Българите са най-недоволни от жилищата си в ЕС

Българите са най-недоволните от жилищните условия, в които живеят. Това показва проучване на Евростат за 2014 г.

Българите дават оценка 6 за жилищата си, докато средната за ЕС е 7.5 пункта. Оценяването е по скала от 0 – съвсем недоволни до 10 – напълно доволни.

Финландия (8.4), Дания (8.3), Австрия (8.3), Швеция (8.2) и Холандия (8.1) са страните, чиито граждани са най-доволни от жилищните условия, в които живеят. На другия край на скалата с ниски оценки за жилищата си, освен България, са Латвия и Гърция (по 6.6).

За качеството на жилищните условия основен фактор е наличието на достатъчно голяма  площ.

Над 17% от европейците са живеели в пренаселени жилища, което означава, че не им достига площ спрямо размера на домакинството. За българите този показател е доста по-висок, като 43.3% живеят в претъпкани жилища.

По-лошо от нас е положението в Румъния, като в северната ни съседка един от всеки двама души живее в претъпкан дом (52.3%). По-зле от нас са още в Унгария (44.6%) и Полша (44.2%).

Повече от половината от българите живеят в къщи (56%), а останалите в апартаменти.

Такава е тенденцията и в Европа, където 59.3% от населението живее в къщи, като най-висок е делът във Великобритания (84.7%), Хърватска (80.8%), Белгия (77.6%) и Холандия (77.1%). За разлика от тях, апартаментите са основният тип жилище в Испания (66.5%), Латвия (65.1%), Литва (58.4%) и Гърция (56.9%).

По-голямата част от хората в ЕС са собственици на жилищата си, като над две трети (70.1%) от населението живеят в собствени имоти, а останалите са под наем.

Хората, които живеят в собствено жилище, са повече от наемателите във всяка една страна членка. Най-висок дял на собствениците е регистриран в Румъния (96.1%), Словакия (90.3%), Литва (89.9%), Хърватска (89.7%) и Унгария (89.1%).

В България 84.3% от хората са собственици на жилищата, в които живеят. 

По-малко от две трети от населението притежават жилищата си в Германия (52.5%) и Австрия (57.2%), както и в Дания (63.3%), Великобритания (64.8%) и Франция (65.1%).

Сред ключовите предизвикателства в държавните политики е осигуряването на прилично жилище за всеки по отношение на цена и качество. По отношение на ценовата достъпност 11.4% от населението на ЕС са изпитвали сериозни затруднения с жилищните си разходи през 2014 г., като  е трябвало да отделят над 40% от доходите си за жилищни нужди.

Този дял е най-висок в Гърция. В южната ни съседка за над 40% от населението, разходите им за жилището надхвърлят 40% от общите им доходи. Следва Германия (15.9%), Дания (15.6%), Холандия (15.4%) и Румъния (14.9%).

България е на шеста позиция, като близо 13% от доходите ни отиват за покриване на жилищните разходи.