причина за толерантното отношение на българите към имигрантите Георгиев и факта, че те са малко и не могат да бъдат приети като заплаха за националната сигурност или културната ни идентичност, нито като заплаха на пазара на труда, както в развитите западни страни.

Голяма част от българите виждат в увеличаването на имигрантите белег, че България все повече заприличва на нормална европейска държава. З част от тях притокът на чужденци е и лек на комплексите за малоценност. Според други привличането на имигранти може да противодейства на демографския спад, който е проблем за 32 % от сънародниците ни.

От Галъп Интернешънъл коментираха, че макар българското законодателство да се развива в посока на европейските стандарти, все още е прекалено пасивно и не благоприятства активна национална политика към имигрантските общности. Имигрантите познават много лошо законите, които е трудно да бъдат намерени на някои от световните езици, затова са и чест обект на корупционен натиск, посочи Георгиев.

На днешния форум беше представен проект за концепция за нова национална имиграционна политика, отворена към желаещите да се установят в страната. Той предлага да се помисли върху възможността за въвеждане на квоти за емигранти, отпадане на ограничението им на право на собственост на земя, нова политика, особено по отношение на млади и висококвалифицирани чужденци.

По време на кръглата маса президентът на фондация "Манфред Вьорнер" Любомир Иванов съобщи, че през октомври ще бъде създадена национална организация на имигрантите и бежанците в страната.