Българите посещават лекар 5-6 пъти годишно, а зъболекар – в краен случай

Българите посещават лекар около 5-6 пъти годишно, но на зъболекар ходят само в краен случай. Обхватът с профилактични прегледи е нисък, а приемът на непредписани от лекар лекарства - сравнително висок спрямо другите страни в ЕС. Макар че имаме най-много болнични легла на глава от населението, годините живот в добро здраве на българите намаляват. Това показват данните от инициативата "Здравен барометър", която беше представена в четвъртък от декана на юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев и бившия здравен министър и фармацевтичен експерт проф. Асена Сербезова.

Близо 60% от разходите за здравеопазване у нас отиват за политиката в областта на диагностиката и лечението, а едва около 1/3 – за промоция, превенция и контрол на общественото здраве. 

България е на първо място по общ брой болнични легла на 100 хил. души население в рамките на ЕС, следвана от Германия със 776 и Румъния със 720 легла.
На едно легло в България се падат по 122 души при средно за ЕС – около 190 души. По места обаче се наблюдават големи диспропорции както в осигуреността с медицински кадри и услуги, така и по отношение на финансирането. Сербезова коментира, че държавите с високи здравни резултати има добре развито регионално здравеопазване.

Българинът посещава лекар за преглед или консултация средно между 5 и 6 пъти в годината, като посещенията при лекар бележат спад в последните години.
По този показател страната ни се нарежда в рамките на средните стойности за Европа. Най-често се обръщат към лекар в Словакия (около 10 пъти годишно), в Германия и Унгария (между 9 и 10 пъти годишно) и Лихтенщайн (между 8 и 9 пъти годишно), което е свързано с провеждането на профилакттични прегледи и скринингови програми, които у нас липсват или не са добре развити.

Посещението при зъболекар е по-скоро изключение за българите – под един път годишно. По-зле по този показател от нас са единствено в Румъния и Унгария. Най-често до консултация със стоматолог прибягват в Нидерландия (над 3 пъти годишно). В по-голямата част от държавите посещението на стоматолог е малко над 1 път в годината.

Около 40% от българите са декларирали през 2019 г., че употребяваните от тях през годината лекарства са им предписани от лекар, което е по-малко от средните стойности за ЕС (около 49%). В Хърватия делът на хората, които примат лекарства по предписание от лекар е 62.1%, в Белгия – 61.1%, във Финландия – 59,8%, Люксембург – 58%, а Португалия – 56,5%. Най-ниско по този показател се нарежда Румъния, в която 23.1% приемат лекарства, предписани им от лекар. Делът на българите, които заявяват, че приемат лекарства, които не са им предписани от лекар, е по-висок в сравнение със средните стойност за ЕС – 36.5%. Първенец по този показател е Финландия със 70,5%, следвана от Кипър – 58.7% и Литва – 58 %. В Испания (14,8%), Италия (18,9%) и Румъния (19.1%) най-малко хора декларират, че приемат непредписани лекарства.

България е под средните стойности за ЕС (9.7 години) по показателя продължителност на живота в здраве, отнесена към 65-годишна възраст – 8.4 години. Забелязва се тенденция за влошаване на този показател. През 2010 г. той е 9.4 години, а през 2015 г. – 9.2 години). Първенци по този показател са шведите с 14.6 години, а на дъното са представителите на Румъния с 4 години.

Общият брой на профилактичните прегледи в България през 2022 г. бележи лек спад спрямо 2019 г. – от 2 450 837 до 2 386 766 или намаление с около 0.2%. Съотнесено към общия брой на населението, това означава, че между 36 и 37% от българските граждани са преминали профилактичен преглед през 2022 г. Областите Пловдив и Велико Търново са на първо място в България по най-висок процент от населението, преминали профилактични прегледи – 45%. Най-малко профилактични прегледи за извършени в област Силистра – едва 22% от населението, при средно за страната 36.6%.

Даниел Вълчев съобщи, че здравните закони са едни от най-променяните у нас. Законът за здравето от 2004 г. насам има 101 изменения и допълнения или се променя средно 5 пъти годишно. Секторът на здравеопазването държи “лидерска“ позиция по отношение на броя на обявените за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Около една трета от всички нормативни актове, обявени за незаконосъобразни от съда, са именно на здравна тематика.

“Здравен барометър“ си поставя за цел да представя данни и анализи по значими здравни проблеми и да упражнява граждански натиск върху институциите, давайки тласък за осъществяването на реформите в сектора.