Българите ползват ресурси сякаш имат 1.3 планети

Светът е тръгнал към екологична кредитна криза, която е много по-тежка от финансовата, тъй като в момента хората използват с една трета повече ресурси, отколкото планетата ни може да възпроизведе. Това е основният извод от доклада "Жива планета 2008” на международната природозащитна организация WWF, оповестен в сряда.

"Светът се бори с последствията от надценяването на финансовите си активи, но предстои много по-сериозна криза – екологичната кредитна криза, причинена от подценяване на екологичните активи, които са в основата на живота и благоденствието”, каза генералният директор на WWF Джеймс Лийп.

Докладът, разработен заедно с Лондонското зоологическо дружество и мрежата „Глобъл Футпринт” показва, че над три четвърти от хората по света живеят в държави, които са "екологични длъжници”, защото националната консумация надвишава биологичния капацитет на страната им.

"Ако продължаваме да живеем по този начин, през 2030 г. ще ни е необходим еквивалента на две планети, за да поддържаме начина си на живот”, се казва още в доклада. Това е с две десетилетия по-рано, отколкото предричаше същият доклад през 2006 г., като данните дори не вземат предвид опасността от катаклизми, като ускоряването на промените в климата.

Документът се публикува веднъж на две години от 1998 г. насам и вече е приет за мерна единица за това доколко "жива” е към момента планетата ни.

САЩ и Китай са държавите с най-висок национален отпечатък върху планетата, като всяка от тях изразходва по около 21% от световния биокапацитет. Заради разликата в жителите обаче на американците са необходими 4.5 планети Земя, за да поддържат начина си на живот, докато на китайците е достатъчна и една „планета”. Българите потребяват ресурси все едно, че разполагат с 1.3 „планети Земя”, а чехите – с 2,5 планети.

Свръхизползването на природните ресурси води до обезлесяване, ерозия на почвите, замърсяване на въздуха и водата и драстично намаляване на биоразнообразието с 1/3 в сравнение с 1970 г, сочи докладът. Преди две години преразходът на ресурси бе една четвърт.

В резултат натрупваме "екологичен дълг" от между 4 и 4.5 трилиона долара годишно, което е два пъти повече от предполагаемите загуби на световните финансови институции в резултат на финансовата криза, казват авторите на проучването.

Проблемът става още по-тежък заради факта, че населението и потреблението на света растат по-бързо, отколкото технологиите могат да разширяват капацитета за производство от естествения свят.

"Централна и Източна Европа имат възможности да се развиват и подобряват, без да се налага да черпят повече ресурси, отколкото природата може да възпроизведе”, обяснява Майкъл Балцър от Дунавско-Карпатската програма на WWF. Регионът има тези показатели заради емисиите въглероден диоксид от неефективното използване на енергия за производство на единица продукт, което надвишава два до три пъти нивата в Западна Европа. Страни като България имат шанс да спестят пари, като намалят разхода на енергия за производство.

Докладът показва, че като цяло светът може да постигне намаляване на емисиите парникови газове с 60 до 80 на сто към 2050 г. с използването на енергоспестяващи технологии и възобновяеми енергийни източници.

"Човечеството може да живее добре според възможностите на планетата, но трябва да сме наясно, че екологичната кредитна криза ще изисква много по-смели действия от сегашната финансова криза”, заключава Джеймс Лийп.