Българите подкрепят промени в Конституцията заради съдебната реформа

Българите подкрепят промени на Конституцията, като най-необходимата според тях е свързана със съдебната власт. Това показва проучване на агенция "Алфа рисърч", по съвемстен проект с американския Национален демократичен институт за международни отношения.

Най-необходимите конституционни промени според анкетираните са в областта на съдебната власт - 67 на сто. По равен дял - 34 %, смятат, че са наложителни изменения в основния закон във връзка с проблемите на местното самоуправление и с отношенията между институциите и техните правомощия. Малък дял - 12 процента, са на мнение, че са необходими промени във връзка с формата на управление на страната, коментира Станислав Стоянов от "Алфа рисърч", цитиран от БТА.

Според 76 на сто от българите е нормално да има промени в Конституцията, когато това е необходимо, само за 16 % основният закон е неприкосновен и не бива да се променя.

Според 63 % от анкетираните, проблемите в съдебната система не могат да се решат само с персонални промени, а с изменения в основния закон, които да подобрят работата на съдебната система. 25 % определят системата като добра и виждат проблема в отделните служители. 3 процента са на мнение, че няма проблеми в съдебната система и не са необходими нито персонални, нито конституционни промени.

44 на сто оценяват работата на съдебната система твърдо отрицателно, а 28 на сто - по-скоро отрицателно. Положителна оценка дават само 3%, а по-скоро положително е мнението за съдебната система на 9 процента от анкетираните.

65 % от анкетираните се обявяват за въвеждане на мандатност за висшите магистрати, а 69 на сто - за ограничаване имунитета на съдиите. 43 процента подкрепят идеята прокуратурата и следствието да излязат от съдебната власт.

Изследването констатира желание на гражданите за широк обществен дебат за промените в Конституцията с участието и на обществото. 63 % се обявяват за участието на гражданите в дискусията. 62 % смятат, че в дебата трябва да се включат експерти, а според 50 % - и депутатите. 8 на сто са на мнение, че такъв дебат не е необходим извън Народното събрание.

89 % от българите подкрепят идеята с промяна в Конституцията да се намали броят на депутатите в парламента, 77 % застават зад предложението народните представители да нямат имунитет.

68 % са съгласни да бъдат разширени правомощията на областните съвети и те да могат да определят местните данъци и такси, а 80 % подкрепят предложението областните съвети да се избират пряко от населението.

Социолозите констатират, че въпреки критичното отношение към работата на депутатите, българите виждат в Народното събрание сериозен гарант за отстояване на националните интереси. Тезата си те подкрепят с данните, че анкетираните не одобряват идеята правителството, а не Народното събрание, да разрешава преминаването на съюзнически войски на територията на България.

Българите не приемат и идеята президентът да назначава кабинета, отбеляза Станислав Стоянов.

57 % от анкетираните одобряват въвеждането на мажоритарни избори за една част от депутатите и запазване на пропорционална система за останалите. 29 на сто са съгласни министрите да остават народни представители, докато 49 процента са против.

Според 67 % трябва да се даде право на гражданите да подават индивидуални жалби до Конституционния съд, а 21 на сто са на мнение, че трябва да остане сегашното статукво.

51 % смятат, че е необходимо с промени в основния закон да се увеличат правомощията на президента, според 31 % е по-добре да останат същите, а 2 процента са на мнение, че те трябва да се намалят.

Станислав Стоянов отбеляза, че в обществото има консервативно мнозинство от около две трети от българите, което подкрепя присъединяването на България към ЕС и НАТО, но не приема задълженията, свързани с това членство. Социолозите подкрепят тезата си с данни от изследването, според които 63 % от анкетираните са против да се даде възможност на чужди граждани да придобиват право на собственост върху земеделска земя в България, както и че 61 % са против европейските институции да упражняват компетенции, които в момента са само на български институции.