Българите са сериозно притиснати от кризата

Домакинствата продължават да са сериозно притиснати от икономическата криза, въпреки появата на сигнали за начало на възстановяването. Загуба на работа, намалени доходи, лишаване от храна и здравни услуги, бавене на вноски за ипотеки и стопяване на спестяванията продължават да са проблеми за българските семейства, макар и в по-малка степен спрямо миналата година.

Това сочат предварителните анализи на данните от национално представително проучване на домакинствата в страната, осъществено през февруари съвместно от Институт "Отворено общество" - София и Световната банка.

"Затъването в кризата е преминало, но излизането от нея става с пълзене", коментира изпълнителният директор на института Георги Стойчев.

Делът на засегнатите от кризата намалява, но остава висок

От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. През февруари 10% са отговорили, че те или член на семейството са загубили работата си през последната година, 6%  са засегнати от намалено възнаграждението, на 3% са им бавени заплатите. Едно от всеки десет домакинства е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне.

"Спадът в средните доходи е спрял. Пазарът на труда обаче е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили. Това означава, че все още няма сериозни предпоставки за намаляване на безработицата", заяви Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество".

Проучването сочи, че делът на тези, които принудително работят по-малко също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили.

Все пак през март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.

Хората ще почувстват промяна най-малко след година

"В някои сектори на икономиката изглежда има известно раздвижване, но дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние", коментира Захариев. Според него все още е нужна предпазливост в оптимизма относно темповете на възстановяване.

Прогнозите и оценките на самите домакинства съвсем не са оптимистични.

57% от анкетираните смятат, че през последната година икономическата ситуация за обикновения българин се е влошила, а 30%, че не се е подобрила. Прогнозите за следващите 12 месеца също не са много оптимистични. 34% от анкетираните смятат, че икономическата ситуация ще се влоши, а 38% - че няма да се промени. 17% очакват подобрение като същият процент са дали същата прогноза и преди година.

Продължава да се пести от храна и здраве

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%. Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края, а около 5% затъват в дългове.

Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната 1/5 от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради липса на средства. 11% са отложили преглед при лекар, а 3% са спрели да си плащат здравните вноски през последната година.

Спестяванията се топят

Спрямо миналата година делът на домакинствата, които имат спестявания е намалял от 23.1 на 19.7%. Като цяло с течение на времето спестяванията стигат за все по-малко месеци напред. Слаб спад има и на помощите и заемите, които семействата получават от свои близки в чужбина.

Делът на хората, които са забавили през последната година вноска за ипотеката си се увеличава от 27.5% на 29.2%, но броят на домакинствата с повече от два месеца просрочка бележи спад от 22.7% на 19%. Според проучването равнището на финансов риск е ниско, поради ограниченото кредитиране и предпазливостта на домакинствата.