Българите по-оптимистични - 45 % очакват по-добра 2005 година

45% от българите очакват 2005 г. да бъде по-добра от изтичащата година, а българите стават все по-големи оптимисти, сочат данните от национално представително проучване на "Алфа рисърч", оповестени в сряда. Изследването е проведено през първите две седмици на декември.

Независимо от тези позитивни тенденции, за мнозинството годината е била същата (41%) или по-лоша (40%). Усещането за срив и непредвидимост вече е преодоляно, но същевременно с това безработицата, ниският жизнен стандарт и здравеопазването остават основните проблеми за българина в икономическата и социална област.

Със 7 процента (от 31 на 38%) е нараснал делът на оптимистите за последната една година, което е станало изцяло за сметка на хората, които очакват влошаване. Открояващо оптимистични са очакванията на бизнеса и на хората с по-високо образование в активна възраст от големите градове.

12% от българите отчитат подобряване на личното си финансово състояние, а подобрението на икономическото положение в страната може да прекъсне традицията за отрицателен вот към управлението в края на всеки мандат, прогнозира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

2004-та се отличава от предходните две години по настъпилата стабилизация в доходите на домакинствата. С 10% е спаднал делът на семействата, които отчитат влошаване на финансовото си състояние за сметка на тези, при които няма промяна.

НДСВ се определя като най-успешното правителство през прехода

Най-успешното правителство на прехода е сегашното, с премиер Симеон Сакскобургготски, показват още резултатите.

През периода 2001 - 2004 г., всеки втори анкетиран застъпва тезата, че нито едно от деветте правителства от началото на прехода не може да бъде определено като успешно.

Сред останалите 50% от пълнолетните обаче позицията "най-добро правителство" си оспорват последните два кабинета: на ОДС и на НДСВ-ДПС.

Сравнението на данните за последните четири години показва, че в самото начало на мандата нагласите са почти изравнени - 15% за правителството на Симеон Сакскобургготски, срещу 11% за това на Иван Костов. В средата на управлението си настоящият кабинет търпи силна критика и оценките са в полза на правителствата на Иван Костов (13%) и Стефан Софиянски (12%).

През декември 2004 година обаче, като най-успешен се възприема настоящия кабинет (18%), който е вече с двойно по-високи оценки от тези за предишното правителство.

Симеон води по рейтинг министрите

Премиерът има най-висок рейтинг в правителството - 35 процента. Одобрението за Симеон през последните 12 месеца обаче се отличава със съществена динамика: средната му стойност за годината е 33%, но нараства от 26% в началото до 35% в края ѝ.

Най-успешните министри през 2004 г. според българите са финансовият Милен Велчев с 31% положителна оценка, следван от Соломон Паси и Меглена Кунева. След отличниците се нареждат още Лидия Шулева, Васил Иванов - Лучано и Георги Петканов.

Класацията за най-неуспешните членове на кабинета се води от Божидар Абрашев с 33%, Славчо Богоев и Валентин Церовски, за когото отрицателна оценка дават 15% от запитаните.

Независимо от позитивните тенденции обаче, половин година преди парламентарните избори отрицателните оценки за правителството продължават да доминират над положителните - 63 към 30 на сто.

Отношението към сегашното правителство минава най-общо през три етапа, като през тази година е налице известен ръст в одобрението, стабилизиращ се на около 30%. Първоначален пик на доверие (68%) има през първата година от управлението, след което следва кризисна 2002-ра, когато първоначалните положителните оценки се сриват наполовина, а има и последващ спад дори и на тази двойно намаляла подкрепа. Стабилизиране и плавно възвръщане на общественото доверие настъпва през 2004-та година.

Корупцията, престъпността и неефективната съдебна система са най-значимите проблеми

Президентът е институцията, която отбелязва непрекъснат ръст в доверието, който в края на 2004 г. е вече 78 на сто.

Полицията и армията все още са институциите, на които българинът вярва най-много след президента, а най-отрицателна е оценката за работата на парламента - 81%.

Отношението към съдебната и законодателна власти е преобладаващо и устойчиво негативно. За периода не повече от 1/5 от избирателите имат позитивно отношение към тези институции, а през 2003 и 2004 доверието към парламента спада до 13%.

74% от хората имат негативно отношение към съда, а към прокуратурата - 73 на сто. Неефективното функциониране на институциите, които би следвало да гарантират обществения интерес и върховенството на закона, обезценяват или най-малкото, намаляват ефекта от наблюдаваните икономически промени, смятат социолозите.

Изследванията показват, че като най-значими политически проблеми общественото мнение определя корупцията, престъпността и неефективната съдебна система.

Критично пада рейтингът на лидерите на десните партии

По отношение на политическите сили, БСП продължава да води по одобрение, а НДСВ устойчиво запазва мястото си на втора политическа сила.

Доверието в коалиционния партньор ДПС също бележи сериозен спад през първата година от мандата и през 2003 - 2004 се установява в рамките на 17%.

Въпреки че е относително малка, подкрепата за новосъздадената партия на Иван Костов ДСБ е силно консолидирана и към декември т.г. тя вече се очертава като партия с шансове за място в следващия парламент, според данните на "Алфа рисърч".

Критично пада рейтингът на лидерите на десните партии, показва още изследването.

През четирите години, в които е в опозиция, СДС получава одобрението на средно 20% от избирателите, но доверието в лидера му Надежда Михайлова бележи съществен спад - от 57% през 2001-ва до 28 на сто през този месец.

Макар и за доста дълъг период от време да е сред най-добре възприеманите от обществото, отношението към Стефан Софиянски през последните месеци е с повишено отрицателна оценка - от 19% през 2001 на 57 % през 2004.

Българите предпочитат цветни бюлетини

Повечето български избиратели (52%) заявяват предпочитанията си към цветните бюлетини за гласуване. Цветните бюлетини са фаворит за представителите на всички социално-демографски групи, но сред тях се открояват преди всичко хората над 61 години, тези с основно образование, пенсионерите, ромите, симпатизантите на БСП и ДПС.

Общо 44% от избирателите, главно от същите тези социални групи, биха искали предпочитаната от тях партия да има свой цвят и бюлетините, с които се гласува, да имат същия цвят.

По-малък е делът на избирателите, които предпочитат вариантите интегрална бюлетина, в която влизат всички политически сили и избирателят трябва сам да очертае с кръг своя фаворит (20%) или отделни бели бюлетини за всяка партия (19%). Обратно на цветните бюлетини, в подкрепа на алтернативните начини на гласуване повече от всички останали се обявяват 18 - 50 годишните, учащите, служащите, хората със средни и по-високи доходи, симпатизантите на по-малките извънпарламентарни партии.

Изводът на "Алфа рисърч" е, че електоралните нагласи на избирателите през периода 2001 - 2004 се характеризират със сериозна динамика, довела до значим електорален аванс за БСП и силна фрагментираност на десния и дясноцентристкия вот.